Вселената е толкова невероятно голяма и е положително затрупана с почти безкраен брой от потенциално животоподдържащи светове. И така, къде тогава са всички?
В основата си това е така нареченият "парадокс на Ферми": объркващата научна аномалия, която постулира, че въпреки милиардите звезди в нашата галактика Млечния път - да не говорим извън нея - ние никога не сме срещали признаци на напреднала извънземна цивилизация. Защо не?
Това е един достоен въпрос, с който поколения учени и мислители са се занимавили, откакто парадоксът е формулиран преди десетилетия.
Някои смятат, че извънземните може да са в статус на хибернация или че нещо тайнствено пречи на тяхното развитие да се случи. Или може би просто не искат да имат нищо общо с нас?
Какво гласи конвенционалната наука?
Парадоксът на Ферми е противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации.
Според някои хора възрастта на вселената и нейната големина подсказват, че животът трябва да е често срещан. Енрико Ферми се пита защо при такава голяма вероятност за съществуването на множество извънземни цивилизации в галактиката Млечен път, не са намерени никакви доказателства.
Има много опити за разрешаването на Парадокса на Ферми, като се започне от търсенето на доказателства за съществуването на извънземни цивилизации и се стигне до предложения, че е възможно да съществува такъв живот без знанието на човечеството. Съществуват и други предложения, като това, че не съществува интелигентен извънземен живот или съществува много рядко, като по този начин става невъзможен за откриване от човечеството.
Някои теоретици смятат, че липсата на доказателства доказва и липсата на извънземни. Други предлагат теории, с които може да се обясни мълчанието на извънземните цивилизации, без да се изключва възможността за съществуването на такъв живот.
Най-простото обяснение е, че хората са сами в галактиката. Съществуват няколко теории, обясняващи защо интелигентният живот е или много рядък, или съществува за много кратък период от време. Тези, които не вярват в съществуването на разумен извънземен живот, смятат, че условията, нужни на живота – или поне на комплексния живот – да еволюира, са редки или дори уникални само за Земята. Докато някои хора смятат, че сложните форми на живот могат да еволюират чрез други механизми, различни от тези на Земята, фактът че през дългата история на Земята само един вид е успял да развие цивилизация до точката, в която пътуването в космоса и радио-технологиите са възможни, говори, че технологично развитите цивилизации във вселената може да се срещат много рядко.
Според друга теория дори и условията за зараждането на живот да са често срещани във вселената, формирането на самия живот, сложна мрежа от молекули, способни да се възпроизвеждат веднага, създаването или добиването на всички основни компоненти от средата и получаването на енергия в такава форма, която може да поддържа реакцията, може да е изключително рядко срещано явление.
Трета възможност е животът да се заражда и на други места, но събития като ледени епохи, сблъсъци на метеорити, астероиди и др. със Земята или други катастрофи да пречат на този живот да еволюира. Дори и ако условията за развитие на живот да не са характерни само за Земята, възможно е такива събития периодично да унищожават такъв живот. Дори и ако съществуват благоприятни условия достатъчно дълго, за да се развие разумен живот, този живот може също да бъде унищожен от космически събития (като свръхнова или проблясъци на гама лъчи).
Новото решение обаче търси причината и вината другаде
Сега теоретичният физик Александър Березин от Националния изследователски университет по електронна техника (МИЕТ) в Русия е измислил собственото обяснение за това защо ние сме привидно сами във Вселената, предлагайки това, което той нарича своето решение на "парадокса на Ферми". В основата на визията на Березин е разбирането за това, че "ние сме първите, които са дошли, и последните, които ще си отидат".
Според ранна версия на труда на Березин, която все още не е разгледана от други учени, парадоксът има "тривиално решение, което не изисква противоречиви предположения", но може да се окаже "трудно да се приеме", тъй като прогнозира бъдеще за собствената ни цивилизация това е още по-лошо от изчезването, на което човечеството рано или късно е обречено. Както го вижда Березин, проблемът с някои предложени решения на "парадокса на Ферми" е, че те определят твърде стриктно чуждия живот.
"Специфичното естество на цивилизациите, достигнали развито междузвездното ниво, няма да има значение", пише той.
"Те биха могли да бъдат биологични организми като нас или злонамерени изкуствени интелекти, които се бунтуват срещу своите създатели. А защо не разуми с размерите на планета като тези, описани от Станислав Лем в "Соларис".
