Срещата ми със семейството учители от Смолян е вдъхновена от 24 май, единственият празник български, на който на преден план не са трапезите  и истеричното пазаруване, подаръците и лъскавите партита.  Но е най-истинският и смислен символ на духовната храна, за гладните за просвещение и стремеж към прогрес. Разказа за семейството учители от Смолян е заради този празник и за всички онези учители, дали частичка от духа и сърцето си на поколения родопчани, които са възпитавали и учили.

Тома Чакъров е учителят легенда за десетки поколения смолянчани. Жената до него, с която са неразделни от 50 години е математик, който става и първия учител по програмиране в Смолян. Те са семейство Тома и Танина Чакърова, учители, родители и пирятели на стотици свои ученици, които и до днес се радват да ги срещат заедно – ведри, усмихнати и изключително отдадени един на друг. Вече са пенсионери, ходят на вилата в родното село на учителя по физика Хасовица, копаят градината, садят зеленчуци и създават нови неща. Той майстори, ремонтира, сътровярава чудеса от всевъзможни материали и дори рисува.  Тя се грижи за дома с невероятна светлина и атмосфера, не спира да общува по скайп с учениците си, пръснати по целия свят,  да им помага,  да дава уроци по програмиране. Въпреки острия си и логичен ум Танина е емоционална, с много обич допълва разказите на съпруга си живота им в училище, за ученическите походи, които той прави. За тях наистина се носят легенди, а бройката само на дългите е над сто. Той е задълбочен, с конструкторско мислене и вродена креативност, с която може да „съживява“ старото желязо, говори по-пестеливо, но умее да се шегува. За 50-те години семеен живот ще сади градина с тикви, за да се окичи с медали за половин век издръжливост. Личната им история обаче е изпълнена със знаци на съдбата,  че са един за друг, че се допълват като личности, учители и родители на трите им деца. А дали са от учители – легенди на Смолян, могат да кажат учениците им.

Днес Танина е почти на 70 години, но има кристални спомени за всяка стъпка от кариерата и своите 22 години в една от най-елитните гимназии на Смолян – природо-математическата „Васил Левски“, известна като Райковската гимназия. Критикува днешните учебници за разпиляно съдържание и излишно количество цветни илюстрации, графики и декорация. Завършва математика в Пловдивския университет, но става програмист, след като разбира, че не може да преподава на ученици, които нямат никакво желание да учат. „Преподавах първо в строителния техникум, а децата негодуваха, че ги мъча с Питагоровата теорема. А аз ги питах-можете ли да направите прав ъгъл, когато строите къща, защото с транспортир не може, но с три колчета, свързани със здрави въжета, които са точно Питагорови числа, със сигурност правия ъгъл се прави. Едно време повече се държеше на приложението на знанията, не толкова на академичната теория. Много пъти сме спорили, особено като правихме тази къща, той я построи от началото до края. Спирахме за кратко, но преживявахме идеите и накрая изкрастилизира нещото, всичко той е правил.“, казва с особена топлота Танина и разказва историята за „нежния асансьор“, построен преди 18 години заради нея. Съоръжението е поне сто метра към върха, където е къщата им и се вижда от всички страни на пръснатите по хълмовете къщи на квартала.  Тръгва с ряз и домакините предупреждават гостите да се хващат здраво.

„Той е строен в моя чест, не знам дали го заслужавам, но когато си счупих крака много трудно ходех.“, спомня си тя.  Било невъзможно да изкачи стоте стъпала към дома и за да я улесни, Тома взема скоростна кутия от вторичните суровини,  релсите от един познат, а приятел – летец от Хасовица го снабдява с втора употреба колелета с гуми.  Останалите неща учителят по физика, водил години наред и кръжок по радио и електроника, прави сам с електрожена. „Бях много щастлива,  при заледено беше невъзможно да се кача, а пък и стълбите – 100 стъпала, пак той ги прави. Така че – след него има следа не само в училище“, казва съпругата на физика.

За прякора, вълшебните макарони и формулата от Закона на ОМ

“Това любовно „Чико“, с много обич му го казват и до днес“, с нежност разказва Танина. От гостенка от Мексико младият тогава учител разбира, че означава  „момче“. Прякор,  вдъхновен от песента на Тодор Колев за Чико от Пуерто Рико. С него преподавателят по физика в гимназията Тома Чакъров остава до днес. „Почнаха да ми казват Чико учениците, после на всички места, където може да се пише с тебешир, пишеха: „Чакъров равно на Чико“. Аз почнах да им пиша двойки, да ги изпитвам, да се заяждам… и след една година ми мина. И сега по града като ме срещнат мои ученици: „Чико, здравей!“. И аз, какво да правя – „здрасти“. Такъв е живота. “, казва той с усмивка.

