На Земята е трудно да се изгубите, след като има GPS, но в дълбокия космос определянето на местоположението е съвсем различна задача. Огромните разстояния, триизмерната траектория и липсата на ориентири усложняват определянето на собственото местоположение. За навигация преди време са предложени вид особени космически обекти - пулсарите. Сега екип на НАСА реализира идеята експериментално, като доказва, че космически кораб може постоянно и автоматично да изчислява своята позиция, по перфектно предвидимите рентгенови сигнали от пулсарите.
Когато звездите умират, те се свиват в себе си и често се превръщат в черни дупки. Но не всички - тези с маса между 10 и 29 пъти тази на нашето Слънце се превръщат в малки, плътни обекти, известни като неутронни звезди. С много силни магнитни полета и много бързо въртене, някои неутронни звезди мат електромагнитно лъчение и ако Земята е на пътя на тези лъчи, сигналите се откриват като обикновени "импулси", откъдето е и името на пулсарите.
Тъй като пулсарите се въртят с постоянна скорост, сигналите им могат да бъдат предсказани с удивителна точност, а при милисекунднитер пулсари те могат да бъдат прогнозирани с години вбъдеще с точност до микросекунди. Това ги прави перфектни навигационни инструменти от нивото на атомните часовници, използвани за GPS сателитите.
За идеята за навигация с пулсарите се знае поне от 2012 г. През 2016 г. Европейската космическа агенция публикува подробно проучване за осъществимост, което очертава точно как пулсарната навигация може да работи. Сега НАСА тества в реалния свят експероменталния SEXTANT (Station Explorer for X-ray Timing and Navigation Technology) - система за определяне на време и навигационна технология по рентгеновото лъчение.
Агенцията използва наблюдателната станция NICER, която в момента изучава неутронни звезди и пулсари от международната космическа станция. Обсерваторията е оборудвана с 52 рентгенови телескопи, позволявайки лесно да се идентифицират неутронните звезди във Вселената чрез техните рентгенови емисии.
В продължение на два дни през ноември 2017 г., те насочват NICER към четири конкретни милисекундни пулсари и правят 78 измервания на времето. След това алгоритъмът на борда ги обработва, за да определи местоположението на NICER в космоса и да сравни резултатите с GPS данните за станцията, събрани по едно и също време.
Макар корабът да се движи около Земята със скорост 28 000 км / ч, отнело само осем часа, за да може техниката да ограничи своето местоположение до радиус 16 километра. В най-добрия случай местополижението на NICER било определено с точност 5 километра.
