Десетки деца, родители и хора с увреждания ще участват в "Палатков лагер – Системата ни/ги убива" от 1 юни, съобщи „Канал 3“. Инициативата е срещу действащата социална политика за хората с увреждания и техните семейства, а организатори са именно организации на хора с увреждания и родители, които вече неведнъж излизаха на протест пред парламента и Министерски съвет.

"Днес, когато се говори за промяна в политиките насочени към децата и възрастните с увреждания, но не усещаме и виждаме промяна в нагласите на властта, е време да заявим отново: Системата ни/ги убива”, обявиха организаторите.

Те призоваха да се говори за реална интеграция на хората с увреждания, следвайки ценностите заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като за целта предлагат изцяло нова концепция, а именно:

1. С козметични промени в ЗИХУ няма да се подобри положението на хората с увреждания, защото този закон е остарял като философия и подход. В резултат на неговото приложение хората остават изолирани, необразовани, безработни и бедни.

2. Необходимо е да се тръгне от преминаване към нова система за оценка на увреждането и потребностите на човека, породени от това увреждане, но с цел социалното му включване в общността – детската градина, училището, университета, пазара на труда и пр.

2.1. Медицинската оценка трябва да се съдържа в една разширена епикриза, която да показва трайния дефицит на органи.

2.2. Медицинската оценка трябва да се използва като база за комплексна индивидуална оценка, която включва нуждата от рехабилитация, технически помощни средства, медицински изделия, лична помощ, адаптиране на жилище или лично превозно средство, помощ в дома, в училище, на работното място. Тази оценка е нужно да се осъществява от екип специалисти в различните области към местните структури на Агенцията по уврежданията, а не на Агенцията за социално подпомагане.

2.3. Техническите помощни средства трябва да включват всякакви устройства ниско- и високотехнологични, които компенсират дефицита на човешкото тяло и сетива, предизвикан от заболяването.

2.4. Оценката трябва да се повтаря периодично – особено при децата и при промяна на обстоятелствата.

2.5. Видът и размерът на индивидуалната подкрепа следва да включват: месечна издръжка поради увреждане, технически помощни средства, лична помощ - подкрепа в дома, на работното място и др.

3. Въз основа на тази оценка трябва да се формира личен бюджет на човека. финансиране на всички пера по един закон (въвеждане понятието „личен бюджет“), в който Личната помощ е ясно регламентирана.

4. Въвеждането на този подход изисква преструктуриране и овластяване на съществуващата Агенция за хората с увреждания, която трябва да бъде наречена просто Агенция по уврежданията. Тя трябва да получи отговорност, свързани както с индивидуалния подход и оценка на увреждането, така и със социалната реализация на всеки човек с увреждане (здравеопазване, образование, заетост и пр.), в това число и за достъпността на средата.

5. Необходимо е да се преосмисли и реформира механизмът за консултиране с организациите на хора с увреждания (тези за хора с увреждания са доставчици на услуги и те не следва да участват в консултативния процес за политики по уврежданията). Със сигурност трябва да се раздели политическото участие на организациите от субсидирането им – подобно смесване води до конфликт на интереси.

"За пореден път искаме да заявим – СИСТЕМАТА НИ/ГИ УБИВА!", категорични са представители на гражданските организации и родители на деца с увреждания”.