Все още никой не е живял по-дълго от французойката Жан Калман, която умира през 1997 година на 122 години и 164 дни. През 2016, молекулярният генетик Ян Вижг и екипът му от Колежът по медицина „Албърт Айнщайн“ изваждат свои проучвания, изводът от които е, че човешкият живот никога няма да надхвърли 122 години. През 2017 обаче нови изследвания на екипът на професор Джим Вопел, специалист, проучващ остаряването в института Макс Планк, казват, че човешкият живот може спокойно да продължи много след 120 години... а може би изобщо няма лимит.
Вопел критикува теориите на Вижг, въпреки че неговата е също толкова крайна като звучене. Той не пропуска да заяви в свое интервю, че „изследванията на Вижг са най-лошото научно заключение, на което съм ставал свидетел, истинска подигравка“. Вижг не остава длъжен и намеква, че критиците му „просто се страхуват от собствената си смъртност“ и затова реагират толкова остро. Последните публикации по темата обаче настояват, че всъщност горната граница на възрастта, която достига човешката раса, продължава да расте методично и до 2300 година всички ще живеем до 150 години. Професор Зигфрид Хекими от университета МакГил в Монреал казва, че за да се определи покачването на човешката продължителност на живота, трябва да се гледа само периода след 1995 година. Той застава на страната на онези, които вярват, че човешкият живот може да продължи без лимит.
