Явно колкото и да се изследва Стоунхендж, винаги неолитният паметник ще има с както да ни изненада. Сега археолозите откриват още една особеност - 10 погребани древни хора, които определено не са били местни жители.
С други думи, те не са от Салисбъри Плейн, където днес стои Стоунхендж, според новия анализ на човешките останки, за който съобщава LiveScience.
Някои хора, погребани в Стоунхендж, са от Западен Уелс, откъдето древните строители са донесли камъните за построяването на паметника. Както се съобщава в Science Reports, учените стигат до това заключение чрез изследване на съотношението на изотопите на стронций в останките на мъртвите и условията за тяхната кремация.
Стоунхендж, построен преди 5-4 хиляди години, е едно от най-големите неолитни гробища във Великобритания. В резултат на многократни разкопки археолозите откриват тук кремирани останки от най-малко 83 души. Както се вижда от радиовъглеродното датиране, тези хора са живели между 3300 и 2500 г. пр. н. е.
Археолози от Великобритания, Белгия и Франция под ръководството на Кристоф Снук (Christophe Snoeck) от Свободния университет в Брюксел, решиха да се определя произхода на хората, погребани в Стоунхендж. Преди това учените многократно установяват ( 1 , 2 ), че някои от каменните блокове, използвани за изграждането на паметника, са били донесени от Западен Уелс. Може би, според авторите на новата статия, мъртвите също са родени в Уелс, а не в Южна Англия.
За да научат, учените изследват останките от 25 души, погребани в Стоунхендж. При кремирани останки е невъзможно да се определи надеждно съотношението на въглеродните и кислородните изотопи, които показват диетата и произхода на човека. Топлината унищожава зъбния емайл, който обикновено се използва за изследване. Но, както показват авторите в предишна своя работа, дори в кремирани останки може да се измери съотношението на стронциевите изотопи. Те позволяват да се определи с какво се е хранил един човек през последните десет години от живота си. За справка, изследователите използват съотношението на стронциевите изотопи в 17 растителни проби от Западен Уелс и използват и публикувани данни със съотношението на изотопите в растенията, водата и зъбния емайл на хората от различни части на Великобритания.
Оказа се, че 15 души са били местни, а останалите 10 последните години, най-вероятно, са живели в западната част на острова, може би в Западен Уелс. Освен това, учените анализират с инфрачервена спектроскопия и съотношението на въглеродни и кислородни изотопи и установяват, че кремирането е ставало при различни условия. Някои от телата са били изгорени при липса на кислород, както и че за кладата са използвани дървета, които растат в различни среди, включително гори, типични за Уелс. Според изследователите, това предполага, че някои от 10-те "неместни" хора може да са били кремирани в Западен Уелс, а след това останките са били донесени до Стоунхендж.
Преди няколко години британските археолози реконструираха дървени шейни за транспортиране на каменни блокове, които може би са били използвани от строителите на древния паметник. Оказва се, че мегалит с тегло на тон може да се транспортира от 10 души, много по-малко, отколкото преди това смятаха някои учени.
