Опасни, проблемни, притеснителни, страшни. Така представители на религиозни общности в България определиха подготвените законодателни поправки от трите най-големи парламентарни сили - ГЕРБ, БСП и ДПС, въвеждащи сериозни рестрикции за финансирането на вероизповеданията.

Внесените в петък миналата седмица изменения предвиждат държавна субсидия само за вероизповедания, към които принадлежи не по-малко от един процент от населението на страната, а това са православната църква и мюсюлманското вероизповедание. Ще се забрани получаването на дарения от чужбина, с които да се плащат заплати на свещенослужители. А всички дарения от хора или организации извън България, например за социални дейности, ремонти на храмове и благотворителност, ще трябва да минават през предварително одобрение от дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет. Даренията от страната над определена сума също ще трябва да се декларират пред дирекцията.

Друга сериозна промяна ще е и на практика забраната за религиозни общности, които не обхващат над 1 на сто от населението, да разкриват духовни училища.

От католическата общност заявиха пред "Дневник", че са безкрайно изненадани и много загрижени от промените. "Не знам как да интерпретирам това решение, то напомня едни други времена от миналото, които се надявахме да са отдавна забравени", заяви епископ Христо Пройчев. И определи готвените изменения като опасни, страшни, тъжни, лоши.

Пройчев каза, че темата задължително ще бъде обсъдена на първото следващо заседание на националния съвет на религиозните общности. Всички сме загрижени, от години все повече властите акцентират на толерантността на държавата и между различните общности в нея, а с приемането на подобни законови поправки този образ ще бъде компрометиран, коментира епископът.

"А на въпроса дали ще можем да работим след тези промени - и аз не знам, засега не мога да кажа", допълни Пройчев.

Епископът напомни, че католическата църква е от векове в България и нейната социална дейност е силно изразена, като чрез дарения от България и чужбина се подпомагат множество дейности и инициативи в страната. Ако това бъде затруднено или преустановено, ще страда народът, коментира Пройчев. На въпрос дали биха се обърнали за съдействие към ръководители на католическата църква в чужбина Пройчев отбеляза, че католическите църкви из целия свят са едно цяло и се подкрепят помежду си.

Пройчев каза, че вече е говорил с дирекцията по вероизповедания към правителството и е получил обещание мнението на католическата общност да бъде чуто и да има конструктивен диалог, дебати и евентуални промени в готвените текстове.

От дирекцията по вероизповедания - структурата, отговорна за прилагане на закона, заявиха лаконично пред "Дневник", че биха могли да коментират текстовете едва след около седмица, когато се запознаят с тях.

В Главното мюфтийство все още проучват измененията и за момента не коментират текстовете. Оттам обаче уточниха, че все още е в сила споразумението им с турската страна, на базата на което получават дарения от Турция и с тяхна помощ плащат заплатите на имамите. Знаете какво е положението ни, промените сериозно биха затруднили дейността ни, заявиха от мюфтийството.

Председателят на протестантската общност Румен Борджиев, която, както и католическата общност, е малко под изисквания с промените 1% представителност, само каза, че следващата седмица измененията ще бъдат обсъдени от обединената евангелска църква и тогава ще има коментар.

От еврейската общност вече се консултират с юристи конституционалисти по измененията.

Говорителят на Светия синод на Българската православна църква Николай Георгиев уточни, че би могъл да изрази официална позиция на синода едва след като той се събере и обсъди темата. Но изрази притеснение, че промените ще затруднят административно свещениците и митрополитите, които събират и отчитат даренията, както и дирекцията по вероизповедания.

Георгиев постави и въпроса дали дирекцията ще може да задвижва и разрешава с необходимата бързина даренията и да ги обработва административно. Той даде примери с дарения от чуждестранни лица и църкви в кризисни за България ситуации. Злоупотребата със средства не би могла да отмени употребата, каза Георгиев и допълни, че евентуални подозрения за неправилно изразходване не би трябвало да водят до забрана за финансиране.

Георгиев коментира още, че принципът на равнопоставеност не може да зависи от това кой е малцинство и кой мнозинство. Не могат да се отнемат права на някого само заради това, че е малцинство, допълни той.

В отговор на въпрос дали православната църква, която се очаква да е най-слабо засегната от измененията, би подкрепила останалите вероизповедания, Николай Георгиев посочи, че е имало множество подобни примери. Ако останалите общности изявят аргументирано притесненията си, православната църква би защитила тяхна правдива кауза, смята говорителят на синода.

Единствената цел на промените е защитата на националната сигурност, който въпрос става все по-актуален в днешния свят, заяви пред "Дневник" Йордан Цонев - теолог и депутат от ДПС, една от партиите - вносител на промените. Идеята е да се ограничи безконтролното и неотчетно финансиране от чужди държави на различни общности в България, чрез които средства би могло да се постигне контрол и зависимост, допълни той. Да се въведе контрол от държавата при разходване на финансите и ясен поток на средствата.

Уж всички се разбрахме, че не трябва да се месят чужди държави, че това е пряк национален интерес, сега не разбирам отпора срещу измененията, каза Цонев. По думите му измененията са били обсъдени предварително от авторите им с представители на вероизповеданията в България и той не можа да отговори защо сега от тези общности реагират негативно и с изненада. Предположи, че потърсените от "Дневник" представители не са запознати, но други ръководители в общностите знаели за готвените поправки.

Единственото, което искаме да направим, е да забраним чужди държави да плащат на свещенослужители в България и по този начин да застрашават националната сигурност, заяви на няколко пъти Цонев. На въпрос как тогава вероизповеданията ще плащат на служителите си, той отбеляза, че те ще получават държавна субсидия за това. В същото време обаче поправките предвиждат такава субсидия да получават единствено православната църква и мюсюлманското вероизповедание.

"Не можем да си позволим да плащаме на всички, държавата може да спонсорира заплатите само на тези, които представляват по-голяма част от населението, също както е с партиите", заяви Цонев. Така и обаче не се разбира как останалите ще могат да плащат на свещениците си, след като няма да могат да използват за това дарения, а няма и да получават държавна субсидия.

Йордан Цонев отбеляза, че както и досега, от бюджета ще има средства за другите вероизповедания извън православната църква и мюсюлманите, но те отново ще минават през дирекцията по вероизповедания. Видно от финансови разчети за минали години и бюджета за тази година, тези средства обаче не са за заплати на свещеници и издръжка на персонал, а са основно за ремонти и строителство на молитвени домове.

Цонев каза, че според него дирекцията по вероизповедания ще успее да се справи с новите административни функции по одобрение и контрол на даренията. Същевременно той мислеше, че промените въвеждат уведомителен режим за даренията, а не че всички дарения от чужбина ще трябва да минават през предварително разрешение от звеното. Уведомителният режим е само за даренията от страната. Цонев не беше запознат и с ограничението, според което религиозни училища ще имат право да разкриват само вероизповеданията, представляващи над 1 на сто от населението.

"Ако има пропуски, ако има недомислици, лично поемам грижата да бъдат коригирани между първо и второ четене", пое ангажимент Йордан Цонев.