След анализ на четири десетилетия сателитни данни, климатолози стигат до заключението, че за първи път хората изкарват от равновесие сезонните температурни колебания в Северното полукълбо, предизвиквайки летните температури да се покачват по-бързо от зимните.
За тези, които са наясно с изчислителната несигурност и за климатичните дениалисти, авторите получават вероятност от около 5 на 1 милион, че тези промени се случват естествено, без човешко влияние, подчертава Bloomberg, позовавайки се на проучване, публикувано в Science.
Екипът, воден от Бен Сантер (Ben Santer), атмосферен учен в Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" , установи, че човешката дейност се отразява в сезонните изменения на температурата на въздуха в тропосферата - най-ниския слой на атмосферата. Затоплянето е известно, че глобално, летата в тропосферата се затоплят по-бързо от зимите.
По-ранни доказателства за този процес се откриват само на повърхността на Земята - например по-ранното топене на сняг или промените в сезонните миграции на животни. Сега за първи път доказателств са намерени в тропосферата.
Сателитните данни, събирани в продължение на 38 години, и компютърните модели на сезонните температурни промени, използвани от изследването, се съгласуват помежду си още по-точно, отколкото при измерването на средната годишна температура.
Авторите изследват няколко теоретични модела, описващи състоянието на климата преди и след индустриалната революция. Изследователите разкриват характерната картина (патерн) на сезонните температурни колебания, в зависимост от естествените причини (например Ел Ниньо или вулканични изригвания). След това тези "патерни"'се сравняват с данните за сателитните температурни измервания в тропосферата от 1979 г. до 2016 г., като се отчитат разликите между минималната и максималната температура на всяка година.
Пет от шестте набора сателитни данни показват, че сигналът за затопляне е над естествения шум, според изследването
Според моделите най-силният контраст между зимата и лятото съществува в средните ширини на Северното полукълбо. В тропиците тази разлика е много по-малка и най-слабите колебания са характерни за Антарктика. Сателитните наблюдения потвърждават тези особености на районите, но и показват, че разликата между зимните и летните температури в някои райони на Северното полукълбо са значително по-големи, отколкото предполагаха моделите. Най-силните контрасти се забелязват на територията на Монголия и Сибир.
Летните температури в средните географски ширини нарастват по-бързо от зимните температури. В Северното полукълбо този ефект е по-забележим, тъй като има много повече земя, отколкото в Южното полукълбо, а океанът абсорбира по-малко от "излишната" топлина. Според учените естествените фактори не обясняват това рязко затопляне - разликата между лятото и зимата се увеличава поради парниковия ефект, причинен от хората.
Най-новата статия на Сантер излиза по време на напрегната седмица за климатичната политика, тъй като няколко републиканци поддържат резолюция, противопоставяща се на въглеродните данъци, друг републикански конгресмен подготвя законопроект, който се опитва да се премахне въглеродния данък, а няколко изследователски групи, ръководени от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, публикува проучвания на нови сценарии, анализиращи цените в емисиите на въглероден диоксид за САЩ.
Авторите отхвърлят загрижеността сред някои научни критици, че моделите надценяват колко бързо светът ще се затопли.
"Натрупването на доказателства ме тревожи. Това е нещо, за което не искам да съм прав" - казва Сантер.
До какво ще доведат промените в температурните цикли на тропосферата все още е неизвестно. Учените смятат, че тези процеси могат да увеличат честотата и силата на природните бедствия.
