На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан.

Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Спасителя на земята.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

Ивановден е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и днес.

В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и имениците.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания, и празнична трапеза.

На масата трябва да има варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.

В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже.

Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Имен ден празнуват днес Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна.