Съществува ключова разлика между проклятието на „лошия поглед“ и амулета, който го неутрализира. Стане ли дума за предпазване от мистичните тъмни сили, вероятно няма по-познат и известен амулет от „окото на Злото“. Вездесъщ по употреба, шокиращият образ на кобалтовосиньото око ни гледа не само по истанбулските пазари, но и повсеместно: от корпусите на самолетите – до страниците на комиксите.
През последното десетилетие изобразяването на „окото на Злото“ все по-мощно нахлува и в света на модата. Символът доминира в накитите при многочислените публични прояви на американската поп-звезда Ким Кардашян, а моделиерът Джиджи Хадид обяви намерението си да лансира линията „окото на Любовта“ в обувната мода.
Фиг. 2. Бащата на Хадид е американски йорданец с палестинско потекло
Днешната експлозивна популярност на символа следва да се търси в хилядолетната история на неговото устойчиво присъствие в човешкото въображение.
Фиг. 3. Очни идоли от гипсов алабастър, датиращи 3500 години от пр. Н.Е., са изкопани при Тел Брак, Сирия
За да се открият корените на символа, първо следва да се разбере отликата между амулета и самото „Зло око“. Макар често наричан „око на Злото“, окулярният амулет е всъщност магия предназначена да отблъсне истинското Зло око: проклятие, излъчено посредством злонамерен поглед, обикновено инспириран от завист или недоброжелателност. Въпреки, че амулетът, наричан още „назар“ (на арабски „поглед“), съществува в различни модификации от хилядолетия, проклятието, което той отблъсква е много по-старо и трудно за проследяване.
Фиг. 4. В древен Египет, Окото на Хор, известно още като Уаджет-медалион, е погребван с фараоните за да ги закриля в отвъдния живот
Окото на Хор, наричано още Атшет, или Всевиждащото, както и Окото на изцелението, олицетворявало съкровената мъдрост и зрението на душата (ясновидство). То изпълнявало защитна функция и символизирало изцеление и възкресение след смъртта.
Фиг. 5. Окото на Хор е изобразявано във вид на око с вежда и спирала под тях, която някои изследователи интерпретират като символ на енергията и вечното движение
Съгласно „Книгата на мъртвите“: „Окото на Хор“ награждава с вечен живот и защитава дори когато е затворено.
Амулети, отблъскващи злото, във вид на Окото на Хор, са носили много египтяни – от фараони до обикновени хора. Те са поставяни в погребалните пелени на мумиите и починалите, отъждествявани с Озирис, сякаш възкръсвали в Задгробното царство.
Фиг. 6. Окото на Злото, римска мозайка от II в., Хатайски музей, Антиохия, Турция
Всъщност проклятието на „лошото око“ не е сложна концепция; тя произтича от вярването, че някой, който постига голям успех или признание привлича също и завистта на заобикалящите го. От своя страна тази завист или недружелюбие се проявяват като проклятие, което ще отмени благополучието. Тази концепция е добре схваната от Хелиодорос от Емеса в древногръцкия роман Aethiopica, в който той пише: “Когато някой гледа на отличното със завистливо око, то той изпълва заобикалящата го атмосфера със злонамерено качество и изпраща своите жлъчни изблици към всичко което го заобикаля.“
Фиг. 7. Староеврейският Хамеш (на арабски Хамса) е амулет във формата на длан с око в средата, възприет от евреи, християни и мюсюлмани в Близкия Изток и Северна Африка
Вярването в това проклятие обхваща култури и генерации; до днес една от най-изчерпателните компилации от легенди относно злонамереното око е произведението на Фредерик Томас Елуърти „The Evil Eye: The Classic Account of an Ancient Superstition“ („Окото на Злото: Класическата равносметка на едно древно суеверие“). В него авторът изследва примери на символа в редица култури: от смразяващия поглед на гръцката Горгона до ирландските народни прикази за хора способни да омагьосват коне само с един поглед, фактически всяка култура има легенда, свързана с „окото на Злото“. Символът на окото е така дълбоко запечатан в културата, че независимо от неговото потенциално езическо подзначение, той намира място даже в религиозните текстове, включая Библията и Корана.
