ЧЕЗ води дело срещу българската държава в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове
Почти половината от средствата за закупуването на активите на ЧЕЗ в България са от кредити, свързани с офшорни фирми.
Това заяви пред БНР Веселин Вачков, директор на чешкото издание „Лидове новини”, собственост на милиардера и настоящ прeмиер на Чехия Андрей Бабиш, което днес излиза с подробен материал за сделката за придобиване на българския бизнес на ЧЕЗ от „Инерком България”.
Фирмата купувач – според данните, които има на разположение Надзорният съвет на чешкото дружество в Прага, е предложила комбинирано финансиране от няколко източника - първо, собствени средства, след това банкови гаранции и накрая - почти половината, с кредити от офшорни фирми.
Вачков допълни, че част от кредиторите на сделката са свързани с международното разследване за укриване на данъци „Парадайз пейпърс”. Една от въпросните офшорни компании е „Score Trade”, която участва със 67 млн. евро. Неин съсобственик е руско-грузинският бизнесмен Паата Гамгонейшвили. Той е председател на борда на директорите на базираната в Москва банка „Славянский кредит”. Доскоро беше съсобственик на „Парадайз център” в София, купен в края на 2017 г. от южноафрикански фонд за близо 253 млн. евро. Гамгонейшвили е свързан и с „Евро Стар” ООД, която гарантира 180 милиона евро от банков заем за сделката за ЧЕЗ.
В интервю пред NOVA собственикът на „Инерком България” Гинка Върбакова отрече нейната фирма да е фасада на офшорни компании и допълни, че финансирането идва от банков кредит от международна финансова институция, чието име не може да разкрие.
„Много подобна схема беше използвана и при закупуването на БТК преди две години - отново офшорна фирма, отново заем, като в случая знаехме от кого е - руската държавна банка ВТБ”, посочи Вачков.
Сделката за ЧЕЗ е между две компании, съобразно чешкото законодателство и българската държава на пръв поглед няма нищо общо с нея, коментира пък енергийният експерт Иван Хиновски пред bTV.
Изникват обаче няколко въпроса, поясни Хиновски. Например защо за купувач е избрана компания, основана преди 9 месеца.
Според Хиновски това дружество трябва да покаже капацитет, че може да управлява и да развива мрежата на ЧЕЗ. Тя е ключова за националната сигурност на страната, защото освен 40% от домакинствата в България захранва с електроенергия и основните държавни институции в София. При липса на капацитет Комисията за водно и енергийно регулиране може да откаже прехвърлянето на лиценза, акциите и активите.
Друг ключов момент е финансирането на покупката. ЧЕЗ води дело срещу българската държава в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове. Арбитражният съд се намира във Вашингтон, САЩ. Според чешките медии стойността на иска е около 300 млн. евро.
Ако ЧЕЗ спечели делото, което е много вероятно, то новият му собственик ще получи тази сума, посочи Хиновски.
Освен това по данни на медиите в Чехия, чешката държава, която притежава мажоритарния дял в ЧЕЗ, ще финансира сделката за продажбата българските активи на компанията със заем от 4,5 млрд. крони (350 млн. лв.).
Предполагаемата сума, която ще плати купувачът е около 320 млн. евро (623 млн. лв.)
„Не мога да ви кажа, дали някой български политик или министър, не е влезнал в преговори с ЧЕЗ и не са направили някаква схема между компанията и наши бизнесмени. Но това също е възможно”, подчерта Хиновски. „Смятам, че тази сделка, по начина, по който се развива, никой не може да я спре. Обмисли са много добре плащането”.
