Лабораторно отгледани мозъци: време е за етична дискусия

“Виждал съм много мозъци, извадени от черепните им кутии, и преди”, обяви д-р Майкъл Хфахрухарр - световно известният хирург, изигран от Стив Мартин, който поддържа любовна връзка с мозък в буркан във филма “Човекът с двата мозъка” от 1983.

30 години по-късно шансът да се влюбиш в отделен от тялото мозък клони към нула, но изследователите отбелязаха известен напредък в отглеждането и поддържането на човешка мозъчна тъкан в лабораторни условия. Група учени, адвокати и философи вече се обявиха за етичен дебат по темата.

17 експерти твърдят, че е крайно време да помислим какви насоки ще са ни нужни, ако искаме да работим с лабораторно отгледани части от човешки мозък, защото колкото по-сложни стават те, толкова по-голям е шансът да се сдобият със съзнание, да изпитат удоволствие, болка и стрес и да заслужат свои собствени права.

“В момента няма причина да се тревожим за съзнание в куха топка от клетки с ширина половин сантиметър, изградена от 6 милиона неврона, но е добре да започнем да се замислямо по въпроса”, казва професор Ханк Грийли от Станфордския университет в Калифорния.

Призивът за дебат бе провокиран от серия изследвания, в които учените създадоха мозъчни органоиди – или части от човешки мозък, от стволови клетки, отгледаха части от човешки мозък в гризачи или поддържаха парченца от човешки мозък живи седмици след отстраняването им от пациенти. Макар в тези случаи да не се касае за съзнание, при един от експериментите учените уловили електрическа активност в част от мозък и ретинални клетки, след като насочили светлина към тях.

Целта на учените е да разберат как работи мозъкът и какви промени настъпват при редица неврологични и психични заболявания. Мозъчни органоиди вече се използват в изследвания върху разстройствата от аутистичния спектър, шизофрения и необичайно малкия мозък при някои бебета, заразени с вируса Зика в утробата.

“Изследванията са жизненоважни за облекчаване на човешките страдания. Би било неетично да преустановим работа. Настояваме за дискусия относно това как бихме могли да насърчим разумния прогрес в тази сфера”, казва Нита Фарани, професор по право и философия от Университета Дюк в Северна Каролина.

Фарани, Грийли и техните колеги акцентират върху редица етични въпроси, които учените трябва да вземат под внимание. Най-важният от тях е как да разберат дали дадена част от лабораторно отгледанта мозъчна тъкан не развива съзнание. “Нещата биха били далеч по-лесни, ако разбирахме по-добре човешкото съзнание. Това което знаем е, че размерът и архитектурата са от значение. Разликата между мишия и човешкия мозък не е в градивните елементи, а в структурата. Ако не се наблюдава електрическа активност, всичко е наред, в противен случай нещата са тревожни”, казват учените.

Ако бъде забелязано съзнание в мозъчен органоид, учените трябва да бъдат принудени да определят настойник, защитаващ правата на тъканта, докато в случаите когато животни демонстрират човешко поведение след имплантиране на човешка мозъчна тъкан, трябва да бъде назначено специално лечение.

“Най-важният въпрос тук е: неправилно ли е да се създаде животно с човешко съзнание?”, казва Грийли.

Етична дилема будят и експериментите с мозъчна тъкан, отстранена от живи пациенти по време на операция или малко след смъртта. Например, някой ден учените може да се научат да разчитат спомените ни или друга чувствителна информация от парчета мозък, будейки загриженост за личната неприкосновеност и информираното съгласие.

Източник: theguardian.com
 

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини