На брифинг НАСА обяви новата си цел - спътникът на Юпитер, Европа, която придобива най-висок приоритет в търсене на живот извън на нашата планета.
Предишни мисии намериха доказателства, че под ледената кора на Европа се крие солен, течен воден океан. А там, където има топла течна вода и необходимите химични вещества, наистина може да има живот.
Мисията на американската космическа агенция Europa Clipper, която се планира да стартира през 2022 г., ще бъде оборудвана с необходимата апаратура, за да определи дали ледената луна на Юпитер притежава необходимите вещества, за да поддържа живота такъв, какъвто го познаваме.
Сега нов анализ на данни отпреди 21 години от космическия кораб "Галилео" на НАСА, който бе в орбита около Юпитер от 1995 г. до 2003 г., Данните предоставиха независими доказателства, че подземният течен воден басейн може да излива облаци от водни пари над ледената си обвивка. Това прави една мисия до Европа още по-привлекателна.
В разговора взе участие Маргарет Кивелсън (Margaret Kivelson), учен участвал в мисията "Галилео", а също и Xianzhe Jia, космически учен от Университета в Мичиган, водещ автор на новото изследване, публикувано в същия ден, понеделник 14 май, в Nature Astronomy, който участва също в разработката на два инструмента, които ще пътуват на борда на Europa Clipper, предстояща мисия на НАСА за изследване на потенциалната обитаемост на Европа.
Учените, които преразгледаха данните от старата мисия, представиха новите си прозрения за загадката дали луната на Юпитер Европа има съставките, които да поддържат живота.
Данните, събрани от космическия кораб "Галилео" на НАСА през 1997 г., са поставени в нови и усъвършенствани компютърни модели, които откриха една загадка - краткотрайно локализирано огъване в магнитното поле - което досега бе необяснимо. Предишни ултравиолетови изображения от космическия телескоп "Хъбъл" на НАСА през 2012 г. показват наличието на гейзери, но настоящият нов анализ използва данни, събрани по-близо до източника и предоставят по-силна подкрепа на хипотезата, че това са гейзери.
"Данните бяха там, но имахме нужда от сложно моделиране, за да разберем наблюдението" - обясни Ция.
Това откритие не само потвърждава, че Европа трябва да се разглежда като още един "воден свят" във външната слънчева система след луната на Сатурн Енцелад, която също показва, че изхвърля гейзери.
През последните години космическият телескоп "Хъбъл" забелязва около Европа нещо, което прилича на гейзери, вероятно от водни пари, достигащи повече от 150 км над повърхността. Те може да съдържат молекули, които подсказват дали Европа притежава градивните елементи на живота.
Намерените данни също така подкрепят хипотезата, че части от ледената кора на Европа са много по-тънки и по-напукани, отколкото се предполагаше преди това - условия, които биха позволили както поддържаща живота енергия, така и да улесни работата на бъдещи изследователски роботи.
"Сега изглежда, че има твърде много линии на доказателства, за да се отхвърли наличието на гейзери на Европа", коментира Робърт Папалардо (Robert Pappalardo), изследовател от мисията Europa Clipper от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.
Констатациите са добра новина за мисията Europa Clipper, която може да стартира още през юни 2022 г. От орбитата си около Юпитер Europa Clipper ще прелита многократно близо до Европа. Ако гейзерите изхвърлят изпарения от подземния океан, Europa Clipper може да вземе проби от замръзналите частици течност и прах.
"Ако гейзерите съществуват и успеем директно да вземем проби от онова, което излиза от вътрешността на Европа, тогава ще можем по-лесно да разберем дали на Европа съществуват съставките, необходими за поддържането на живот", коментира Папалардо. "Това е целта на мисията".