Включването на България в инициативата за обща европейска отбрана е сред водещите теми за вестниците във вторник.

"Официална церемония по подписване на Нотификация по постоянното структурирано сътрудничество се проведе в Брюксел в рамките на заседанието на Съвета "Външни работи/отбрана" на ЕС. В нея от българска страна участваха министърът на отбраната Красимир Каракачанов и министърът на външните работи, съобщиха от МО. С подписването на нотификацията се постави началото на процедура за създаване на Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС. Основната цел е повишаване на отбранителния капацитет на съюза..." - в. "Труд".

"Основната цел е повишаване на отбранителния капацитет на съюза, в изпълнение на приоритетите и нивото на амбиция, произтичащи от Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и сигурност. В рамките на ПСС ще се създадат възможности за съвместно изграждане на високотехнологични и скъпоструващи отбранителни способности, в т. ч. чрез съфинансиране от Европейския фонд за отбрана. Предстои всяка държава, която се е включила в общата нотификация до Съвета на ЕС и до върховния представител за външната политика и политиката за сигурност на ЕС, да има готовност да се включи в поне един мащабен проект по ПСС. По време на Съвета "Външни работи/Отбрана" на ЕС днес в Брюксел, в която участваха министрите на отбраната и на външните работи на страните-членки, беше обсъдена глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната. В изказването си на работната сесия на министрите на отбраната на страните-членки на ЕС, която се проведе днес с участието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министърът на отбраната Красимир Каракачанов акцентира на елементите от сътрудничеството между Северноатлантическия алианс и ЕС, които изграждат капацитет и устойчивост в държавите от Западните Балкани. В края на работния ден се проведе заседание на направляващия борд на Европейската агенция по отбрана (ЕАО). Министър Красимир Каракачанов отбеляза, че страната ни оценява положително интензивната работа на ЕАО, включително разработената тригодишна финансова рамка за планиране, чиято цел е да подкрепи държавите-членки при подготовката на дейности през целия жизнен цикъл на развитие на способностите и да ги подпомага при определянето и приоритизирането на подходящи дейности и проекти, които биха могли да се възползват от вече съществуващи или предвидени инструменти за финансиране на ЕС." - в. "Стандарт".

"Франция и Германия направиха стъпка напред към постигането на дългогодишната си цел за интегриране на европейската отбрана като заедно с още 21 правителства подписаха пакт за финансиране, развитие и разполагане на въоръжени сили, предаде "Ройтерс". Предложен през 1950 г. и дълги години оспорван от Великобритания, планът получи нов шанс за реализация на фона на решението за Брекзит и натиска на САЩ Европа да плаща повече за сигурността си. Външните министри и министрите на отбраната на 23-те европейски правителства, включени в пакта, се срещнаха на церемония по подписването в Брюксел. През декември лидерите на ЕС ще подпишат споразумението. Участващите правителства за пръв път ще се обвържат законово със съвместни проекти и ще поемат ангажименти за увеличаване на разходите за отбрана и за бързо разполагане на сили. "Днес ние правим историческа стъпка", подчерта германският външен министър Зигмар Габриел пред репортери. "Сключваме споразумение за бъдещето сътрудничество по въпросите на сигурността и отбраната... Това наистина е крайъгълен камък в европейското развитие", допълни той. Пактът включва всички страни от ЕС с изключение на Великобритания, която напуска блока, Дания, която е договорила клауза за изключване от отбранителните въпроси, Ирландия, Португалия и Малта. Според привържениците на споразумението, ако бъде успешно, то ще направи ЕС по-единен в решаването на международни кризи и ще запълни празноти, като тези в Либия през 2011 г., когато европейските съюзници разчитаха на САЩ за въздушни сили и боеприпаси. За разлика от предишни пъти сега НАТО подкрепя проекта..." - в. "Дневник".

Борбата на ЕС с фалшивите новини също е сред актуалните теми на всекидневниците.

"Българският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел даде началото на обществена консултация и обяви създаването на експертна група на високо равнище относно фалшивите новини. Това стана на специална конференция в Брюксел с участието на заинтересовани страни. "В основата на моите действия стои защитата на правото на гражданите на качествена информация, което е един от фундаментите на нашата демокрация, заяви при откриването на форума Мария Габриел. Искам да се проведе открита и широка дискусия за фалшивите новини, за да вземем мерки във връзка с това явление и да преодолеем предизвикателствата, които стоят пред нас", допълни тя..." - в. "24 часа".

