Историята на медицината е осеяна с примери за самоекспериментиране.
През 1961 Виктор Хърбърт лишил себе си от фолиева киселина в продължение на седмици, за да разбере по трудния начин, че тя е ключова част от диетата.
Две десетилетия по-късно, Бари Маршал погълнал бактерията Хеликобактер пилори, за да докаже, че тя е причина за язвата на стомаха. През 2005, той получи Нобелова награда за това откритие.
Тези романтизирани истории са изиграли своята жизненоважна роля за прогреса на науката.
В същото време, обаче, не бива да се забравя, че на всяко революционно откритие, постигнато чрез самоекспериментиране, се падат поне дузина отровени, разболели се, осакатени, ранени или дори убити хора, превърнали себе си в опитни свинчета в името на науката.
Залогът за днешните биохакери е по-висок. Те разполагат с по-мощни инструменти, които, разбира се, биха могли да им причинят повече вреда, а интернет им позволява да разпрострат по-нашироко влиянието си.
Самоекспериментаторите стават все по-дръзки, а гласът им все по-силен.
Работата им има недостатъци и рискове, за които, за съжаление, не се говори достатъчно често.
Биохакерът Джосая Зайнер, който привлече вниманието на медиите като извърши върху себе си първата фекална трансплантация, а след това пробва да редактира собственото си ДНК с техниката CRISPR, смята себе си едновременно за учен и социален активист.
Зайнер осъзнава, че хората невинаги разбират намеренията му. Наскоро той изрази съжалението си от това.
“Обвинявам себе си. Гледам на себе си като на учен, но и на социален активист. Провеждам експериментите от научна гледна точка, но и за да накарам хората да се замислят. Да ги накарам да продължат да развиват техниката за редакция на гени CRISPR, за да направя фекалната трансплантация по-популярна. Оказва се, обаче, че за някои хора, аз просто се опитвам да добия популярност, да стана известен. Да, ще има пострадали. Не се съмнявам, че някой в крайна сметка ще постарада. Всеки се опитва да изпревари другия.”
Зайнер е дипломиран учен – притежава докторска степен по биохимия и биофизика – затова напълно осъзнава рисковете от самоекспериментирането.
Той смята, че действията на някои от другите биохакерите са далеч по-безразсъдни.
По-рано този месец, изпълнителният директор на Ascendance Biomedical Арън Трейуик инжектира себе си с недоказана генна терапия, предназначена да лекува херпес на пресконференция в Тексас (преди да започне да се държи странно). Миналият октомври Тристан Робъртс, заедно с двама други хакери, в партньорство със същата компания Ascendance Biomedical, изпробваха върху себе си недоказано лечение на ХИВ.
Ханк Грийли от Станфордския университет заяви във връзка с експеримента на Робъртс: “Ако наистина си инжектира самоделна ваксина, надявам се да не се нарани. Но ако това се случи, поне ще се класира на Награда Дарвин. ”
Други двама биохакери, изпробвали генна терапия върху себе си, са Брайън Ханли и Елизабет Париш, тяхната цел била да удължат живота си.
Легалните биохакери, онези, които подхождат с повече внимание съм експериментите и са водени от чисто алтруистични подбуди, изразиха разочарованието си от прославените често рекламни изпълнения (макар че учените все пак решиха да проучат по-подробно част от тях, включително експеримента на Ханли).
Засега не е ясно дали някое от леченията се е оказало успешно, но поне никой не е загинал.
В света винаги ще има място за самоекспериментатори. Те трябва само да внимават подробности за експериментите им да не попаднат онлайн. Защото това би могло да застраши нечий друг живот.
Източник: futurism.com
