Веганството не е просто мода, с все по-големия брой вегански храни на пазара, би било интересно да разберем какво е да се откажеш от месото и млечните продукти, дори меда.

Макар някои да твърдят, че отказът от тези храни прави кожата искряща, а косата блестяща, други се кълнат, че той всъщност изцежда енергията от тялото ви.

За да изпробват двете твърдения двама лайфстал журналисти от британското издание Инидепендънт – Оливия Питър и Сара Йонг, решили да се подложат на веганска диета в продължение на месец, документирайки преживяването седмица по седмица.

Седмица 1

Оливия

Нова година е, което означава, че имам махмурлук и си мисля предимно за сирене.

Няколко лъжички фъстъчено масло по-късно, желанието за халуми е намаляло.

Реших да се претегля, нещо, което не бях правила отдавна.

Всички твърдят, че от веганската диета се отслабва, но като човек с нормално телосложение, който и без това залага на храни от растителен произход, това едва ли ще ми случи.

Вече изядох дажбата си от хумус и питка, очевидно те ще се окажат моето спасение.

Ям повече от обикновено – може би защото храната е с растителен произход.

Леля ми приготвя вкусно пилешко за семейната вечеря, а аз трябва да ям леща. Тъжна съм и вече започвам да си мисля за смисъла на живота, когато се сещам, че в хладилника има още фъстъчено масло.

Открих веган пекарна, която продава сладолед, бисквити и сандивичи, чудя се как са ги направили само от растителни съставки – отдавам го на вълшебство или измама.

Сара

След като изгледах няколко документални филма за ползите от веганството и се въоръжих с няколко готварски книги, съм опимист за кулинарното приключение, което ми предстои.

Ето го и махмурлука.

Комбинацията от коледни преживявания и новогодишни празненства означава, че сиренето и просекото съставляват близо 70% от телесната ми маса. Убедена съм, че единственото, което би могло да ме излекува е още от същото.

За съжаление беконът е забранен. Първи ден и аз вече обмислям да се откажа.

В първите няколко дни осъзнах, че удобството е най-големия ми враг. Не съм си давала сметка, колко много продукти се правят с животински съставки. Тенденцията продължава и има усещането, че бих изяла всичко, което е веган. Трябва да си напомня да ям и други неща освен хляб, хумус и ориз.

Седмица 2

Оливия

Желанието за сирене се завърна с още по-голяма ярост – уморена съм и недоспала и единственото което искам е да се потопя в басейн от млечни изкушения.

Откривам, че верига за бързо хранене предлага веган пица. Ободрявам се. Вкусна е, още веднъж ме наляга съмнението дали наистина е веган.

Сдобих се с няколко кутии с веган обяд от местна фирма, това улеснява живота ми, защото няма да ми се налага да приготвям омърлушени салати за обяд. Сега имам под ръка кокосов даал – малко е солен, но като цяло става. Със сигурност щеше да е по-вуксен, поръсен с пармезан.

Открих веган шоколад в магазина на безбожна цена – оставих си го там.

Сара

Като почитател на добрата чаша чай с мляко, започвам да се чудя дали вкусът му ще е същия.

След като изпробвах бадемово и овесено мляко, реших да използвам соевото като алтернатива на истинското и въпреки, че не е идеално, обещавам да не се отказвам.

Желанието ми за сладко също се събуди, останките от предишен сладкиш ме зоват от хладилника. Вместо това си купувам шоколадче без мляко и се чувствам изненадващо удовлетворена. Веганството печели.

Поне докато приятелят ми не се връща пиян у дома с кофа KFC. Започвам да преразглеждам връзката ни.

Седмица 3

Оливия

Готвя вечеря за невеган приятел. Обмислям идеята да му приготвя яхния от патладжан с пилешко. После реших, че да купя пилешко, да го сготвя и да не го изям не е особено веганско. Затова се въздържах.

Продължавам да приготвям салатата с обичайния дресинг: зехтин, лимон, сол, тахан и малко мед.

Забравих, че медът не е веган, осъзнах го едва след като салатата бе изядена.

Събудих се на следващата сутрин с обещанието да не правя повече грешки.

На път за среща с приятел, осъзнах, че не съм обядвала и се втурнах към местен магазин за някоя веганска вкусотия.

Открих кутия спаначен фалафел. Вкусен е и унищожих целия пект.

Осъзнах, че не съм проверила съставките – съдържа яйца. По дяволите.

Сиренето ми липсва.

Сара

Мислех си, че мисията ще е истинско кулинарно мъчение за моята месоядна природа, но съм впечатлена, че успях да стигна дотук.

Със сигурност не беше лесно и на моменти копнеех за голям и сочен бургер, но останах силна. Мога да го направя.

Сиренето ми липсва и научих по трудния начин, че алтернативите със собствена търговска марка на супермаркетите са лъжа. Ако непременно държите да намерите заместител, повярвайте ми е по-добре да платите малко повече за нещо, което си заслужава.

Семейството ми се събра на вкусно къри и макар баща ми многократно да ми повтори: “една малка хапка няма да ти навреди”, устоях на изкушението на пилешкото джалфрези.

Аз си приготвих сладки картофи и нахут и изглеждах тъжна, докато всички останали се наслаждаваха на десерта.

Когато нападнах хладилника на родителите си, се натъкнах само на един буркан желе. Едва ли е веган. Проверих го от приложението Is It Vegan, което ми каза, че е постелка за кола. Бях объркана, но го изядох.

Седмица 4

Оливия

Излезнахме да хапнем тапас с приятели - като се има предвид, че испанската кухня е меката на сиренето и месото, си дадох сметка, че това ще е най-голямото изпитание за моя луд тлъст веган дневник.

След половин бутилка мерло, мой приятел ми каза, че не всички червени вина са веган.

Реших, че това конкретно вино вероятно не съдържа животински съставки и продължих да прокарвам с него печените патладжани.

Отказвайки да се превърна в най-лошия веган на света, устоях на манчегото, вирнах нос пред свинското шкембе, а когато сервираха тортилята дори не трепнах.

Седмицата почти свърши, а това означава, че 4-седмичната ми веган диета е към края си.

Остава ми още една групова вечеря – за зла съдба, този път ще се проведе в пицария.

За съжаление, пицарията не предлагаше веган сирене, това означава че трябваше да ям пица без сирене - нещо като ход дог без салам или салата от риба тон без риба тон.

Трябва да призная, чувствам облекчение, че 4-те седмици са към края си.

Дали ще продължа? Вероятно не, оказа се далеч по-трудно, отколкото си мислех, освен това съм сигурна, че качих килограми – фактът, че отказах да се претегля е достатъчно красноречив.

Дали ще внеса промени в диетата си? Реших да съм по-внимателна с консумацията на месо и млечни продукти, макар че внимавах и преди – не съм убедена, че животът без халуми е за мен.

Сара

Избягвах да се храня навън досега, но след посещение на късна прожекция реших, че е време за пица, макар да бях изпълнена със съмнения, заради предишния ми опит с веган сиренето.

Поръчах пицата и останах приятно изненадана. Макар и да не изглеждаше толкова изкусителна, колкото пицата на приятеля ми щедро поръсена с моцарела, вкусът и бе добър.

Сега, в края на 4-те седмици, изненадващо не се чувствам толкова подута, а когато се претеглих, открих, че съм отслабнала с 2.5 кг.

За съжаление не мисля, че стриктната веган диета е за мен. Макар да не бе толкова трудно, колкото си мислех, осъзнах, че не мога да се откажа от лукса да ям истинско сирене.

Източник: independent.co.uk