Мелиха Макова от рудоземското село Сопота изумява с житейската си история и силен характер. 35 годишната жена по рождение е без ръце и с един изкривен крак, има проблем със зрението и по документи е със сто процента инвалидност. Никой не знае как и защо се е случило, така се ражда. Години по-късно младата родопчанка смая хората далеч извън родното си село. Въпреки физическите проблеми тя се научава да плете, след това прави изложба на творбите си, не унива  въпеки трудностите. Усмивката не слиза от лицето й, а добротата се чете в очите й.

Не довършва образованието си, защото баща й остава без работа и не може да я издържа, което налага да си остане за дълго в къщи.

Среща присмех, когато споделяла мечтите си да живее нормално, да работи и да срещне любовта, за да има свое семейство. Не загубва обаче желанието да живее и преди около 6 години за пръв път започва да плете на две куки. Въпреки че няма длани, се научава да държи преждата и започва да прави детски играчки. Измисля начин да закрепя куките, като ги защипва на китките с ластици за коса. По-късно показва в изложба изплетените от нея детски играчки, а през 2012г.  я канят да работи в общинско предприятие в Рудозем, отворено по програма за хора с увреждания, където тогава работят обще пет жени.

За шест години младата жена е изплела стотици детски дрешки, шапчици, шалове, играчки и покривки, както и множество сувенири на родопска тематика, с които си тръгва всеки гост посетил общината. Местната власт ги купува за подаръци на официални гости, групи, а много от тях са в европейски държави, на които са гостували делегации от Общината. После парите по програмата свършват, а общината поема издръжката на малкото предприятие, в което днес са останали само Мел и още една жена.

Мел бродира на машината родопски терлици - от миниатюрни модели за сувенир или ключодържател, до големи терлици за мъже и жени. Днес тя е единствената, която прави типичните родопски “пантофи“-от аба и с тъкани гайтани. Има нужда от още поне една кроячка, за да поема големи поръчки, но общината няма финанси да назначи още хора. А заявките за добри пари обикновено са за кратки срокове, които Мел не може сама да изпълни - на ден може да избродира сама 8 чифта. Сега се труди върху поръчка на местно читалище, което иска 30 малки чифта за ключодържатели. Надява се, че ще се осъществи и идеята за осми март на детските градини, всяко дете да подари на мама такъв сувенир, с избродиран от Мел надпис „Честит осми март, мамо!“.

Общинско предприятие като това в родопския град има и в Бургас, но там се трудят 13 души, а тук жените са две. Мел се надява, че ако има повече поръчки местната власт ще отпусне пари за още работнички в предприятието, защото вълнените терлици, които тя изработва са на символична цена за ръчния труд и материала - големите по 15 лв. , а малките по 3лв.

И както винаги до сега младата жена не унива, вярва, че чудесата са възможни. И благодари на Всевишния, че е срещнала любовта, а наскоро сключи брак и още е съвсем млада булка.

Щиляна Чакърова