След големите успехи по световните екрани на „Логан“, „Жената Чудо“ и „Тор: Рагнарок“, 2017-a вдигна високо летвата за всички бъдещи филми по комиксови супергерои. Изминалата година бе особено силна за екранизациите на Marvel с последния „Тор“ и новия „Спайдърмен“, а изглежда че 2018-а също ще бъде забележителна, ако съдим по „Черната Пантера“ – историята за първия чернокож супергерой в комиксите и в кино вселената на Marvel.
Филмът разказва историята на Т'чала (Чадуик Боузман) и възкачването му на трона на Уаканда – мистична и високотехнологична африканска държава, скрита от света зад маската на страна от Третия свят. За нейното съществуване научихме още в „Отмъстителите“ („The Avengers“, 2012), като причина за това беше най-ценният метал на Земята, добиван именно от Уаканда – вибраниум. Това е материалът, от който е изработен щитът на Капитан Америка, и е основната причината за развитата технология в африканската държава. Там летящите коли, виртуалните технологии и технологичните модификации са част от ежедневието. От същия този материал е и костюмът на Т'чала, който видяхме в „Капитан Америка: Войната на героите“ (Captain America: Civil War“, 2016). Бойните сцени, в които Черната Пантера използва цялата му мощ, са едни от най-забележителните във филма. А такива сцени има много. И всяка от тях е изненадващо добре изпипана.
Освен дуелите между главния персонаж и противниците му, ще се насладите и на епично преследване с коли по неоново-осветените улици на нощен Пусан, Южна Корея, както и на една впечатляваща с размерите си битка за Уаканда. В нея ясно виждаме огромната технологична мощ на тази държава, но и отличното ѝ вплитане в традиционни африкански оръжия и дори бронирани носорози. Именно този отличен синхрон между новото и традиционното е сред елементите, които допълнително засилват индивидуалния стил на „Черната пантера“. А самата битка? Тя слага с лекота в малкия си джоб сраженията от много други хитови заглавия от последните години, включително и тези в „Междузвездни Войни“.
Очарователно обаче е, че филмът не е само битки и бойни ефекти. С „Черната Пантера“ MCU (Филмовата вселена на Marvel) затвърждава посланието си, че филмите за супергерои, в които протагонистът се сражава със зъл извънземен, целящ да гръмне планетата, са минало. Филмът е и много повече от просто портретно приключение на супергерой, каквито са ранните продукции на MCU като „Железния човек“. „Черната пантера“ поставя началото на цяла нова сага в Marvel Cinematic Universe – тази за Уаканда, за технологията ѝ и надеждата, която може да донесе в един опостушен от войни свят.
Срещу крал Т'чала застава Килмонгър – бивш американски войник, който вижда техническия напредък на Уаканда като пропилян потенциал за въздигане на африканската държава към световно могъщество. Противопоставянето на разсъдливия Т'чала, който се опитва да се поучи от своите предци, срещу революционера Килмонгър, незачитащ древните традиции, е съвсем естествен конфликт между противоположни идеологии. Създателите на филма споделят, че са черпили вдъхновение от забележителни африкански фигури, като Нелсън Мандела, за образа на Т'Чала, а самият актьор – Чадуик Боузман успява да придаде нужната харизматичност, едновременно примесена с лека несигурност, в ролята си на младия владетел.
Освен него на екрана ще видим и Мартин Фрийман („Хобит“, „Шерлок“), в ролята на агент Еверет Рос, Анди Съркис („Хобит“, „Междузвездни войни“), като налудничевия престъпник Клоу, и Майкъл Б. Джордън, като заплашителния Килмонгър. Във филма има и изобилие от забележителни женски персонажи. Авторитетният образ на кралицата на Уаканда е изигран от номинираната за „Оскар“ Анджела Басет („What’s Love Got to Do with It“) – актриса, притежаваща харизматичност и красота, на която човек трудно би могъл да даде 60 години!
Освен нея участват и Летиша Райт – в ролята на младата принцеса Шури. Нейният персонаж е разработен изключително оригинално. Освен че е героят с голям брой шеги, младото момиче притежава завиден интелект и е най-запозна със света на технологиите. Тя е основната движеща сила на продължаващия технологичен прогрес на Уаканда, създава всички джаджи, които Черната Пантера използва в битка, както и оръжията на армията – от тяхната функционалност до дизайна им. На практика младата Шури е Тони Старк на Уаканда.
Споменавайки дизайна на филма, всички костюми, декори и визуални решения са безупречни. Личи си дългият опит на главния сценограф на филма, Рут Е. Картър, която се специализира в изучаване на африканското изкуство. Облеклата на жителите на Уаканда съчетават традиционните етнически дрехи с футуристичните елементи на научнопопулярната фантастика. Столицата на държавата далеч не изглежда като клиширан мегаполис от бъдещето. Сградите, улиците и транспортните средства са технологични и едновременно резонират с африканската племенна култура по цветове, форми и изображения – истинска наслада за окото. Определено сценичният дизайн на лентата е една от най-силните му черти и заслужава своето признание.
В този ред на мисли, няма как да не бъде спомената единствената слабост на „Черната Пантера“. Привнасянето на политическата идея в съзнанието на Килмонгър за обединяване на чернокожия свят като единна, световна сила, стои изкуствено спрямо характера и замисъла на злодея. Личната мотивация, отмъщението, което той търси, както и трагичните събития от миналото му са достатъчни за развитието на пълноценен конфликт, без задълбаване в пресилени, идеологически цели. Такъв тип мотивация би била естествена в друг тип филм, но в произведение от фантастичната вселена на Marvel стои като ненужна притурка към вече завършен антагонист. От атрактивен, комплексен злодей, на който хората могат да съчувстват, но и от който се боят, той се превръща в скучно еднопластово клише.
Като изключим това, „Черната пантера“ е филм без забележка. От горите и планините на Уаканда, до футуристичните улици и казина на нощен Пусан – продукцията е визуално издържана, с красив екстериорен дизайн и умело операторско майсторство, което я препредава по перфектен начин. Филмът впечатлява и с оригинален саундтрак, продуциран от легендата на хип-хопа Кендрик Ламар. Модерната музика е примесена с традиционни африкански ритми и песни и завършва по перфектен начин образа на Уаканда, съчетаващ традиционното и модерното. С ръка на сърцето мога да кажа, че музикалното оформление в „Черната Пантера“ е най-доброто, което сме чували във филм за супергерой до сега.
Изглежда, че първият филм на режисьора Райън Куглър в MCU, ще бъде един от най-хитовите за тази година. „Черната Пантера“ се подрежда на челните места в сърцата на критиците, рамо до рамо с „Тор: Рагнарок“, „Логан“ и „Завръщането на първия отмъстител“ (Captain America: The Winter Solider“). Екранното произведение определено е силен старт за филмите по супергерои през 2018-а и ще бъде мерилото за всички останали, които ще излизат през тази година, а и след това. Въпреки няколко малки, ненужни елементи, произведението на Куглър предлага пленяваща история, радост за очите и наслада за ушите. Филм, изпипан до най-малкия детайл. Вече с нетърпение очаквам появяването на Т'чала в предстоящия „Отмъстителите: Война без край“ („Avengers: Infinity War“), който се очаква да излезе в края на април, а до тогава ще може да гледате „Черната Пантера“ по кината – на 2D, 3D и IMAX от 16 февруари.
Поклон пред новия крал на Marvel Cinematic Universe!