"ЕК започва борба с фалшивите новини Европейската комисия обяви началото на обществени консултации и на подбор на специалисти за създаване на експертна група за изготвяне на европейска стратегия за борба с враждебната пропаганда и фалшивите новини, съобщи пресслужбата на институцията. Стратегията трябва да бъде представена на държавите членки идната пролет. "Живеем в епоха, когато потоците на електронна информация и дезинформация стават зашеметяващи. Затова трябва да предоставим на потребителите инструменти, за да идентифицират фалшивите новини и да управляват постъпващия поток от информация", каза първият зам.-председател на ЕС Франс Тимерманс. "Трябва да намерим балансиран подход, който да гарантира свободата на медиите, плуралиизма на мненията и правото на гражданите да получават достоверна и проверена информация. Електронните медии и социалните мрежи трябва да участват в този процес", каза зам.-председателят на ЕК с ресор цифровия пазар Андрус Ансип. Всички участници на медийния пазар, заинтересуваните лица и структури са поканени до февруари да се изкажат по три основни теми. На първо място им се предлага да оценят обема проблеми, възприемането им от обществото и влиянието на фалшивите новини. На второ място - да дадат оценка на действащите програми и структури, насочени към борба с този проблем. И накрая - да предложат нови мерки за пресичане на дезинформацията и за контрол върху обективността на новините. Що се отнася до експертната група, до средата на декември ЕК ще приема документи на желаещи от средите на НПО, социалните медии, журналистите и неправителствените структури." - в. "Сега".

"Дневник" публикува встъпителната реч на еврокомисаря Мария Габриел на Конференцията за фалшивите новини и дезинформацията онлайн: "Уважаеми дами и господа, За мен е чест днес да се обърна към вас по един изключително важен въпрос, този за фалшивите новини и дезинформацията онлайн. Британецът Тим Бърнарс-Лий описва своето виждане за съвременния Интернет със следните думи: "Представям си мрежата, като една отворена платформа, която позволява на всички, навсякъде да споделят информация, да имат много възможности и да си взаимодействат отвъд географските и културни граници". Именно такъв интернет е източникът на моето вдъхновение - свободен, плуралистичен и даващ свобода за преценка на всеки един. Фалшивите новини са наистина реален проблем. Без съмнение това не е ново явление, но неговият обхват и скоростта на разпространение са безпрецедентни и то няма да изчезне в близко бъдеще. Фалшивите новини са пряка заплаха към устоите и ценностите на нашето демократично общество. Te пряко атакуват доверието между хората, между гражданите и тези, които те са избрали. Процесът на правене на политика се основава върху прозрачност, доверие и достоверност на информацията. Гражданите имат право на информиран избор, за всяко нещо в живота си и това засяга не само тях, но и определя бъдещето на децата им и на поколения напред. Фалшивите новини и широко разпространеното недоверие към медиите, пряко влияят върху качеството на нашия обществен живот, на отношенията между гражданите, води до ерозия на демократичните ни системи. В епоха на големи сътресения, на продължаващи политически разделения, на липса на доверие към институциите, фалшивите новини директно атакуват нашите европейски ценности и позволяват популистките послания да се разпространяват като гангрена в нашето общество. Фалшивите новини са глобално явление и то изисква и нашият европейски отговор. Каня на отворен и честен разговор всички заинтересовани страни, онлайн платформите, медиите, организациите на гражданското общество, гражданите, всички които взимат решения, заедно да седнем и да набележим мерки, които да ни позволят да разкриваме фалшивите новини и да се борим с тях. Мандатът ни е ясен - ние трябва да изработим и приемем необходимите мерки, за да се чувстват нашите граждани защитени от заплахите, които произлизат от фалшивите новини. Нашата задача е да гарантираме на европейските граждани, че имат нужните инструменти и компетентност, за успешна битка с фалшивите новини в морето от онлай-информация. Това е предизвикателството, пред което се изправяме днес. Интернет, както знаете доведе до огромен икономически напредък - близо 1,3 милиарда Интернет сайта позволяват ежедневно на 3,7 милиарда потребителя да обменят информация, да търгуват и да общуват помежду си с невиждан интензитет в историята на човечеството. През 2016 г. всеки един от двама европейци е ползвал социалните медии, за повече от един час на ден. Това бурно развитие на интернет средата ни изправя и пред редица предизвикателства, едно от които е и разпространението на фалшивите новини. Според наскоро проведено проучване на Би Би Си в 18 страни, 79% от запитаните са изразили загриженост за това, че не могат да различат фалшивите от верните новини. Изследване на Buzzfeed показва, че по време на последната предизборна кампания в Съединените щати, най-четените 20 фалшиви новини са довели до 8,7 милиона клика във Фейсбук. Това е с един милион повече клика от тези на най-четените 19 верни статии. Привидно простата идея, която стои зад създаването на фалшивите новини, не трябва да ни подвежда по отношение на изключителната сложност на ефектите, които то създава. Тук не говорим само за просто разграничаване между "верни" и "фалшиви" новини. Говорим за наличието на цяла информационна верига, включваща изпращащия посланието, самото послание, читателя и неговото възприятие на съобщението, както и инструментите за разпространение, свързаните със съобщението услуги, рекламните и финансови потоци..." - в. "Дневник".

