Този материал свалихме от Мрежата по темата за порнографията. Не сме питали автора за съгласие да го публикуваме, но съдейки по текста, той е направил същото за целите на експеримента си.
Опитът му е интересен, изводите – също. Убедете се сами.
Тъжна истина е и че експериментът на Григор Дичев е отпреди 3 години.
Григор Дичев
Реших да си направя експеримент. Какво се търси и сваля във file sharing мрежите.
Експериментът тръгна от дискусията за достъпа на книги през Интернет. В един момент реших да проверя - какво ВСЪЩНОСТ се обменя в тях? Без изобщо да ми пука от нищо.
Инсталирах MLDonkey и налях в него стотина най-различни файла. Без абсолютно да ми пука за авторски права. Списъкът на файловете включваше:
- 4 книги на Тери Пратчет (новички), последните две книги за Хари Потър, "Властелинът на пръстените", CIA World Factbook и няколко неща на Артър Конан Дойл.
MP3 записи на Мадона, Бийтълс, Дейвид Бауи, Manowar и Куин (общо към 100 песни)
- филмите "Шифърът на Леонардо", "Дневна стража", "Метрополис", "Одисея 2001″, "Аз, моя милост и Айрийн", и някакво порно (или еротика, ако вярвам на името на файла - ама как се комбинира еротиката с BDSM и forced sex, пак ако вярвам на въпросното име, не знам).
- указание как се сглобява бомба (всъщност не можах да намеря такова, а не ми се пишеше - кръстих така един празен 100-килобайтов файл)
- карта на Хавайските острови
- учебен филм как се прави хипноза, учебник по психология, учебник по икономика, учебник по гледане на пчели.
Всичките (освен указанието как се прави бомба ) са смъкнати пак от file sharing мрежи, специално за експеримента, по критерия "да се намира на немалко места" - повечето свалячи биха се отказали да смъкват нещо, което го има на само едно място.
Заредих ги, и дадох пет дни време за сваляне. Записвах всяка заявка - кой файл, колко пъти, колко свалено. Накрая си направих статистиката. Ето я, в проценти:
Картата на Хаваите: нулев интерес.
Ръководството за бомбаджии: също.
Учебните материали: също.
Книги: 2 заявки (и двете за Тери Пратчет), свалени общо 18 килобайта.
Музика: 184 заявки (две трети за Мадона, останалите най-различни), свалени общо малко под 12 мегабайта (средно към 3 песни).
Филми: 13 заявки за "Шифърът на Леонардо" (свалени общо към 200 килобайта от него), 2 заявки за "Аз, моя милост и Айрийн" (свалени общо 28 килобайта)…
И 49511 заявки за порнофилма (свалени общо към 2 гигабайта - 8 пъти обема на филма)…
С други думи, бих очаквал над 99% от типичния трафик на file sharing мрежите да е порно. Тоест, поне 99% от загубите, причинявани от тях, да се търпят от индустрията за порнофилми.
Което поражда няколко въпроса:
1. Защо големият шум срещу пиратството го вдигат RIAA и MPAA, като те не са организации на порнопроизводители? (Или са, но не го знаем?!)
2. RIAA и MPAA твърдят, че годишните им загуби от пиратство са десетки милиарди долари. Което означава, че годишните загуби от пиратство на порноиндустрията трябва да са ТРИЛИОНИ долари. Примерно колкото брутния годишен национален продукт на Япония или Германия, и повече от брутната печалба на целия свят, в почти който и да било отрасъл на икономиката поотделно.
От което пък следва, че порнофилмовата индустрия е най-развитият икономически отрасъл на човечеството. С всички изводи от това. Например че кажи-речи всеки, който изглежда поне малко приемливо, сигурно работи тайно като порноактьор, или като минимум технически персонал по тези филми. Не ми се задълбава нататък, че като почна…
Опитът му е интересен, изводите – също. Убедете се сами.
Тъжна истина е и че експериментът на Григор Дичев е отпреди 3 години.
Григор Дичев
Реших да си направя експеримент. Какво се търси и сваля във file sharing мрежите.
Експериментът тръгна от дискусията за достъпа на книги през Интернет. В един момент реших да проверя - какво ВСЪЩНОСТ се обменя в тях? Без изобщо да ми пука от нищо.
Инсталирах MLDonkey и налях в него стотина най-различни файла. Без абсолютно да ми пука за авторски права. Списъкът на файловете включваше:
- 4 книги на Тери Пратчет (новички), последните две книги за Хари Потър, "Властелинът на пръстените", CIA World Factbook и няколко неща на Артър Конан Дойл.
MP3 записи на Мадона, Бийтълс, Дейвид Бауи, Manowar и Куин (общо към 100 песни)
- филмите "Шифърът на Леонардо", "Дневна стража", "Метрополис", "Одисея 2001″, "Аз, моя милост и Айрийн", и някакво порно (или еротика, ако вярвам на името на файла - ама как се комбинира еротиката с BDSM и forced sex, пак ако вярвам на въпросното име, не знам).
- указание как се сглобява бомба (всъщност не можах да намеря такова, а не ми се пишеше - кръстих така един празен 100-килобайтов файл)
- карта на Хавайските острови
- учебен филм как се прави хипноза, учебник по психология, учебник по икономика, учебник по гледане на пчели.
Всичките (освен указанието как се прави бомба ) са смъкнати пак от file sharing мрежи, специално за експеримента, по критерия "да се намира на немалко места" - повечето свалячи биха се отказали да смъкват нещо, което го има на само едно място.
Заредих ги, и дадох пет дни време за сваляне. Записвах всяка заявка - кой файл, колко пъти, колко свалено. Накрая си направих статистиката. Ето я, в проценти:
Картата на Хаваите: нулев интерес.
Ръководството за бомбаджии: също.
Учебните материали: също.
Книги: 2 заявки (и двете за Тери Пратчет), свалени общо 18 килобайта.
Музика: 184 заявки (две трети за Мадона, останалите най-различни), свалени общо малко под 12 мегабайта (средно към 3 песни).
Филми: 13 заявки за "Шифърът на Леонардо" (свалени общо към 200 килобайта от него), 2 заявки за "Аз, моя милост и Айрийн" (свалени общо 28 килобайта)…
И 49511 заявки за порнофилма (свалени общо към 2 гигабайта - 8 пъти обема на филма)…
С други думи, бих очаквал над 99% от типичния трафик на file sharing мрежите да е порно. Тоест, поне 99% от загубите, причинявани от тях, да се търпят от индустрията за порнофилми.
Което поражда няколко въпроса:
1. Защо големият шум срещу пиратството го вдигат RIAA и MPAA, като те не са организации на порнопроизводители? (Или са, но не го знаем?!)
2. RIAA и MPAA твърдят, че годишните им загуби от пиратство са десетки милиарди долари. Което означава, че годишните загуби от пиратство на порноиндустрията трябва да са ТРИЛИОНИ долари. Примерно колкото брутния годишен национален продукт на Япония или Германия, и повече от брутната печалба на целия свят, в почти който и да било отрасъл на икономиката поотделно.
От което пък следва, че порнофилмовата индустрия е най-развитият икономически отрасъл на човечеството. С всички изводи от това. Например че кажи-речи всеки, който изглежда поне малко приемливо, сигурно работи тайно като порноактьор, или като минимум технически персонал по тези филми. Не ми се задълбава нататък, че като почна…
