Масачузетският технологичен институт изобрети нов компютърен интерфейс, който е напълно хендсфри и войсфри, но все още не може да чете мозъчни вълни. Той разчита на субвокализация или така наречената тиха реч – когато произнасяме думите наум.
Устройството е неречено АлтерЕго и се състои от слушалки, които освен ушите обхващат и челюстта на потребителя, както и компютърна система, обработваща и превеждаща данните от слушалките.
Идеята на учените била да създадат компютърна платформа, която свързва човек и машина и до известна степен функционира като вътрешно продължение на собственото ни познание.
Системата работи като миоелектрична протеза.
Когато планирате дадено действие, мозъкът изпраща сигнали до мускулите, за да им подскаже какво да правят.
В случая с протезите, се използва електромиография за записване на електрическите сигнали и изпращането им към процесор, където те биват превърнати в други сигнали, които подсказват на роботизираната протеза какво действие възнамерява да извърши потребителят.
Речта е малко по-сложна, но концепцията е същата.
Когато си помислите за дадена дума, мозъкът ви изпраща сигнали към мускулите на лицето и гърлото, за да ги подготви за произнасянето на думата. Това се нарича субвокализация, тя се проявява, например, когато четем.
Устройството АлтерЕго се състои от електроди, разположени по онези части от лицето и челюстта на потребителя, където тези сигнали са най-силни и надеждни.
То включва и чифт костно проводими слушалки, обгръщащи външната част от ушите на потребителя.
Те предават звука директно през костите на черепа, като позволяват на ушите ви да продължат да улавят околните шумове.
Заедно, сензорите дават възможност на потребителя тихо да “разговаря” с компютъра, произнасяйки думите наум. Компютърът отвръща на потребителя чрез слушалките. Така бихте могли да си говорите с Google или Siri без да ви се налага да изричате на глас “ОК, Google” или “Хей, Siri” на оживена улица.
Устройството трябва да бъде калибрирано за всеки потребител поотделно.
Причината е, че нервно-мускулните сигнали на всеки потребител се различават, затова системата трябва да научи “акцента” им.
За прототипната версия на АлтерЕго, изследователският екип създал задачи с ограничена лексика – около 20 думи.
Имало и аритметична задача, в която потребителят трябвало да субвокализира умножения на числа.
Сред другите задачи била игра на шах, в нея потребителят субвокализирал команди, използвайки стандартната система в шаха.
За всяко отделно приложение, учените използвали невронна мрежа, за да свържат определени нервно-мускулни сигнали с определени думи.
След като основните конфигурации дума-сигнал били програмирани в АлтерЕго, информацията била съхранена в устройството, за да може настройките за следващия потребител да се извършат по-лесно.
Изследователите накарали 10 потребители да изпробват устройството в продължение на 15 минути, за да калибрират аритметичната задача към собствената им неврофизиологоия. През следващите 90 минути потребителите изпълнявали различни задачи.
В момента екипът събира данни от много по-сложни разговори, в опит да разшири способностите на АлтерЕго.
Ако успеят, новината ще е сензационна, особено ако постигнат комуникация човек-човек.
Устройството ще е полезно в шумна среда, или ако обстоятелствата налагат тишина. Възможно е също то да позволи на немите да общуват, при положение, че все още могат да използват мускулите на лицето и челюстта си.
Източник: sciencealert.com