Възможностите наистина са безкрайни и човечеството не би трябвало да се ограничава в разбирането си за това какво всъщност представлява разумния извънземен живот. В романа "Соларис" известният полски писател Станислав Лем той рисува уникални същества, които не подлежат на описание и разбиране. Симетриадите например са колкото впечатляващи с красивите отблясъци по повърхността си, толкова и подтискащи с чудовищните си размери и липса на каквато и да е била прилика с познато явление. В тяхна близост нормалните закони на физиката престават да действат. Понякога учените в света на "Соларис" са склонни да ги смятат за геометрична визуализация на изключително сложни математически изчисления правени от планетата Соларис.
Разбира се, дори и с такъв широк обхват, все още не виждаме доказателства за съществуването на тези неща в бзкрайния космос. Но за целите на решаването на парадокса Березин казва, че единственият параметър, с който трябва да се занимаваме - по отношение на определянето на това какво е извънземен живот - е физическият праг, на който можем да наблюдаваме съществуването му.
"Единствената променлива, която обективно можем да измерим, е вероятността животът да стане видим от открития космос в рамките на определен диапазон от Земята", обяснява Березин.
"За простота нека го наречем" параметър А".
Ако една извънземна цивилизация по някакъв начин не достигне параметър А - независимо дали развива междузвездни пътувания, излъчва комуникации в космоса или по друг начин - тя все още може да съществува, но не и да ни помогне да разрешим парадокса.
Това обяснение е свързано с т.нар. „Скала на Кардашев“ - понятие предложена през 1964 г. от руския астроном Николай Кардашев за определяне на вида цивилизации в зависимост от тяхното технологично развитие. Съставена е от три категории според количество енергия, което използва дадена цивилизация. Цивилизация от I тип използва цялата налична енергия на своята планетата; цивилизация от II тип трябва да е способна да използва цялата енергия на своята звезда; накрая, цивилизация от III тип вече използва цялата енергия излъчвана от галактиката, която обитава. В момента ние сме от тип 0, което обяснява защо трудно можем да търсим или уловим външен контакт.
Началото и края
Действителното решение "Пръв дошъл, последен си тръгнал", което Березин предлага, е далеч по-мрачен сценарий.
"Какво ще стане, ако първият живот, който достигне междузвездната способност за пътуване, буквално изкорени цялата конкуренция, за да задоволи собствената си експанзия?", пита той.
Както обяснява Березин, това не означава непременно, че силно развита извънземна цивилизация би съзнателно унищожила други форми на живот. Но може би те просто няма да забележат, така както "строителният екип разрушава мравуняка, за да положи основите на имота, без да има някакъв стимул да защити мравките".
И така, може би Березин подсказва, че сме мравките, а причината, поради която не сме се сблъсквали с извънземни, е, че ние просто собствената ни цивилизация не е била разрушена от такива невъобразимо превъзходни форми на живот?
Не. Защото вероятно не сме мравките, а бъдещите разрушители на самите светове, които сме търсили през цялото време.
"Ако приемем, че хипотезата по-горе е вярна, какво означава това за нашето бъдеще?" Пише Березин.
"Единственото обяснение е позоваването на антропологичния принцип. Ние сме първите, които пристигат на [междузвездния] етап и най-вероятно ще бъдем последните, които ще си тръгнат".
Отново, такова потенциално унищожение не би трябвало да бъде съзнателно проектирано или организирано - може просто да се прояви като напълно неограничена система, по-голяма от опитите на всеки индивид да я контролира. Динамиката и хаоса на открития космос го позволяват.
Един пример, даден от Березин, е виждането на капитализма за свободния пазар, в който всеки се бори за своето място и против другите. Друг може да бъде опасността от изкуствен интелект, необременен от ограниченията за натрупването на власт.
"Един нелоялен изкуствен интелект, излязъл от контрол, може потенциално да запълни целия суперклъстър с копия на себе си, превръщайки всяка слънчева система в суперкомпютър и няма смисъл да пита защо ще направи това", пише Березин. "Всичко, което има значение, е, че може.
Това е доста ужасяваща гледна точка към "парадокса на Ферми" - на практика, можем да бъдем победители в смъртоносно състезание, за която дори не сме знаели, че сме участвали. С други думи, ние самите сме парадоксалното решение на парадокса, което се очертава.
Разбира се, дори Березин признава, че се надява, че греши в това отношение и че заслужава да се отбележи, че много други учени имат много по-оптимистични възгледи за това, кога можем да очакваме да видим от напреднал извънземен живот.
Но вижданията на физиците са само най-новото научно изявление за това защо можем да бъдем предопределени да гледаме сами към звездите във времето и пространството, колкото и да бихме пожелали да бъде по друг начин.