Цените на храните и издръжката на живота също са във фокуса на изданията.

"Цените на храните у нас вече са 71% от европейските Всеки пети в частния сектор работи на минимална заплата За 10 г. животът у нас е поскъпнал с 38.8%. Ръстът при хранителните стоки спрямо септември 2007 г. е 27.4%, на електроенергията - 28.7%, на топлоенергията - 24.4%. При водата скокът е 48%, а при твърдите горива е даже още по-висок - 56.7%,. Така България все по-бързо доближава средното ценово равнище на ЕС. Ако през 2008 г. цените на храните и безалкохолните напитки са били 64.6% от европейските, то м.г. достигат 71%. Това изчисляват от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ в анализ за издръжката на живота през третото тримесечие на т.г. Три групи стоки са много близо до европейските нива, като цените на растителните и животинските мазнини и масла даже надхвърлят средните за ЕС28 с 8.1%. Мляко, млечни продукти и яйца са с 9.5% по-евтини у нас, но с техния темп на поскъпване КНСБ очаква да прехвърлят европейското равнище. Другата група, много близо до европейските цени, е на потребителската електроника, която е само с 6% по-евтина у нас. На годишна база поскъпването на живота е 2.9%, като основен принос имат хранителните стоки. От КНСБ коментират тези данни като признак, че инфлацията плавно се завръща. Поне 1474 лв. брутна заплата трябва да получава всеки от родителите в едно четиричленно семейство, за да се задоволят основните потребности на домакинството. Необходимата издръжка за едно такова семейство е 2301 лв., или 575.28 лв. на човек. Средната заплата в страната - 1037 лв., е с близо 30% по-ниска от това. От КНСБ признават, че доходите значително изпреварват по ръст издръжката. Но предупреждават, че това все още не стига, за да се покрият необходимите средства за живот. Това важи с особена сила в области, където общият доход изостава почти два пъти от необходимите средства за издръжка - Видин, Търговище, Кърджали, Сливен, Разград. За голяма част от населението пък даже официалната линия на бедност (314 лв.) е недостижима. 30% от домакинствата са с общ доход на човек под тази линия - това са 2.165 млн. българи. 3.25 млн. разполагат с по-висок доход от 314 лв., но са под необходимите средства за живот - в тази група са 45% от домакинствата. 25% от домакинствата, или 1.8 млн. души, могат да минат за живеещи охолно - техните доходи на човек са над издръжката на живот (575 лв.) В периода второ тримесечие 2015-2017 високодоходните домакинства се увеличават значително от 19.5% на 25%, докато тези под прага на бедност остават на едно и също ниво. Вижда се ефектът от драстичното увеличение на минималната заплата - в края на месец септември работещите на това ниво на заплащане са 17.5% от наетите при 14.5% през същия период на 2016 г. В частния сектор вече всеки пети работи за най-ниското възнаграждение - 19.9%, при 16% година по-рано. Издръжката в София пък е 3003.32 лв. на четиричленно семейство, или 750.83 лв. на човек, като надхвърля средните стойности за страната с 30.5%. И в София обаче средната заплата - 1405 лв., не стига да покрие това ниво." - в. "Сега".