Водел учениците на военно обучение и на планински походи – от кратките за ден до любимото родно село Хасовица, до тези за по една седмица. "Срещаха го децата на коридора в училище: „Чико, ще ходим ли на поход? А той—да, пригответе се, тръгваме. Няма „не“, във всеки миг е готов да тръгне с тях", спомня  си съпругата му.

„Имам сто похода с учениците, аз съм ходил всяка година по 2-3 похода на Пирин за по три дни. Или от Храбрино до Смолян по 5-6 дни", спомня си Тома Чакъров.

Историите от походите и забавните мероприятия са стотици,  с различни класове и ученици, но в часовете му по физика никак не било лесно.  „Аз много задачи давах. При изпитване – ако отговори на въпросите, нищо не пиша. На един само въпрос да не отговори или задача да не реши – двойка. Това ми беше закон. И някои се сърдеха, макар че аз двойки за срока не пишех. Когато дойде края на годината – все нещо питах, да има поне за тройка. Те го знаеха учениците и имаше случаи, когато се възхищаваха, а други се сърдеха.“, с усмивка си спомня физикът, който успявал да прави часовете интересни. „Давам задача, ако е от раздел например електричен ток, първото нещо, което трябва да се направи е да напише всики формули от електричния ток на дъската. И тогава да решава. Такива ми бяха изискванията, но учениците не ми се сърдеха“, обяснява правилата в часовете, които макар и строги, още повече спояват връзката между тях.

Защото не била подкрепяна само от купона и похода, а от доверието по между им.  Жена му си спомня, че с Чико децата споделяли всичко – от неразбирателство с родителите до раздяла с гаджето. „Те са му вярвали, той стигаше до тяхното ниво – за да ги разбере, говореше на всяка тема с тях. Той е бил приятелят в трудни моменти. Е, на такъв човек можеш ли да не му го върнеш… “, разсъждава на глас за доверието и любовта между преподавател и ученик Танина. Тя свършва училище и се връщала в къщи, той се прибира по тъмно, защото води кръжоци след часовете. Всяка свободна минута майстори и строи къщата, но само да кажат децата, че искат поход – зарязва всичко. После и тя започва да прави кръжоци по програмиране, макар и двамата да не получават заплащане за труда, нито командировки за походите, на които учителят носи раниците на слабите, пресмята и разпределя провизиите за целия поход, а когато накрая пристигат в хижата, децата се просват изтощени, а Чико започва да готви.

На едно такова пътуване до хижа „Момчил юнак“ се ражда и прословутата рецепта „Макарони по Чиковски“, за която се говори дълго, но Танина разказва, как историята стига до нея.  „Има много весел случай с „макарони по чиковски“. Влизам в един 11 клас и момиче, което е било с него на похода, с гримаса ме пита: „Госпожо, Чакъров ли готви у вас? След което разказва историята как след преход от 30 км всички се просват уморени и гладни. Всеки трябва да носи по килограм макарони и други провизии, изчислени прецизно от учителя. Печката в хижата – стара „Мечта“, тенджерата с вода за 40 деца- не може да заври, а те вече изгладнели като вълци. Той се оглежда, вижда огромен бързовар и точно тогава момичето се появява на вратата и вжада как бърка макароните с бързовара, мръщейки се с отвращение. После обаче омитат всичко, а девойчето иска дори два пъти. Така тръгва легендата за макароните на Чико, за които много деца после питат майките си – защо не могат да правят такива макарони.  "След случая с бързовара на всеки поход си носех и бързовар, а те купуваха от всички видове макарони. Затуй са им били вкусни моите макарони.“, благо разказва спомените си Чакъров, а жена му добавя, че преди да „измисли“ макароните им правел покълнало жито с мед. Давал им го като комка преди похода за сила и издръжливост.

Съвместният живот на семейството учители и знаците на съдбата

Той е работил 37 години като учител по физика,  почти през цялото време води и кръжок по радио и електроника. „Идвали са от къде ли не ученици, учили са електроника – сложен предмет, какви ли не уреди сме парвили. Аз с учениците съм бил така... Тя прие това от мен и оставаше след часовете да води програмиране. „Нямаше пари за кръжоци, но децата искаха програмиране, искаха да знаят, компютрите бяха скъпи, за да купят в къщи и те оставаха след часовете в училище с мен и компютрите.“, спомня си Танина Чакърова, математичката, която не крие, че програмирането ѝ е пратено свише.