Фиг. 8. Сергия с християнски амулети на Стария базар в Дамаск, Сирия
Вярването в Злото око надхвърля простото суеверие чрез редица изтъкнати мислители, свидетелстващи за неговата истинност. Най-авторитетен е примерът с гръцкия философ Плутарх, който в своите Симпозиуми предлага научното обяснение, че „човешкото око има силата да излъчва невидими енергийни лъчи, които в някои случаи са способни да убиват деца или малки животни“. Освен това, Плутарх твърди, че определени хора притежават дори и по-силните способности да омайват – визирайки групи хора от южната част на Черно море, извънредно опитни в предаването на това проклятие. Нещо повече, като най-способни в това отношение той сочи хората със сини очи, вероятно поради генетическата им рядкост в района на Средиземноморието.
Фиг. 9. Древните финикийци са нанизвали символа на окото като мъниста на гердани
Въпреки битуващата теория, че някои хора притежават по-гневен поглед, способен да нанесе вреда – произтичаща от разбирането за лошото око, не всички свързват тази сила с вродена негативна воля. Някои култури разглеждат способността за предаване на проклятието като тежко бреме, само по себе си проклятие. Елуърти дава като пример древна полска приказка за мъж, с такава силна способност да пренасяне проклятието, че в крайна сметка същият избол очите си за да предотврати разпространението на нещастие сред любимите му хора.
Затова не е учудващо, че наличието на такова силно и ширещо се вярване в способността на погледа да причинява катастрофално нещастие е принудило хората от дълбока древност да търсят средство за неговото предотвратяване, изразило се в най-ранните форми на известния ни днес амулет назар. Според професора по история на изкуствата от истанбулския университет Бахчешехир д-р Несе Йълдърън, най-древната версия на очните амулети датира от 3500 г. преди Н.Е. Амулетите са открити при разкопките на Тел Брак, едно от най-древните селища в Месопотамия – днешна Сирия. Те са направени от алабастър във формата на абстрактни идоли с врязани очи.
Фиг. 10. Окото на Провидението, възприемано от свободните масони като символ на Божественото всезнание, е отпечатано на обратната страна на американската банкнота от 1 долар
„Стъклените мъниста от Егейските острови и Мала Азия са пряко свързани с усъвършенстването на производството на стъкло. Що се отнася до синия цвят, то той определено произлиза от египетската кална глазура, която съдържа висок процент оксиди; медта и кобалтът дават синия цвят при изпичане“, обяснява д-р Йълдърън.
Д-р Йълдърън прави съпоставка между образците „сини очи на Хор“, открити при разкопки в Египет, изказвайки предположението, че те могат да бъдат разглеждани като най-влиятелните предшественици на съвременние назар. Според нея, ранните тюркски племена са били привлечени от синия цвят, няпомнящ им за тяхното небесно божество Тенгри и вследствие на това вероятно са усвоили използването на кобалта и медта.
Фиг. 11. В източните култури традицията „уроки“ е популярна като Окото на Атланта или Окото на състраданието
Нанизите с мъниста от синьото око на Злото са придобили широко разпространение в районите на финикийците, асирийците, гърците, римляните и най-вече османлиите. Бидейки най-популярни в Средиземноморието и Леванта, чрез търговията и експанзиите на империите, „синеоките“ нанизи са достигнали до различните краища на света.
Най-впечатляващ за явлението „око на Злото“ не е фактът на неговата продължителност, а сравнително несъществените изменения на неговата употреба през вековете. Хората и днес го поставят отстрани на самолетите си, така както древните египтяни и етруските са го рисували по мачтите на корабите си, за застраховка за безопасно пътуване. В Турция се е запазило вярването, че малките деца са най-податливи към проклятието.
