На 14 февруари 1945 год. в небето над окупирана Чехословакия със скорост 2000 км/ч се понесъл летящ апарат с форма на диск. За три минути достигнал височина 12 400 метра. Тази информация изглежда абсурдна, но през 1958 год. се появява в книгата "Германското секретно оръжие през Втората световна война", написана от мистериозен автор на име Рудолф Лусар. В книгата само няколко абзаца са посветени на летящите чинии, но това е достатъчно за възникването на легендата (или не?), че учените на Райха са разработили такъв апарат. Или са го взаимствали от извънземни, знае се, че са ги търсели, както и древни технологии и артефакти.
И преди книгата имало публикации в печатни медии във Великобритания и отвъд океана за летящите чинии на Хитлер, но книгата свършила най-много. В самата Чехословакия през 1950-те години за тях научили от сп. "Наука и техника". Според информацията в списанието летящите чинии били конструирани в местните авиопредприятия, които по онова време били няколко. "Изпитанията на чиниите трябвало да се извършат в Прага, и в книгата на Лусар се твърди, че първият тестов полет бил планиран по странно течение на обстоятелствата в деня на първата американска въздушна атака над Прага", пише чешкият писател и публицист Ян А. Новак.
Друг автор, Игор Витковски - бивш полски журналист и историк на военна и аерокосмическа техники, твърди в книгата си "Prawda о Wunderwaffe", че нацистите създали подобен коран и че Хитлер разполагал с най-добрите учени и инженери. Според показания на свидетели, които смятат, че са видели летяща чиния с Железен кръст, тя прелетяла на Темза през 1944 год.
Ако това се е случило, би трябвало да има свидетели и техническа документация, чертежи и дневници на изпитанията. Според публикации, техническата документация била унищожена след падането на Третия райх. Но Новак посочва, че свидетелства на очевидци действително има. Те се появили даже по Discovery, където немски конструктор на име Андреас Еп твърди, че самият той е участвал в проектирането на подобни обекти по време на Втората световна война и впоследствие е пристигнал в Прага, където ги е виждал с очите си.
Никаква документи и чертежи обаче не доказват реалното съществуване на такъв проект. Още преди началото на войната, през 1930-те години в Германия разработвали самолета AS6 с кръгли крила, който получил шеговитото прозвище "летяща подложка за халба бира".
След Втората световна война започва вълна от свидетелства за НЛО. Хората наблюдатали странни обекти, пристигали извънземни. Инересно, обаче, хората, които се споменавали във връзка с германските летящи чинии в Чехия, били реални исторически личности, някои от които впоследствие емигрирали. Екипът разработчици бил ръководен от четирима конструктори – Рихард Митхе, Клаус Хабермол, Рудолф Шривер и Джузепе Белуцо. Клаус Хабермол след война попаднал в плен на съветската армия и работел в СССР. Рудолф Шривер емигрирал в Америка, послед се върнал в Германия. А Клаус Хабермол продължил в Канада разработката на летяща чиния за компанията A.V. Roe (Avro). Моделът се наричал VZ-9 Avrocar. Според алтернативни източници програмата била пренесена в САЩ. А се говорело, че изпитанията на тези летящи чинии били само номер, за да се прикрият истинските летящи чинии. Така казва Ян А. Новак.
Всъщност НАСА публикува снимки с изпитания от 1961 година. Спред публикации американските служби изпаднали в шок, когато на 11 февруари 1953 год. канадскаият вестник Toronto Star публиковал сензационната новина, че в завода на компанията Avro Canada по поръчка на военните се строи фантастичен самолет с вертикално излитане и кацанер, който развива скорост до 2400 км/ч. След 5 дни под натиска на обществеността канадското военно министерство потвърдило, но не дало никакви подробности. За ЦРУ най-голямата заплаха била съветските войски да са отнесли германската документация и да разработват летяща чиния. В крайна сметка канадският проект се оказал в САЩ.
Летящата чиния на NASA. AvroVZ-9V Avrocar била с вертикалнио излитане и опашка. Изпитанията в аеродинамична тръба били през март 1961 год. Те показали, че Avrocar има лоши аеродинамични хатактеристики и проектът бил спрян през 1962.
Ако се питате какво правили руснаците, има и руско продължение, макар да не е разсекретено и да няма снимки, то броди в интернет. То се наричало "Губка" или ТТХ МА-6 и според "Популярная механика" тази летяща чиния наистина била голяма . Диаметърът ѝ бил 25 м, височината 8,2 м, масата -: 30 тона. Максималната скорост - 700 км/ч Практически можела да прелети 2000 км и да се издига с 300 м/мин до височина 12 000 м. Екипажът бил осемчленен. "Губка" била сериозно въоръжена с 4 сдвоени 37-мм автоматични зенитни оръдия. Били построени осем такива чинии, пише сп. "Популярная механика" №4, април 2007. През 1952 год. руските летящи чинии преминали всички изпитания и на 27 ноември 1952 год. била сформирана 1-ва Северна ескадрила за ПВО със специално назначение, която сред летците получила прякора "Баня". Началника на ескадрилата бил капитан Григорий Савиченко, веднага кръстен "Банщик" (баняджия). Но през март 1953 год. умира Сталин, а на всички летящи чинии взели оборудването и въоръжението и ги потопили край брега на Шпицберген на дълбочина около 300 метра, завършва материалът на "Популярная механика". Обърнете специално внимание, че това е първоаприлският материал на редакцията.