Има една личност в българската история и в историята на Православната ни църква, обвеяна с ореола на святост. Личност, бранила до последно Отечеството ни и неговата свобода по време на османското нашествие през Средновековието. По подобие на Апостола на българската свобода Васил Левски и неговият гроб е неизвестен за потомците. Това е патриарх Евтимий.
Откриването на тленните му останки е предизвикателство за духовници, археолози и патриоти. Този стремеж възниква още с първите кълнове на Българското възраждане и продължава и до днес. Редица историци смятат, че Патриархът е заточен в Бачковския манастир и след смъртта си е погребан там.
Интересът в Източните Родопи към гроба на патриарх Евтимий е част от осмислянето на националната ни история и нейните проекции в тази част на Отечеството ни. Кърджалийският край се присъединява официално към Майка България едва след Балканската война – през 1913 г. Тук се сблъскват налаганият в продължения на векове ислям и съпътстващите го фактори за формиране на турско етническо самосъзнание сред част от местното население и инстинктивното търсене на българските основи и духовна същност у коренното население на Родопите.
Младотурската революция от 1908 г. и създаването от Мустафа Кемал на Турската Република имат сериозно отражение върху желанието на преобладаващата част от мюсюлманското ни население да отъждестви историята си с тази на югоизточната ни съседка. В същото време родопските християни и преселниците от загубените след две поредни национални катастрофи някогашни български земи сливат с Родопите раните, болките и неосъществените си мечти за национално обединение на българите. За тях, търсенето на светинята – гроба на Патриарх Евтимий, е народна кауза. Откриването на тленните останки на Патриарха биха дали легитимност на тежненията им да възвърнат към майка България друговерните си съседи, болшинството от които според тях са с български корени.
Тези противоречия пораждат две тенденции: от една страна стремеж за унищожаване и заличаване на историческите следи, свидетелстващи за българското минало на Източните Родопи (1), а от друга – търсене и издирване на артефакти от българската древност на този край. Сблъскват се и двете основни теории за произхода на населението в Източните Родопи: колонизационната и ислямизационната. На легендите за митичните завоеватели, отвоювали Кърджалийско за османските владетели, се противопоставя стремежът да бъде открит символът на българщината в Родопите – гробът с тлените останки на патриарх Евтимий Български (2).
След Деветоюнския преврат от 1934 г., в Кърджалийско възниква сериозен интерес към археологическите паметници от българското Средновековие. Този интерес е в противовес на твърденията, че родопските старини са римски или византийски, но в никакъв случай български.
Първите стъпки в тази посока проправят краеведите. Следват ги учените. Сред местните любители-краеведи, единственият, който изцяло се отдава на родолюбивата мисия е Никола Иванов.
До установяването му в гр. Кърджали през 1927 г. твърде малко се знае за житейския му път. Роден е през 1870 г. в гр. Дупница в семейството на Иван и Ана Иванови. Първоначално учи в родния си град, а впоследствие в София, където завършва ж. п. училище(3). Пребиваването му в столицата съвпада с драматичните събития и всенародния подем във връзка със Сръбско-българската война от 1886 г. , които оставят траен отпечатък върху неговото съзнание.
През 1905 г. Никола Иванов е чиновник в ж.п. гара Червен бряг. Участва дейно в профсъюзното движение на железничарите, които го избират за делегат на учредителния им конгрес(4).
По време на междусъюзническата война от 1913 г. като локомотивен машинист, заедно с воеводата Димитър Маджаров, евакуира бежанци и товари от Източна Тракия и Беломорието(5). До 1920 г. живее в Александруполис (Дедеагач), където работи като началник на гарата(6).
С установяването си в Кърджали Никола Иванов прекъсва дейността си в сферата на железниците и се насочва към ново поприще. Помагат му богатата му обща култура и владеенето на немски, френски и турски езици. Започва геоложки проучвания за издирване на рудни находища. Новата му работа му позволява да опознае добре Източните Родопи и да се сближи с местното население. Тези обстоятелства допринасят до голяма степен за успешните му археологически дирения.
Първите артефакти открива през 1927 г. Тогава попада на жертвеници и праисторически идоли в землището на с. Гледка, днес квартал на Кърджали(7). Същата година открива късно-средновековен християнски храм при с. Църквица, Джебелско(8). На следващата година по време на издирването на слюдени залежи в района на с. Бенковски (тогава Кириленско) се натъква на средновековни църкви до селата Пресека, Добромирци(8) и Яковица (9) (община Кирково). От жителите на тези села записва автентични предания за насилствената ислямизация и асимилация на местните жители(10).