Фиг. 12. В Турция е традиция като подарък за новородено дете да се поднася „назар бунджук“(синьо мънисто) – на старотурски „гьочке мунджук“
Интересно е, дали с метаморфозите на „окото“, в паралел с промените в съвремененния свят, неговото значение и история евентуално ще отпаднат. Някои негови модерни тълкувания вече подбуждат опасения за културно присвояване, особено при използването за модни цели на „окото на Злото“ в свещената за юдаизма и исляма Хамса (на арабски „петица“, символизирана с длан).
Историята на „окото“ се разпростира надалече и се преплита със съдбите на много хора. Много от съвременните му потребители са свързани с „окото“ наследствено. Споменатите Ким Кардашян и Джиджи Хадид например, произхождат от култури, където „окото на Злото“ е важен елемент.
Йълдърън не счита това за проблем. „Окото на Злото надхвърля тези опасения, бивайки част от значително голяма география и открито към всякакъв вид практики. Не е трудно да си представим, че ще продължаваме да виждаме мотиви, получени от окото на Злото“, заключава тя.
Суеверието по отношениие на Окото на Злото кара поколения хора да се чувстват некомфортно. Вариации на Лошото око има в много култури. Съществуват различни идеи за неговия произход и трактовки за продължаващото му битуване. Общото при всички култури е очакването, че на хората, поразени от „лошия поглед“, ще им се случи нещо лошо. Понякога то се изразява в общ лош късмет, друг път това се отнася до здравето на човека, състоянието на работата му, урожая, животните и пр. Механизмът на действие на проклятието може да се изрази и във вътрешно „изсушаване“ на обекта на неговата атака – било то бебе, мъжка потентност или овощно дърво.
Твърди се, че не задължително Лошото око съзнателно да порази даден човек. Достатъчно е например някой да му завиди за нещо, което той притежава, за да се отключи механизмът на действие на проклятието. Съществува обаче и убеждение, че само определени хора притежават способността да поразяват с това проклятие. Счита се, че те го пренасят върху лицето, което искат да засегнат или уплашат, чрез остър поглед. Изглежда, че по-старата генерация умее а прави това наистина добре.
Освен амулетите, в различните култури съществуват и други начини, които могат да бъдат използвани за отпъждане на проклятието, като заплюване, определени възклицания, специални молитви и пр. Профилактичното заклеймяване и пропъждане на Злото чрез замерване с камък е задължителна практика от ритуала на годишния мюсюлмански хадж.
При случаи на съмнения за наличие на действащо проклятие съществуват и мерки, които могат да бъдат предприети за неговото диагностициране и лечение, като например светена вода, восък, допълнителни молитви и др.
В средиземноморските страни, най-вече в Гърция, Италия и Турция, често се срещат амулети, носени като украшения или окачени по домове, коли, ресторанти и пр. Красивата геометрична форма и символика на Окото се използват и за други символи.
Фиг. 13. Масонският герб използва фриволно символа на Окото, който вероятно се корени в египетската иконография
Окото въвежда външния свят във вътрешния, а също така може и да прожектира вътрешния свят върху външния. Подобно на древногръцката Медуза, която притежавала силата да излъчва намеренията си чрез взора си.
Окото на Злото е остатък от самата зора на човешката цивилизация, връщащ ни назад към някои от най-дълготрайните и дълбоки вярвания. Носенето с лекота на амулет, без съответното подобаващо знание, може не само да направи неговите защитни свойства безполезни, но и да предизвика дори по-мощно проклятие – ако, разбира се, вярвате в това.
Не е трудно да се види как идеите вложени в „окото на Злото“ исторически ни съпътстват, било то като „всевиждащо“, „зло“ или и двете заедно. Силата, мъдростта и чудото на живота се виждат чрез окото. В края на краищата, окото е прозорец към душата. Ако през окото надникнем вътре в Злото или пък абсорбираме излъчванията на нечестива душа, това как ще ни се отрази? А, ако се запитаме дали има Всесилно същество, което постоянно да ни наблюдава, или пък определена тайна група която да надзирава човечеството? Какви ли биха били тогава техните намерения?
Т. Стоянов
