Помните ли Мелин, която преди няколко дни написа писмо до кмета на Смолян и взриви социалните мрежи? Получи стотици лайкове, коментари в знак на подкрепа, но и множество упреци, че се занимава със загубени каузи. Мелин Алиева е на 17 години, ученичка е в 11 клас в СУ „Св. св Кирил и Методий“ в Смолян и наистина обича животните, както сама казва „живея с куче откакто се помня“.
Момичето написа писмо до кмета Николай Мелемов с призив да се вземат реални мерки за бездомните кучета, след като стана свидетел на убийство на животно. След което шофьорът дори не спира, за да види какво се случва. Историята е още по-драматична, защото до полумъртвото животно се събират само деца, нито един възрастен, а ветеринарните лекари, на които звънят за помощ, отказват да се занимават, под предлог, че нямат време.
За преживяванията и реакциите след писмото до кмета на Смолян, разказва самата Мелин пред „СмолянБГвести“.
Тя и приятелката ѝ излизат след училище и на оживено кърстовище до ДНА в Смолян спират да чакат съученици. Автомобил профучава с бясна скорост край тях, чува се удар и жално скимтене на животно. „Не знам защо се обърнах, но видях как колата удари кучето, то се разцирика и хукнах към него. Шофьорът даже не намали… Случайни две момичета веднага дойдоха към нас, после и други две по-големи момчета, буквално плачехме, издърпахме го, за да не е на пътя.“ Минаваща наблизо полицайка спира и говори с някого по телефона, на децата казала, че извикала когото трябва.
„Повече от час чакахме, звъняхме на няколко ветеринари, но всички казаха, че нямат време. Накрая един се съгласи и ни каза да отидем при него, за да ни каже каква инжекция да вземем за животното“, разказва Мелин. Докато стигнат до там получават обаждане от едно от момчетата, че са взели кучето. „Казаха ни, че хора от общината са дошли, сложили са някаква инжекция, но аз мисля, че са го убили. След като писах във фейсбук, много хора също ми писаха, които са се грижили за това куче, че са го хранили, че било много кротко".
Тя се прибира разстроена в къщи. Плаче и споделя с майка си за преживяното, както и за идеята да напише обръщение до градоначалника, а тя подкрепя идеята.
Момичето обясни, че пише писмото, „защото тези случаи са често, а любовта ми към кучетата никога няма да спре, обожавам кучетата. Живея с куче от както се помня, научили са ме да обичам животните. Всяко същество има право на живот“. Тя не крие, че както след публикацията в мрежата, така и на другия ден в училище, голяма част от учениците изразяват различно мнение.
„Не получих пълна подкрепа, много хора ми писаха, че съм направила добре като съм писала писмото до кмета, но няма да има никакъв ефект. Даже едно момиче, което учело „право“ ми писа да изтрия поста, че е смешен".
За драмата с кучето става дума и в часа по философия, повечето съученици заявавят, че е по-добре да се умъртвят всички бездомни кучета. „Аз ги попитах, какво тогава да се прави с болните хора, защото всички живи същества имат право на живот, защо собствениците на тези животни не се грижат за тях? “ Все въпроси, на които Мелин скоро няма да получи отговор. Учителката ѝ не заема позиция, но вмята, че общината трябва да направи нещо за животните, но не очаква да се случи. „Смятам, че трябва да се спре размножаването на популацията, да има санкции за стопаните, които си пускат кучетата, има пари, но се използват за друго“, сподели – 11 класничката, която от малка мечтае да учи ветеринарна медицина или психология. Не изключва възможността, да е психология на животните.
Писмото ѝ остава „глас в пустиня“, никой не я търси от институция или екозащитна организация, казва, че не е и очаквала. Но е сигурна, че ако беше успяла да спаси раненото животно, щеше да намери пари, за да плати лечението му. Сигурна е, че родителите щяха да ѝ помогнат, въпреки, че семейството разчита само на заплатата на бащата, работещ в строителството. „Ако има начин, бих помогнала, за да се реши проблема с животните. Виждала съм и друг път убито куче, но последното стана пред очите ми и скоро няма да забравя това, което видях“.
Мелин от Смолян, момичето на 17, което обича кучетата, уважава правото на живот на всяко човешко същество и недоумява, защо възрастните са толкова безотговорни. За сега хобито ѝ е да пише, изливайки на белия лист чувства и емоции. Вече го направи и в публично писмо до властта. Някой ден може да напише и истински разказ. За това как се е научила да живее в суровата наша действителност, без да загуби човечността си.
Дано!
Щиляна Чакърова
