Уникалната каменна пластика с изображение на седемглава ламя с корони е от ХIX век. Плочата е била част от външната украса на църквата „Св. Атанасий“ в с. Белополяне, Ивайловградско. Постъпила е за реставрация в НИМ и след приключване на възстановителните работи сега временно е изложена в музея.
Черквата „Св. Атанасий" в с. Белополяне е построена 1838 г. и е забележителен представител на възрожденската култова архитектура от първата половина на XIX век. Постройката е типична трикорабна едноапсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интерес представлява и интериорът на църквата, който е оригинален със своята двуетажна галерия. Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност, като сред най-ценните са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим.
Изработването на изключителната каменна пластика с изображение на седемглава ламя се отнася към XIX век, като произходът й засега не е установен. Към момента съществуват поне две теории за нейната символика. Едната е свързана с библейското възприятие на сатаната, в образ на седемглава ламя със седем рога – олицетворение на злото и тъмните сили.
Другата теория има и конкретни археологически аналогии от района на Ивайловград. През 2014 г. в „Мраморния град“, както са наричали още средновековната крепост Лютица, е открита луксозна бронзова шпора с позлата и стъклена паста, върху която са изобразени седем глави на лами. Шпората е била част от военна екипировка на конник, участвал в атаката срещу Лютица в края на XIII век. През 1274 г. между Константинопол и Рим е сключена уния за приемане на „Свето причастие”, като част от православния ритуал. Много православни християни отказват да изпълняват западните ритуали, поради което от Италия са изпратени наказателни отряди, нанесли тежко опустошение на множество храмове, манастири и села из цяла Тракия.
В руините на Лютица, в обгорелите пластове на историята се откриват сребърни монети на същите тези латински първенци, опустошавали българските земи в края на XIII век. В други жития латинците са били оприличавани директно със сатаната. По този начин в народната памет на Тракия е останал образът на седемглавата ламя с корони, които носят и характеристиките на западните корони, с остри като лъчи върхове. Корони посветени на седемте латински императора, коронясани в Константинопол и нанесли безброй щети на Балканите. Латинската империя управлява Константинопол от 1204 до 1261 г. След 1261 до 1383 г. латинските императори се водят в изгнание, тъй като византийските династи си връщат властта над „Царстващия град“. По този начин за 57 години има седем императори, коронясани в Константинопол, и те са представени като седем главя ламя с корони, която да напомня на миряните за многообразието на злото.
Темата за ламята присъства и в народното творчество. С нейната символика децата ще могат да се запознаят по време на занятия в Детският образователен център към НИМ.
