Учени твърдят, че знаят как ще свърши Вселената. Това няма да бъде космически колапс, а по-скоро гигантски космически балон, който поглъща всичко по пътя си, пише Live Science.
Според една наскоро публикувана статия, публикувана в списание Physical Review D, неопределеността на масата на върховния (top) кварк (тежък братовчед на горния (Up) кварк, един от компонентите на протоните и неутроните), разглеждана заедно с (по-малката) неопределеност на масата на божествения Хигс, показва, че Вселената е точно на границата между стабилна и метастабилна вселена. Това има някои странни последици.
Възможно е Хигс бозонът да не е в най-ниската си възможна конфигурация (най-ниската си маса), която показва Стандартният модел. Тя е в енергийно състояние (стойност на масата), което е стабилно, но не напълно, и може би е възможно някой квантов механизъм да го придвижи до възможно най-ниско енергийно състояние, така че може да има по-лек бозон на Хигс. Ако случаят е такъв и това се случи, ще се стигне до опустошение. Хигс бозонът дава на други частици маса, така че вариацията на това негово свойство ще предизвика хаос във Вселената. Колапсът му ще да генерира балон на отрицателна енергия, движеща се със скоростта на светлината, унищожавайки всичко, с което се сблъсква.
Краят на Вселената ще бъде предизвикан от странно следствие от субатомната физика, наречено инстантон. Този инстантон ще създаде малък балон, който ще се разшири със скоростта на светлината, като погълне всичко по пътя си. Това е само въпрос на време.
"В даден момент ще създадете едно от тези мехурчета", обяснява водещият автор Андерс Андреасен (Anders Andreassen), физик от Харвардския университет. - "Ще бъде много неприятно".
Под "неприятност" той разбира не само края на живота, но и самата материя във вида, в който я познаваме.
Много малко се знае за инстантоните - решения на уравненията, управляващи движението на малките субатомни частици, но според Андреасен може приблизително да се сравнят с явлението квантово тунелиране, при което частицата привидно се противопоставя на физиката и преминава през иначе непреодояема енергийна бариера. Но вместо да пресече бариера, инстантонът образува мехурче в полето на Хигс, полето, което дава масата на всичко и създава бозона на Хигс.
Интересното е, че този унищожаващ Вселената балон никога не би бил възможен, ако не беше за съществуващото съотношение на масата на Хигс бозона спрямо масата на върховния кварк. Ако кваркът или частицата на Хигс бяха малко по-леки, тези балони, унищожаващи Вселената, не биха могли да се образуват.
Уви, това не е така и след известно време ще се образува балонът-унищожител. Екипът изчислява жизнения срок на Вселената между 10 хинквадраджинтилиона години (единица със 139 нули след нея) и само 10 октодецилиона години (единица с 58 нули след нея).
"Това е много, много, много, много, много, много, много, много време", казва Андреасен. "Слънцето ще изгори и много неща ще се случват в нашата слънчева система, преди да стане много вероятно да се случи".
Срок на годност на Вселената
Това е като млякото в хладилника ви. Срокът на годност е най-ранният възможен краен срок, но има вероятност млякото да може се пие и след това без проблем. Разбира се, винаги има вероятност бутилиращият завод нещо да се обърка и млякото вече да е кисело, когато е купено. По същия начин, обяснява Андреасен, е възможно вече да се е формирал балонът и точно сега да се движи към нас със скоростта на светлината.
Има известно удобство в това да знаем как всичко ще свърши, но Винченцо Бранчина (Vincenzo Branchina), професор по физика и изследовател в Университета в Катания, Италия, неучаствал в проучването, заяви, че все още е рано да плачем за киселото мляко.
Бранчина отбелязва, че екипът на Харвард отчита само Стандартния модел на физиката, а не всички нови и объркващи клонове като квантовата гравитация и тъмната материя, които все още са напълно забулени в тайна.
Но за да се унищожи Вселената от разширяваща се топка от хаос, тъмната материя, тайнствената форма на материята, която упражнява гравитационно притегляне, но не излъчва светлина, не би трябвало да се намесва, което е малко вероятно, тъй като от нея се състои 80% от нашата Вселена.
"Не бих се хванал на бас какъв ще е краят на историята. Бих очаквал тъмната материя да се намеси и да промени историята", съгласен е Андреасен.
