„Безгранични са само Вселената и глупостта“, Алберт Айнщайн.

А вероятно и алчността. Проектът АЕЦ „Белене“ е енергийно зомби, което възкръсва винаги когато задуха североизточният вятър с мирис на лесни пари. На разговор между зомбита напомня и дискусията в правителството и парламента за неговия рестарт:

– Дайте да дадем!

– Дали да не дадем повече?

– Важното е да дадем!

– Давайте да даваме…

(172 гласа „За“ даването – квалифицирано ядрено мнозинство в Народното събрание)

Никакъв анализ, никакъв знак за грамотност. Размерът на този проект е толкова голям, че може да загроби не само сегашното поколение, но и усилията на няколко поколения напред.

Защо „Белене“ е абсурден проект?

Енергийните аргументи

В световната енергетика протича революция, гигантска трансформация. В началото тя беше катализирана от опасността от климатичните промени, политически споразумения и мерки на правителствата. В момента е изцяло движена от пазарни сили, иновации и революционни нови технологии. Енергетиката на бъдещето ще бъде децентрализирана, източниците на енергия ще са разпределени близо да потребителите. Всеки потребител ще бъде същевременно и производител, и място за съхранение.

Енергийните мрежи на бъдещето ще са умни, гъвкави, с модули за управление на търсенето и предлагането на енергия в реално време. Самата енергия ще е главно електрическа, която поетапно ще измести остарелите въглищни, дизелови и газови технологии. Звучи като фантастика? Подобни енергийни общности вече съществуват в Калифорния, Дания, Австралия, Чили и на много други места. В процес на възникване са дори и в България.

В същата посока е и политиката на ЕС, формулирана в пакета „Чиста енергия за всички европейци“. В него се създават стимули за пазарно развитие на чистите източници на енергия, на енергийната ефективност и се въвеждат пазарни механизми за ограничаване работата на въглищните централи след 2030-та година.

По данни на Bloomberg New Energy Finance (BNEF) през миналата година във възобновяеми източници (слънце, вятър, вода, биомаса, теотермални) в света са инвестирани над 410 млрд долара, над 60% от всички нови инвестиции. В атомни централи инвестираната сума е десетократно по-малка – 42 млрд долара и то за довършване на започнати проекти.

Причината е проста – атомната енергия е много по-скъпа и неудобна за управление в новите гъвкави мрежи. Много често в Северна Европа, заради огромните инвестиции във вятърни мощности, цените на енергията стават отрицателни през нощта. Т. е. производителите или спират или са принудени да плащат, за това че произвеждат. Проблемът на АЕЦ е, че не може да спре. Произвежда едно и също количество базова енергия през цялата година, без възможност да се балансира през нощта, когато потреблението е слабо.

Нищо от развитието на вътрешния пазар на електроенергия едро в България – нито трендове в търсенето, нито ценовите нива, нито профила и развитието на икономиката, предполага нужда от такава гигантска 2 – гигаватова централа. Напротив, има нужда от развитие на пазарните инструменти, интеграция със съседите и много, малки, разпръснати мощности, близо до потреблението.

Най-същественият проблем на атомната енергия е, че е много скъпа. Новопостроените централи с различни форми на държавна подкрепа (гаранции, договори за изкупуване, заеми или застраховки) завършени през последните години продават енергията си на гарантирани цени между 100 и 120 евро за мегаватчас. Например, фиксираната цена за строящата се атомна централа в Англия Hinkley Point C през 2013-та година е договорена на 92. 5 паунда за мегаватчас или около 105 евро. Предвидено е тази цена да се изплаща по договор за разлика над пазарната цена. Първоначално се смяташе, че британските потребители ще трябва да доплатят около 6 млрд. паунда по договора за разлика. С рязкото спадане на цените на енергията от всички други източници, през 2017-та година тази сума набъбна до 50 млрд. паунда над пазарната стойност за срок от 35 години. В Лондон избухна гигантски скандал и в момента проектът се разследва от властите, парламентарна комисия, британската сметната палата и Европейската комисия. Жалба срещу Великобритания за недопустима държавна помощ е подала и Австрия, която е особено чувствителна по темата атомна енергия.

Историята е доста показателна за рисковете, ако АЕЦ „Белене“ все пак бъде построена.

В същото време на търговете за големи соларни централи в Близкия изток и Мексико бяха постигнати цени под 30 евро за мегаватчас. За Европа в момента се приема, че соларната енергия е конкурентоспособна при нива от 45 евро на мегаватчас. Цените на големите офшорните вятърни паркове са устойчиво под 40 евро за мегаватчас. Инсталациите солари или вятърни перки плюс батерии за складиране на енергията са конкурентни на нива между 70 и 80 евро на мегаватчас. Цените на всички нови ВЕИ технологии продължават стремглаво да спадат.