През същата 1927 г. , из България пътува доцент д-р Албрехт Буркхард, географ в Йенския университет, придружаван от видния наш географ Иван Батаклиев. Немският професор пристига от Пловдив в Кърджали. В Източните Родопи той е придружаван от Никола Иванов(11). Краеведът се оказва полезен водач поради познанията си не само върху геоложките и археологическите богатства на този край, но и поради отличното познаване на флората му(12). Тази обиколка затвърждава у Никола Иванов убеждението, че Източните Родопи се нуждаят от комплексно проучване.
На 28 октомври 1928 г. се провежда събрание, в което освен Никола Иванов, участие вземат: Станчо Кадиев – окръжен училищен инспектор, Павел Ковачев – директор на гимназията, инж. Никола Шиваров – началник на Окръжното водоснабдително и планоснимачно бюро и учителите Васил Гогов, Александър Стаменов и Юрдан Иванов. Взема се решение да се пристъпи към създаването на историко-археологическо дружество за проучване и опазване на „предисторическите и исторически старини“. Предвижда се събраните при издирванията движими паметници да се съхраняват в Кърджали и да послужат за създаването на Окръжен музей. За временно управително тяло, което да установи връзки със Софийското историко-археологическо дружество и изясни статуса на новооснованото дружество се определят Никола Иванов и инж. Никола Шиваров(13). За събитието своевременно съобщават Мастанлийски окръжен вестник и списание „Родопа“(14). Реално дружеството се основава едва на 15 декември 1929 г. и приема името „Устра“(15). Основните цели на неговите членове са резюмирани в глава първа от Устава му, а именно: а) да се изучава в историческо, археологическо, географско, природно, етнографско и стопанско отношение Мастанлийски окръг и от Пашмаклийски окръг –Даръдеренска околия; б) да издирва, съхранява и изучава паметниците от миналото.
Широките теми и проблеми за решаване стоящи пред новата организация далеч надхвърлят понятието „археологическо дружество“ и вероятно за това заслуга има преди всичко Никола Иванов. Самият той е избран за секретар на дружеството(16). Под негово давление се пристъпва към създаването на музей в местната гимназия. Въпросът с местонахождението на музея се обвързва и с крехкия бюджет на дружеството, набавян чрез почти символичен членски внос. Това води до сериозни разногласия поради настояването на инж. Никола Шиваров музеят да бъде част от дейността на читалище „Обединение“, за чийто председател той е избран през 1930 г. (17). Поради липсата на средства това се оказва неосъществима идея. Списание „Родопа“ излиза с препоръка за финансово обезпечаване на музея от местната власт и деловите среди, но тя не среща подкрепа(18).
През 1930 г организационните проблеми пред археологическо дружество „Устра“ се множат, но за сметка на това откритията нарастват. Никола Иванов попада на руините на средновековен християнски храм в землището на с. Татул, Момчилградско(19). В същата година от Археологическия музей в столицата се получава писмо, с което се призовават местните власти да издирят крепостите Моняк и Устра(20).
В началото на 1931 г. Никола Иванов е на ново поприще. Той става отговорен редактор на издавания в гр. Кърджали вестник „Родопска трибуна“(21). Стремежът му е чрез страниците на вестника да се поднася актуална стопанска информация, засягаща специфичните отрасли в Източните Родопи: минно дело, тютюнопроизводство, горско дело и др. Поради липсата на средства обаче, вече като собственик, Никола Иванов преустановява издаването на вестника през май 1931 г. (22).
Останал без пари, принуден да се грижи за голямо семейство, Никола Иванов постъпва на работа като кметски наместник в с. Татул, където работи до 1936 г. Междувременно, през 1932 г. той установява контакт с видния наш археолог д-р Иван Велков, който по това време провежда археологически проучвания в района на с. Мезек, Свиленградско. Със съдействието на Никола Иванов, д-р Иван Велков прави научни теренни обхождания в Ивайловградско, Момчилградско и Кърджалийско(23).
Никола Иванов не пилее времето си прекарано в Татул. През 1933 г. той започва разкопки на открития от него три години по-рано християнски храм в местността Кая баши. Църквицата или по-скоро параклисът е с малки размери, като до него се откриват три гроба, чиито инвентар се състои от кръст, монети, кандила и др. (24).
Георги Кулов
/следва/
