На 9 август 681 г., на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
Шестият вселенски събор бил свикан в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 г. по повод ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о заседание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.
Ако съдим по хронологията на „Деяния...” войната с България започва 20 март 680 г. и завършва преди 16 септември 681 г.. Основание за такова твърдение дават съобщенията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат присъства и председателства Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се ръководи от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и отново председателства Събора на 16 септември (18 Деяние).
Тази реч на Константин се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония.
* Монофизитизъм - учението, че Иисус Христос има една единствена природа и тя е божествена. Негов пръв проповедник става цариградският архимандрит Евтихий. Това учение е противоположно на диафизитизма, според който Иисус Христос има две природи - божествена и човешка.