„Работех като математик в строителния техникум. По онова време заради нужда от строителни кадри за градежа на Новия център много ученици насила ги караха да идват при нас, но беше много трудно да ги накараш и да учат, защото те идваха за професия. Учителите по практика казваха, че се справят, но не трябваше да ги карат да ходят на матура.", коментира ситуацията Танина, която влиза с огромно желание при елитната паралелка по архитектура и геодезия, а после с усилия преподава математика на деца, които искат само да зидат. „Молиш ги, подхвърляш им весели неща, само и само да тръгне работата, трябва да им остане нещо за матурата. Много сложно беше, но заради това, че бях млада и амбициозна си мислех, че така няма да продължа до края на живота си“. И напуска, въпреки опитите да я убедят, че с трите ѝ деца, никой няма да я вземе на работа. Отхвърлят я от бившия завод „Комуна“, защото била висшистка, но един хубав ден идва първия знак от съдбата и поради липса на кадри попада в отдела по програмиране в Изчислителния център в Смолян.  Трябват хора, а подготвени кадри изобщо няма, затова са готови да вземат  математик или физик. Започва да се учи почти сама с актуален тогава език за обработка на икономическа информация Кобо.

 „Учебникът – с много технически термини, написан на руски заради страните от СИВ /б.а. Съвет за икономическа взаимопомощ, в който бяха страните от соцлагера/, командите на английски, а аз съм учила немски“, разказва за началото на кариерата си като програмист Танина.  Трябвало да се научи за 3 месеца, колежката ѝ по кабинет вече 6 месеца не написала програма, а тя започва да пише на 15-я ден. „Бях толкова удоволетворена от всичко. После се занимавах със студенти, програмирали на Фортран, но пък аз знаех Кобо". След известно време тя отива да работи в Изчислителния център на банка, където остава 2 години. Напуска след конфликт с шефката, което за Танина е въпрос на чест, защото получава критика, въпреки че спасява банковите отчети, благодарение на съобразителността си. Но все пак е времето в средата на 80-те и клопката на партийната система е твърде силна. Скоро съдбата отново се намесва и тя случайно среща началника на средното образование в окръга, който я пита дали не познава подходящ човек, че откриват УПК по програмиране в математическата гимназия /б. а. форма на учебно професионално обучение до 1989г/.

"Бях на 37 години, учебната 1985/86 г. ми беше първата година в гимназията и така започнах дори без учебници.  Имам общо 22 г. работа в гимназията, а той вече работеше преди мене там“, разказва за трудното начало с програмирането в училище, за което особено ѝ помага твърдият характер и подкрепата на съпруга ѝ.

Любовта на Чико и Танина, история писана 50 години, започва от среща на стълбите на студентската им квартира, където се запознават на рождения му ден. Месец по-късно тя отказва да замине за Югославия, където след години неуспешни опити, през 1968г. разрешават на баща ѝ, хърватин по произход, да изведе семейството си и да се върнат при роднините си.  „Татко ме предупреди, че нямаме време, трябва да заминаваме. Но аз не го чувствах така, там беше красиво, излъскано, страхотни стоки, близките ми са си близки, но на гости, не и да остана. А и там само за пари се говореше и кое – колко струва. Аз смятах, че това ограничава хората, не исках такива неща. Сега може да е различно, но тогава смятах, че това не е най-важното нещо, това да ти е призказката с близкия човек. Стана ми отведнъж много мъчно“…

Без да се замисли Тома ѝ предлага- той да напусне следването си, за да учи тя и да се грижи за нея, ако реши да остене в България и да се раздели със семейството си. Решението ѝ да свърже живота си с него е мигновено, макар че заради нея семейството ѝ не напуска България. А години по-късно, баща ѝ, който също е Тома, признава, че това е бил правилния избор. А нейният Тома и до днес я обича, грижи се за нея-предано и безрезервно. Построява ѝ палат с цветни витражи, със сто стъпъла и библиотека за книгите. И успява да ѝ помага за отглеждането на трите им деца, а тя го подкрепя изцяло в безрезервното му отдаване към стотиците чужди в училището.

Честит 24 май! Ден на духовност, писменост и култура българска!

Щиляна Чакърова