"Цената на яйцата достигна петгодишен рекорд в първите дни на ноември. На едро те се предлагат за 30 стотинки за брой, а в големите вериги супермаркети достигат между 40 и 50 стотинки, показа проверка на "24 часа". "През 2012 г. имаше подобни нива като тези заради проблем в производството, но бяха инвестирани много пари, докато не стигнахме до свръхпредлагане. Излязохме от кризата в рамките на 2 месеца", заяви Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Огнищата на птичи грип от последните седмици, наличието на фипронил, завишеното търсене и по-големият износ са причини за поскъпването сега. Тези фактори водят до почти двойно увеличение през настоящия месец на годишна база. Справка в бюлетините на комисията показва, че преди точно година яйцата са стрували около 17 стотинки за брой на едро. Според последните данни цената на продукта минава 30 ст./бр. в София, Стара Загора, Силистра, Монтана, Враца. Иванов прогнозира, че до три-четири месеца ще има спад на цената. Било възможно пазарът да се наводни от немски яйца, които са по-евтини, но с по-ниско качество. Потребителят трябва да внимава какво купува и колко плаща за това, съветва експертът. Според данни на комисията в края на октомври цената на яйцата се вдига с 18,2%, или с 0,04 лв. до 26 стотинки за брой на едро само за седмица. За сравнение - по същото време но на миналата година на едро те са се търгували по 17 ст./бр. "Хубавото при кокошките е, че възпроизводството е доста бързо. Яйцата са особен вид продукт и много бързо се поддават на рязко увеличаване на предлагането и рязко намаляване.", коментира Иванов. Според него сегашната цена не е неоправдано висока. Разходите на едно домакинство след поскъпването на яйцата ще се вдигнат с между 3 и 5 лв. за месец. Това обаче ще е положително за производителите, тъй като в голяма част от годината те продават почти под себестойност. Проверка на "24 часа" по магазините за биопродукти установи, че яйцата там стигат до 1, 20 лв. за брой. По-евтините пък се предлагат за 5,99 лв. за 6 броя в кутия. Според председателя на Съюза на птицевъдите Димитър Белоречков нормалната цена на яйцата в момента е до 30 стотинки за брой и всяка цена над тази е изкуствено завишена. "Ние работим цяла година на ръба на себестойността, а себестойността е някъде около 15 стотинки без опаковка и без ДДС", каза той. Според него причините за рекордното поскъпване в момента са няколко - така наречената "смяна на стадата", традиционно по-голямото търсене на яйца в този сезон, ликвидирането на около 100 хил. птици заради фипронила и още 50 хил. заради птичия грип, както и проблеми на производителите с търговските вериги. "Обикновено, както виждате от пресата и от съобщенията на Българската агенция по безопасност на храните, няма случай, в който да е открито в бройлерно месо антибиотик. Същото се отнася и за яйцата", коментира Белоречков. Той заяви, че малко познат факт е, че България е от малкото страни, в които от пет години не е употребявано трупно брашно. Бройлерите пък били изцяло вегетарианци, а това определяло високото качество на родните яйца. От земеделското министерство също отчитат поскъпване на седмична база. Анализ за периода 1-8 ноември показва, че най-евтините яйца размер М в Ямбол са 19 стотинки, а най-скъпите са в Ловеч - 31 ст." - в. "24 часа".

"575 лв. му трябват на българина на месец само за издръжка на живота. Ако той обаче живее в София, за да върже двата края, ще са му нужни със 180 лв. повече - 750 лева. Софиянци обаче получават и по-високи заплати, отчитат от КНСБ, които за първи път са направили проучване на издръжката на живота специално за столицата. Брутният доход на месец за жител на столицата е средно 1405 лв., което е с 35% повече от парите на останалите български граждани в страната. Проучването сочи, че инфлацията се завръща, след като през последните три години необходимата за издръжка сума се задържа на едно ниво. "В България се връща бавно и полека инфлацията, издръжката на живот расте на годишна база с близо три процента", констатира синдикалистът. Той е категоричен, че са необходими радикални промени в политиката по доходите. Причините, според синдиката, са в поскъпването основните стоки, продукти и услуги. 27,4 е отчетеният ръст при хранителните стоки, 28 процента е поскъпнала ел. енергията, водата с над 40 на сто, топлото с 24 процента и т.н. Това нарастване на цените на основни хранителни продукти и услуги доведе до доближаване на България до европейските нива, отбеляза експертът от КНСБ Вили Иванова. Според изчисленията на КНСБ домакинствата се разпределят в три групи - 5,4 млн. от сънародниците ни или 75 на сто, живеят със сума под минимума от 575 лв. на месец, необходим за оцеляването на член на четиричленно домакинство. Около 30% пък са тези, които падат дори под прага на бедност - към момента 314 лв. с тенденция догодина да стане 321 лв. В същото време констатацията на синдиката е, че расте броят на хората, които живеят с доходи над летвата от 575 лв. на човек от семейството. Те са вече 25 на сто или 1,8 млн. българи. Тази тенденция се дължала и на плоския данък, който оставял повече пари у хората с по-висока квалификация и заплата, констатира Пламен Димитров." - в. "Стандарт".