Нов анализ на екип от изследователи от ЕКА показва, че космическият скиталец Умуамуа се движи не само под влиянието на гравитацията, а има негравитационно ускорение. То би могло да бъде обяснено с изхвърлянето на газ, подобно на кометите, при условиe, че Умуамуа има термични свойства, подобни на комета, пишат учените в Nature.
Дошлият от междузвездното пространство Умуамуа не прилича на никой от наблюдаваните досега обект,и. За пръв път бе забелязан на 19 октомври 2017, 40 дни след като вече бе минал през най-близката си точка до Слънцето. Неговата скорост показваше, че е дошъл от някъде далеч извън нашата Слънчева система и че е пътувал в продължение на стотици милиони години.
Освен това имаше необичайна форма - дълъг до 400 метра, с форма на пура, до 10 пъти по-дълъг, отколкото широк. Това никога преди не е било наблюдавано при астероид или комета.
Да се разбере дали е астероид или комета се оказа извънредно трудно. Първоначално, въз основа на предварителни наблюдения, астрономите сметнаха, че е комета. Но кометите съдържат лед, чието сублимиране създава опашка.
Умуамуа не показа нито една от характеристиките, свързвани с кометите. Беше червеникав на цвят и нямаше никакви признаци на прах около него, което показваше, че се състои от плътна скала и метал, почервенял от космическото лъчение и не съдържа вода или лед.
През декември екип от изследователи съобщи, че "богата на органични вещества кора на Умуамуа може да крие ледена сърцевина, подобно на комета, като заключи, че обектът е обгърнат от добре изпечена кора.
Но според астронома от ESA Марко Микели и колегите му, има още един аспект, който сериозно изглежда, че показва комета, и досега не е бил взет предвид.
Траекторията на Умуамуа
Международен екип анализира както наземните, така и космическите наблюдения на Умуамуа, направени при преминаването му през нашата Слънчева система, и откриха нещо странно. Неговата траектория не може да бъде обяснена единствено от ефекта на гравитацията на Слънцето или на други обекти. Което означава, че изглежда се държи като комета.
"Движението на всички небесни тела се управлява предимно от гравитацията, но траекториите на кометите могат да бъдат повлияни и от негравитационни сили, дължащи се на изхвърлен изпаряващ се материал от кометата", пишат изследователите в своята статия.
Учените откриват негравитационна компонента - хелиоцентрично радиално ускорение в траекторията на Умумауа. Това може да не е било причинено от кометен газ, но е характерно за кометите.
За да бъде сигурен, екипът внимателно разгледал други възможни причини, като слънчевата радиация, различни външни сили и взаимодействие със слънчевия вятър. Те дори рагледали "геометрични ефекти" - какво би било, ако Умуамуа не е един солиден обект, а няколко парчета, летящи заедно. Изводът им е, че изхвърляне на газ подобно кометите, е физически приложимо обяснение, при условие че Умуамуа има термични свойства, подобни на кометите ".
Що се отнася до липсата на прах, която стана причина тялото да бъде причислено към астероидите, екипът отбелязва, че това може да се обясни с атипично съотношение прах-зрънца, ниско съотношение на прах и лед или промени в повърхността на обекта вследствие дългото му пътешествие от мистериозната му точка на произход.
Ако Умуамуа е комета, това би повлияло на хипотезата за произхода му. Проучване по-рано тази година установи, че неговата най-вероятна отправна точка е двойна звездна система, която е най-вероятно да изхвърли астероид, а не комета.
Всъщност може да е невъзможно да се определи дали Умуамуа е комета или астероид въз основа на текущите наблюдения. Междувременно той се отдалечава от нас бързо и вероятно завинаги е пропуснат шанса да изпратим сонда, за да го изучим на място. Такива наблюдения биха могли да ни помогнат да разберем физическите свойства на междузвездните обекти и доколко уникалността на Умуамуа се дължи дългото му самотно пътуване през необятния космос.