НАТО ще отбележи 60-годишнината си със среща на върха в началото на април, домакини на която ще бъдат Франция и Германия.
Голяма част от вълнението около подготовката е свързана с празничното отбелязване на случая, най-вече защото осемгодишният застой в трансатлантическите отношения е към своя край.
Президентът Обама все още върви нагоре в класациите по популярност в Европа, а настоящите европейски лидери са отбор от проамерикански настроени ръководители.
Президентът на Франция Никола Саркози също реши да върне на страната си пълноправното членство в НАТО, оставяйки настрана дългогодишната голистка амбиция да бъде противовесна сила на Вашингтон. Всичко това породи надежди за създаването на значима мисия след 20 години следване на курс, характерен за периода след края на Студената война.
За да може това да се случи, НАТО трябва да успее в Афганистан. Точно сега обаче алиансът е страшно близо до провал.
Борбата срещу талибаните и Ал Каида е първата голяма операция на военноотбранителния съюз извън Европа. Това всъщност е битка срещу новите врагове на новия век: нихилистичен тероризъм, порочно и нестабилно управление.
Все още обаче от 26-те членки на НАТО, товарът на реалните бойни действия падна само върху пет от тях: Съединените щати, Великобритания, Канада, Холандия и Дания.
Много други членки на алианса спъват силите си с т.нар. "национални изключения" - самоналожени ограничения как и къде може да бъдат разположени. Германските войници например могат да изпълняват само роля, при която не участват в бойни сражения в сравнително мирния север.
Ефектът върху отношенията между съюзниците е разрушителен. Обама и неговите съветници изглежда осъзнават колко бързо всичко в Афганистан се разпада, както и нуждата от по-добра стратегия.
Американският президент изпрати още 17 000 американски войници и нареди цялостно преразглеждане на операцията; дори започна преговори с умерени представители на талибаните.
Това би трябвало да даде предостатъчно гаранции на по-инертните членове на НАТО, че Съединените щати сега са готови да използват всяка комбинация от "твърда" или "мека" сила, за да получат резултати. И все пак истинската причина европейците да се нуждаят от повече успехи в Афганистан не е за да "помогнат" на Съединените щати, а защото един провал за тях също ще бъде катастрофален.
Убежищата на Ал Каида от двете страни на афганистанско-пакистанската граница са местата, където терористите "забъркват" новите зверства от сорта на това, което се случи в Ню Йорк и Вашингтон, както и в Лондон, Мадрид и Мумбай.
Очаква се дискусиите на срещата на върха през април доста уместно да се фокусират върху създаването на нови структури, чиято задача ще бъде да се справя с поредицата от нови предизвикателства - като се почне от останалите извън контрол "използвани ядрени оръжия до радикалния фундаментализъм и непредвидимостта на руснаците.
Но както вицепрезидентът Джоузеф Байдън правилно заяви пред съюзниците по време на скорошната си визита в щабквартирите на НАТО, никъде предизвикателството не е по-остро и неотложно, колкото в Афганистан.
Голяма част от вълнението около подготовката е свързана с празничното отбелязване на случая, най-вече защото осемгодишният застой в трансатлантическите отношения е към своя край.
Президентът Обама все още върви нагоре в класациите по популярност в Европа, а настоящите европейски лидери са отбор от проамерикански настроени ръководители.
Президентът на Франция Никола Саркози също реши да върне на страната си пълноправното членство в НАТО, оставяйки настрана дългогодишната голистка амбиция да бъде противовесна сила на Вашингтон. Всичко това породи надежди за създаването на значима мисия след 20 години следване на курс, характерен за периода след края на Студената война.
За да може това да се случи, НАТО трябва да успее в Афганистан. Точно сега обаче алиансът е страшно близо до провал.
Борбата срещу талибаните и Ал Каида е първата голяма операция на военноотбранителния съюз извън Европа. Това всъщност е битка срещу новите врагове на новия век: нихилистичен тероризъм, порочно и нестабилно управление.
Все още обаче от 26-те членки на НАТО, товарът на реалните бойни действия падна само върху пет от тях: Съединените щати, Великобритания, Канада, Холандия и Дания.
Много други членки на алианса спъват силите си с т.нар. "национални изключения" - самоналожени ограничения как и къде може да бъдат разположени. Германските войници например могат да изпълняват само роля, при която не участват в бойни сражения в сравнително мирния север.
Ефектът върху отношенията между съюзниците е разрушителен. Обама и неговите съветници изглежда осъзнават колко бързо всичко в Афганистан се разпада, както и нуждата от по-добра стратегия.
Американският президент изпрати още 17 000 американски войници и нареди цялостно преразглеждане на операцията; дори започна преговори с умерени представители на талибаните.
Това би трябвало да даде предостатъчно гаранции на по-инертните членове на НАТО, че Съединените щати сега са готови да използват всяка комбинация от "твърда" или "мека" сила, за да получат резултати. И все пак истинската причина европейците да се нуждаят от повече успехи в Афганистан не е за да "помогнат" на Съединените щати, а защото един провал за тях също ще бъде катастрофален.
Убежищата на Ал Каида от двете страни на афганистанско-пакистанската граница са местата, където терористите "забъркват" новите зверства от сорта на това, което се случи в Ню Йорк и Вашингтон, както и в Лондон, Мадрид и Мумбай.
Очаква се дискусиите на срещата на върха през април доста уместно да се фокусират върху създаването на нови структури, чиято задача ще бъде да се справя с поредицата от нови предизвикателства - като се почне от останалите извън контрол "използвани ядрени оръжия до радикалния фундаментализъм и непредвидимостта на руснаците.
Но както вицепрезидентът Джоузеф Байдън правилно заяви пред съюзниците по време на скорошната си визита в щабквартирите на НАТО, никъде предизвикателството не е по-остро и неотложно, колкото в Афганистан.
