Наскоро Американската агенция по храните и лекарствата обяви, че възнамерява да забрани опасните и подвеждащи реклами на хомеопатични лекарства – клас продукти, за които продавачите твърдят, че лекуват заболявания, вкарвайки в тялото силно разредени следи от вещества, причиняващи съответните заболявания. Ако определени хомеопатични медикаменти станат по-труднодостъпни, какво ще правят любителите на хомеопатията?

Хомеопатията датира от началото на 18-ти век, и се базира на идеята, че подобното лекува подобно – вещества, причиняващи определени болестни симптоми в ниски дози, смесени с вода, елиминират въпросните симптоми. С други думи, вещества, причиняващи повръщане, ще ви бъдат предписани от хомеопат в изключително ниски концентрации, за да спрат повръщането. Смята се, че колкото по-разредено е едно вещество, толкова по-ефективно е.

Съществуват ли научни доказателства, подкрепящи тази идея?

Британската хомеопатична асоциация признава, че хомеопатичните лекарства изглеждат “неправдободобни за мнозина”, защото “лекарствата често – но в никакъв случай винаги – са разредени до степен, при която от оригиналното вещество не е останала нито една молекула”.

Асоциацията предлага две частични обяснения – и двете често използвани от привържениците на хомеопатията – защо въпреки всички, хомеопатичните лекарства действат на хората, които ги приемат.

Първото е, че хомеопатичното вещество, дори разредено до степен, при която не може да бъде засечено дори с най-фините инструменти, променя структурата на водородните връзки във водата. Хомеопатите описват този ефект с термина “памет на водата.”

Водородните връзки свързват водордните атоми в молекулата на водата и кислородните атоми със съседите им (водната молекула има два водородни атома и един кислороден). Тези връзки са отговорни за множество странни характеристики на водата, включително кристалната структура на леда, която го кара да се разширява и да плува по повърхността на течната вода.

Според професора по химия от Орегонския университет Май Найман в идеята за паметта на водата няма никаква логика.

“Не вярвам в паметта на водата, защото водните молекули се движат. Те непрекъснато обикалят една около друга, образувайки и разваляйки водордни връзки. С други думи липсва достатъчно постоянна структура във водния разтвор, на която да бъде приписана дългосрочната памет”, казва тя.

Ричард Сахлебен пенсиониран химик и член на Американската асоциация на хомеопатите е съгласен, че идеята не е научно издържана. “Експериментите, за които се твърди, че са доказали паметта на водата, не могат да бъдат пресъздадени”, казва той.

И Найман, и Сахлебен посочват, че дори структурата да се запази в дадена проба от воден разтвор, тя ще бъде унищожена при контакт с тялото.

“Устата ви е пълна с множество неща – бактерии, телесни течности, останки от обяда ви. Всички тези вещества биха замърсили пречистената вода, когато попаднат в контакт с нея. Дори водата да има памет, тялото е хаотична система, която ще унищожи тази памет”, казва Найман.

“Дори и паметта на водата да оцелее контакта с устата на пациента, след това ще се изправи пред още по-разрушителните условия в стомаха, където стомашната киселина ще окаже драстичен ефект върху водородните връзки”, казва Сахлебен.

Как стоят нещата с второто обяснение?

Според второто обяснение на Британската хомеопатична асоциация, във водата остава недоловимо струпване на веществото, което създава балончета газ, оказващи положителен ефект върху тялото на пациента.

“Що се отнася до струпванията в разтвора, молекулите, които са по-привлечени една към друга, отколкото към водата се струпват на едно място. Освен ако не дегазирате течността, в нея ще останат газове. Виждал съм го със собствените си очи когато дегазираме течности в лабораторията. Ако промените налягането на течността, ще се появят балончета – това е вярно”, казва Найман.

“Но такива струпвания и газове има във всички водни разтвори. В това отношение няма нищо специално в хомеопатичните лекарства”, добавя тя.

Найман и Сахлебен посочват първия и най-очевиден недостатък на идеята за хомеопатичното лечение от химическа гледна точка – такова нещо като хипер пречистена вода не съществува.

Ако хомеопатичните вещества наистина доминират в химическата си среда в миниатюрни концентрации – недоловими за най-фините уреди, както твърдят хомеопатите – те трябва да са най-значимите вещества в разтвора. С други думи, водата не трябва да съдържа други вещества и трябва да е изключително чиста. Подобна степен на пречистване е невъзможна, категорични са химиците.

“Абсолютно чиста вода не съществува”, казва Найман.

Причината е, че колкото по-чиста е водата, толкова по-ненаситно засмуква атоми от околната среда. Прахът и пластмасовите контейнери, например, биха замърсили дори най-пречистената вода.

“Смятам, че е много малко вероятно, толкова силно разредени вещества да оказват медицински ефект, дори само заради факта, че разтворът не може да избегне замърсяването от редица външни фактори”, казва Сахлебен.

Той обаче признава, че до известна степен, основните постулати на хомеопатията звучат разумно от гледна точка на съвременната наука и медицината.

“Основната концепция, че някои неща в големи дози са отрова за тялото, а в ниски – лечение , е абсолютен факт. Съществуват силно токсични вещества, които в момента се използват в медицината ”, казва Сахлебен.

Ботулиновият токсин, например, убива хора от хилядолетия. През последните десетилетия обаче, лекарите използват веществото за лечение на различни заболявания, от мигрена до бръчки.

“Хомеопатията обаче стига твърде далеч – разреждайки веществата до такава степен, че от тях не остава нищо, а в това няма логика”, казва Сахлебен.

Източник: livescience.com