Чепеларе се поклони пред паметта на човека, който местните хора почитат като светец и ще внесе искане пред Пловдивската митрополия да бъде канонизиран. 66 години след смъртта на отец Евстати Янков той не е забравен, а за него се разказват истории-легенди. Вчера в двора на църквата „Св. Атанасий Велики“ в Чепеларе, на 20 април 2018 г. се отслужи панихида и се събраха много хора, за да се поклонят на гроба на чепеларския светец. В родопския град е жива вярата, че там почива свят човек, който чува молитвите им за прошка и привлича Божията милост.
„В светлината на празниците на Христовото Възкресение се събираме, за да отбележим паметта и кончината на един духовен пастор, който просиява с дълъг и ползотворен живот в Родопите. Паметта не е забравена 66 години след неговата смърт на свещеномъченик. Въпрос на време е, за наша утеха, да се започне процедура за канонизация на отец Евстати“, каза отец Станимир и обобщи: „Чудотворец сме имали в Чепеларе, и още вярваме, че закриля хората в града ни!“. В града е създаден инициативния комитет, който със съдействието на Община Чепеларе и Пловдивската Света Митрополия, в градинката на църквата ще изгради бюст-паметник, свидетелство за признателност към този изключителен свещенник, служил там в годините между 1915г. И 1952г.
Протоиерей Янков е роден на 20 август 1886 г. в много бедно семейство с четири деца и трябвало да започне работа едва на 12 години, след като завършва трети клас в бакалията на чорбаджия в Асеновград. За да пести пари момчето се прибирало пеш и извървявало 55 километра, за да види близките си. Завръща се в родния град Чепеларе като клиросен певец в храма „Св. Георги“ през 1914 г. , след като е завършил свещеническото училище в Бачковския манастир. Създава семейство с Тодора Найденова, а малко по-късно се ражда синът Симеон. Ръкоположен бил за дякон, на следващата година за свещеник, а с жена си организирали първия църковен хор, на който презвитерата била диригент. Свещеникът я губи след 18 г. брак и сам отгледал сина си. След като го изпратил да учи в Семинарията, се отдал всецяло на служението в храм „Св. Атанасий Велики“ в Чепеларе, където Евстати Янков служил 37 години.
Свещеникът бил пример за подражание, милосърдие и благост. За всеки празник Рождество Христово и за Великден всички вдовици намирали под вратите си пари за посрещане на светлия празник. През зимата „някой“ оставял на бедните чепеларци дърва за огрев, но всички се всъщност знаели кой е тайният благодетел. Снаха му Катя Евстатиева си спомня, че никога не е донасял хляба от църквата, раздавал го по пътя на бедните, които го причаквали. „Как вие ще празнувате на пълни маси Великден и Рождество Христово, а вашите събратя ще гладуват?”, питал отец Евстати. Ден преди Рождество Христово винаги успявал да събере такова количества храна, че наемал специални хора да я разнасят по къщите на бедните. Успял да организира хората да съберат пари за крава на болни от туберколоза майка и двете ѝ деца, за което той самият дал по-голямата част от сумата. Разказва се и случай, когато дете откраднало два хляба от църквата и се уплашило, когато се сблъскало със свещеника на излизане, но чуло ласкавото: „Върви, мило, върви, и аз знам какво е глад.
Емблематичен за благородството му е случай, когато простил на крадците, които нахлули посреднощ в къщата му и задигнали събраните пари за камбанарията. След време един от тях го извикал да освети къщата му, издигната с крадените пари, а Отец Евстати отишъл и направил водосвета с думите, че сега парите вече не са крадени, а осветени. Докато бил жив отецът помагал на всички – редовно давал пари на вдовица, отгледала 4-те си деца, а хората в Чепеларе още помнят, че когато давал пари, не ги броял, отварял кесията и давал, знаейки, че повечето няма да бъдат върнати. Много от историите за отеца звучат кат олегенди, но хората ги разказват с пълно убеждение, че са истина. Момиченце страдащо от епилепсия, спира да прави припадъци след като отец Евстати му прочел молитва, а след години става майка на две деца. По време на мобилизацията събрал всички, които щели да заминават за фронта и направил молебен, след който нито един от войниците от Чепеларе не загинал и всички се върнали живи. Хората вярвали, че молитвата на техния свят отец ги е спасила. Възрастна вече жена от Чепеларе си спомня, че дълго нямало вест от мъжа ѝ изпратен в Охрид, отиват със свекървата при отец Евстати да се помолят, а той им казва, че по молитвите им разбрал, че техният близък е жив. И действително след дни войникът действително се обадил.
След сложна операция през пролетта на 1952г протойерей Евстати успял да се попривдигне от болничното легло, за да проповядва от там в края на Страстната седмица. Последният час на отец Евстати Янков настъпва точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово на 20 април 1952 г. Болничната стая се изпълнила с ярка силна светлина, постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си видели, че свещеникът вече е предал душата на Бога, а вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло, където лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял.
Километрична върволица от хора излязла на 2 километра от Чепеларе, за да посрещне линейката с тялото на любимия пастир, а мнозина паднали на колене. Нощното шествие с горящи свещи минало през центъра към храма, а носачите често се сменяли, защото всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите. Така наричали отец Евстати, бдението за когото било като пасхална служба, а прощаването на другия ден продължило с часове.
Чистата слава на отеца кара и до днес мнозина вярващи да отиват рано сутрин на гроба му, да изплакват мъката си и да се молят, а хората вярват, че той и днес е духовен водач.
СмолянБГвестинет
