Християнската църква празнува днес Благовещение, в чест на благата вест, с която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света.
В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.
Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта. По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.
През деня и нощта на Благовец вярващите започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите. Много родители избират празника, за да пробият ушите на малките си момиченца, тъй като се вярва, че няма да ги боли.
На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва. Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна. В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.
Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