Ядреният риск

Други важни енергийни аргументи срещу строежа на Белене са допълнителните инвестиции в старомодна централизирана инфраструктура и складиране на отработеното гориво. Ключов аргумент е и ядреният риск, защото той практически не може да бъде измерен. След трагедията във Фукушима през 2012 г. практически е невъзможно да се застрахова ядрен риск на пазарен принцип. Подобен риск могат да поемат само държавите, ако го желаят.

По тази причина и заради силното обществено мнение срещу атомните централи, водещите технологични световни икономики като Германия и Япония обявиха, че слагат край на ядрената си енергетика, защото рисковете дългосрочно са много повече от ползите.

Финансовите аргументи

Преди върху БАН да бъде оказан политически натиск, изводът в доклада за АЕЦ „Белене“ беше, че проектът не е финансово жизнеспособен. При последвалите дискусии, в които изводите от доклада бяха подменени, видимо липсва разбиране за две ключови финансови концепции.

1. Във финансите няма стратегически проекти. Един проект или създава стойност, или разрушава. Стойност създават тези, чиято норма на възвръщаемост е по-голяма от среднопретеглената цена на капитала (WACC), с който се финансират. В изследване на среднопретеглената цена на капитала в различните държави в ЕС на германския тинк-танк Agora за енергийни проекти в България е посочена стойност от 10%. С данните на Agora работи цялата инвестиционна общност. Ако тази стойност за България изглежда сравнително висока, тя е такава заради регулаторната несигурност, корупцията и политическия риск.

За да може „Белене“ да постигне такава норма на възвръщаемост, дори и отчитайки само инвестициите отсега нататък – 10 млрд евро, които с оскъпяването по време на строителството ще нараснат поне до 12 млрд. евро – би трябвало цените на електроенергията на пазара на едро за живота на проекта да са в интервала между 130-150 евро на мегаватчас.

Това е напълно нереално – повече от два пъти над прогнозите на специализираните агенции и на БАН за развитие на търсенето и пазара на едро. Т. е. теоретично няма как Белене да създава стойност, ако бъде построен на пазарна основа.

2. Българските управляващи (се правят, че) не разбират е понятието sunk cost – невъзвратими разходи. Без значение колко вече си изхарчил за един инвистиционен проект, важното е единствено каква стойност ще се създаде със средствата, които предстои да се изхарчат.

Доколкото никой друг в света не иска да строи ядрени централи по стара руска технология, дори и самата Русия, стойността на вече направените разходи е нула или в най-добрия случай стойността на метала в оборудването, ако отиде на скрап. Затова аргументът, че тъй като вече сме изхарчили 3 милиарда лева, затова трябва да изхарчим още 24 млрд. лева (12 млрд евро), е напълно несъстоятелен.

Цената за обществото

Така стигаме до третата група аргументи – обществените. След като „Белене“ е очевидно ненужен и скъп от енергийна гледна точка, губещ от финансова гледна точка, то той няма бъдеще като пазарен проект. Тогава рестартът означава, че някъде има трик и че вероятно българското правителство и парламент се готвят да предоставят държавна подкрепа под някаква скрита форма, разчитайки на ненформираността на обществото. Между другото, никъде досега в света не е построена ядрена централа без някаква държавна субсидия.

Ако ще се дават 12 млрд. евро публични средства, основателно възниква въпросът: „Има ли по-смислени инициативи в които да бъдат инвестирани те?“ (Сумата се равнява на около 25% от БВП и би увеличила държавният дълг над два пъти. )

Ето няколко идеи по темата:

1. С подобна сума могат едновременно да се решат проблемите на образованието, здравеопазването и престъпността в България. За да се задържи и развива човешкият капитал на страната.

2. Всяко от четирите милиона български домакинства може да получи от държавата соларна или вятърна инсталация с батерии и в следващите 40 години да се задоволи напълно нуждата от енергия за битово потребление. Вместо АЕЦ „Белене“ – 40 години без сметки за ток за всички български граждани.

3. С подобна сума може да се реши напълно демографския проблем – с агресивна финансова подкрепа, жилища и качествено образование за младите семейства с деца.

4. Ако правитеството и парламентът смятат, че българската енергетика има нужда от нови мощности, нека да обявят условията и да проведат търг между всичките технологии.

Ако горните аргументи не са достатъчни, има и една последна идея, на отчаянието:

5. Държавата да изтегли 12 млрд. евро заем, а правителството и ядреното мнозинство в парламента, легитимно избрани от българските данъкоплатци, да си ги разпределят според „заслугите“ и да НЕ строят АЕЦ „Белене“.

Както и при КТБ, дългосрочните вреди, които подобен проект ще нанесе на енергетиката, икономиката, регулаторите и на общество като цяло, са много повече от тези 12 млрд. евро. Видно от примерът с Hinkley Point C, за обществото ще е по-евтино да плати и този sunk cost, но да няма ядрена централа „Белене“.

Текстът е взет от блога на Иво Прокопиев.