Засиленият интерес на българските историци и археолози към проблематиката на Източните Родопи намира израз в проведената Национална среща на учителите по история и география, които на 24 май 1934 г. посещават Кърджали, съпровождани от д-р Иван Велков и проф. Васил Златарски(25). На следващата 1935 г. в Кърджали по случай VII редовен конгрес на Съюза на запасните офицери се издава книгата „Източно-родопската област“ в съставителство на тогавашния редактор на в-к „Арденска дума“ Иван Балканджиев. Разделът за археологическите паметници е написан от Никола Иванов(26).

Тези събития, както и едно съвместно проучване с Павел Делирадев и Иван Велков в Средните Родопи през август 1937 г. , карат Никола Иванов отново да повдигне въпроса за научното изучаване на Източните части на Родопите, както и за възстановяването на саморазпадналото се археологическо дружество „Устра“. Иванов предварително се среща с училищните инспектори и околийски управители в Момчилград и Кърджали, разяснявайки необходимостта от подобно дружество. Своите идеи той излага и в писмо до д-р Иван Велков. Отговорът на последния е положителен(27). Това личи и от изпратеното до редакцията на в-к „Арденска дума“ писмо-отговор, публикувано на 12 октомври 1937 г. (28). Благодарение на усилията на Никола Иванов този път идеята среща по-значителна обществена подкрепа. На 2 януари 1938 г. е създадено археологическо дружество „Източно-родопски старини“, явяващо се пряк приемник на „Устра“. (29)

Липсата на средства по онова време принуждава Никола Иванов да продължи работата си като кметски наместник, но вече в село Мишевско, Джебелско. През 1937 г. той провежда любителски разкопки на средновековната църква при с. Църквица(30). Там открива гроб с богат инвентар, по негово предположение на духовно лице. (31)

Хиляда деветстотин тридесет и осма година отбелязва нов етап в краеведческата дейност на Никола Иванов. Вероятно под влияние на писмото на Иван Велков и със съдействието и подкрепата на Иван Балканджиев той публикува поредица от статии в които описва твърде обстойно своите краеведчески проучвания и техните резултати. Публикациите излизат във в-к „Арденска дума“ под рубриката „Източнородопски старини и развалини“.

Популяризаторската дейност на Никола Иванов е особено ползотворна през следващата 1939 г. Тя е повлияна от активизирания интерес към Източните Родопи. На 16 и 17 юни д-р Иван Велков посещава и обхожда със съдействието на Никола Иванов околностите на Кърджали и районите на с. Устрен и с. Рогозче, като попада на „много важни археологически материали, между другото намерени развалини на два тракийски града и четири крепости“(32).

Източните Родопи и записаните от българският писател Антон Страшимиров(33) и Никола Иванов(34) предания за смъртта на виден български духовник, отъждествяван с патриарх Евтимий, в района на с. Бенковски, Кирковско, предизвикват интереса на тогавашния пловдивски митрополит Кирил. През август 1939 г. , заедно с Иван Велков, бъдещият български патриарх посещава тази част на Източните Родопи. По същото време Никола Иванов издирва рудни залежи в землището на с. Старово, което се намира наблизо.

Активната краеведческа дейност на Никола Иванов го прави твърде популярен сред родопската общественост(35). Усилията му да разучава и популяризира историята на Източните Родопи обаче не среща подкрепа от заможните местни жители, както и сред местните власти. Това положение най-точно обрисува  в редакционна статия сп. „Родопа“: „Н. Иванов в Кърджали е един единствен постоянен труженик на археологическото дело, който неуморно и енергично от ред години скита без средства и възможности други и откри маса работи. Та почти всичко, което знаем старинно е само плод на неговия труд и дейност. Но понеже у нас тия неща никой не цени, защото не са шумни и доходни и търговски артикули, не се ценят и хората, които се занимават с тях. ”(36)

Широтата на възгледите, отличното познаване на Източните Родопи като природна даденост и археологическа специфика правят Никола Иванов търсен сътрудник. В това отношение е показателно съдействието, което той оказва на други двама наши учени: археолога Васил Миков и ориенталиста д-р Петър Миятев. През 1940 г. Васил Миков пристига за да посети древни рудници в района на с. Попско, Ивайловградско, но бързо променя решението си. Ето какво пише той по този повод: „Спрях най-напред в Кърджали за да се срещна с г-н Никола Иванов… реших да посетя заедно с него някои места дето са запазени по-интересни старини“. (37)

Никола Иванов насочва археолога към уникални паметници на тракийската мегалитна култура в землищата на селата Равен, Татул и кв. Гледка на гр. Кърджали (38). В края на същата година Васил Миков провежда археологически разкопки на антична гробница при с. Широко поле – първите проучвания от специалист на територията на Кърджалийско. (39)

През същата 1940 г. в Източните Родопи пребивава Петър Миятев, орианталист при Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, който с помощта на Никола Иванов успява да събере в Кърджали около 90 тома стари турски издания, както и няколко ръкописа. (40)

Трудно е да изясним къде е живял и чрез какво се е препитавал през 1940 г. Никола Иванов, но през следващите две години има данни, че е кметски наместник в с. Мишевско, Джебелско. Тук той за пореден път проявява най-доброто от своя характер. Помага на интернирани югославски комунисти.

През 1943г. , вдовец от няколко години, Никола Иванов се оженва повторно и се установява окончателно в Кърджали. (41) Подразнен от пълното бездействие на археологическо дружество „Източно-родопски старини“, той отпечатва нова поредица от статии във в-к „Арденска дума“ под рубриката „Из родопското минало“. Това са и последните му статии в които за пореден път призовава администратори и общественици в Кърджалийско към непрестанна грижа за археологическите старини.

В последните години от живота си Никола Иванов продължава да поддържа контакти с Археологическия институт, кореспондира си с европейски учени. Вече на преклонна възраст, трудно подвижен, той е притежавал един от първите телефони в Кърджали, чрез който е поддържал непрекъснатите си контакти с учени от страната и чужбина.

Цялостната му дейност би била немислима без съдействието на стотици български турци и българи-мохамедани, които са му показвали запазените през вековете старини и са му разказвали многобройни легенди за тях. Възхищението им от неговата личност, преклонението им пред неговата човечност и всеотдайност са били безгранични. (42)

Никола Иванов умира през 1950 г. на осемдесет години в Кърджали. Наследството което оставя е богато и разнообразно. То е събрано в куфари и сандъци, наредено е в голяма библиотека, подредено е в многобройни папки. Всички археологически находки са били грижовно опаковани и обозначени според мястото на откриването им. Той оставя и огромна сбирка от минерали. Цялото това богатство се е съхранявало в последния му дом на ул. „Средец“ 105, но паради немара се разпилява. (43)

Днес от целия му труд са останали единствено публикуваните статии и дописки. За стойността им за археологическите проучвания в Родопите, както и за тяхната обективност, можем да съдим от написаното от Павел Делирадев в неговата „Историческа география на Тракия“:

„Каквото е направeно в тази насока, се дължи доста и на личните почини и жертви на отделните любители, които се срещат тук. Между тях лично място държи рударският деятел Никола Иванов, покойник вече, от чийто бележки сме се ползвали и ние“. (44)

Георги Кулов