Косатката е забелязана в четвъртък край тихоокенския бряг да избутва мъртвото си дете вече за 17-и ден. Това събитие трогна сърцата на много хора по света.

Траурното шествие приближава месец и изследователите се безпокоят за здравето на майката. Те вече наричат ​​случая  "безпрецедентен", пише ScienceAlert.

Майката, първоначално под името J35, получи името Талъкуа, което на езика на чероките означава "двама са достатъчно". от Музея на китовете в град Фрайдей Харбър, щат Вашингтон, като част от тяхната програма "Осинови кит". 

Тя ражда на 25 юли. Популацията косатки, които обикалят между Ванкувър и остров Сан Хуан, е намаляла до 75 члена през последните десетилетия. Причините не е загадка - хората са унищожили сьомгата, основна храна на косатките, кораби преминават през ловните им региони и замърсяват водата до такава степен, че изследователите се страхуват, че поколението на Талъкуа може да е последното от нейното семейство.

Около 200-килограмовото бебе е първото живо родено в стадото от 2015 г., пише Алисън Чиу (Allyson Chiu) за The Washington Post. Но бебето живя около половин час.

Хората обичат да придават човешки качества на животните, често погрешно. Но проучвания са установили, че косатките наистина притежават високи нива на интелигентност, емпатия и емоции, които може да не са напълно различни от нашите.

Така че, когато Талъкуа не остави детенцето си да изпадне на дъното на Тихия океан, а го избутваше с глава, изследователите бяха наясно какво се случва.

"Не може да се интерпретира по друг начин", заяви Дебора Джайлс (Deborah Giles), биолог, специалист по косатките във Вашингтонския университет.

"Това е животно, което скърби за мъртвото си бебе и не иска да го остави. Тя не е готова."

Това бе началото на дългото погребално шествие. "Часовете се превърнаха в дни", пише Чиу два дни след смъртта. "И в четвъртък тя все още се виждаше, че бута бебето си на повърхността на водата".

И на следващия ден, през уикенда, през следващата седмица и следващия месец.

Самият акт не е безпрецедентен, но изследователите обяснват, че е рядкост да видиш, че майка да не изоставя мъртвото си бебе толкова дълго. Това не е лесно за нея.

За един ден Талъкуа изминава десетки километри и бута 200-килограмовото си бебе на всеки сантиметър от пътя. Тя винаги издига тялото, когато започне да потъва, повдигайки го от водата, за да си поеме дъх и така отново, пише Чиу.

Канадски и американски изследователи от правителствени и други организации проследяват майката през цялото време, пише Seattle Times. Те се надяват да уловят малкото, когато най-накрая Талъкуа го пусне и да открият защо е умряло - тъй като почти всички бебета в това стадо изглежда умрират.

Но Талъкуа не се отказва.

Човешка съпричастност

Феноменът вече не представлява само научен интерес.

За Талъкуа пишат стихове, пеят песни и рисуват картини. Хората губят съня си и плачат, мислейки за нея. Талъкуа вдъхновява политици и есеисти, а майки, също изгубили децата си, усещат междувидово братство.

Семейството на Талъкуа е в опасност

И все пак докато Талъкуа носеше детето си, интересът на хората към подвига й най-накрая се насочи и към състоянието на нейния вид.

Тази седмица, пише Times, биолози и правителствени служители започнаха работа по спасяването на най-младия жив член на групата на Талъкуа - 3-годишна косатка, J-50, която изглежда е на косъм от гладна смърт. Сега те проследяват младия морски бозайник в опит да го нахранят със сьомга.

През май федералното правителство на Канада обяви намеренията си да намали допустимия улов на сьомга с 25-35%. През юни обяви допълнителни мерки за подпомагане на застрашената популация, включително с намаляване на шума от корабите под вода и по-добро наблюдение на замърсяването, съобщава СВС.

В този смисъл може би загиналото дете на Талъкуа донесе нова надежда за опазване на популацията й, която преди това се бореше да оцелее, без да знае почти никой.

^{Талъкуа с бебето. (Soundwatch NMFS Permit #21114/Whale Museum )}

В същото време изследователите смятат, че обсесията на майката е станала сериозна опасност за самата нея. Усилието да бута бебето си - вече повече от 1500 км - вероятно я е изтощило и не ѝ дава възможност да намира достатъчно храна.

"Дори семейството ѝ да ѝ носи храни и да споделя рибата с нея, тя не би могла да получи ... достатъчно от храната, от което се нуждае, за да възвърне цялата загуба на маса, която естествено настъпва по време на износването на плода", обяснява Джайлс пред Times.

Учените няма да правят опити да я принудят да се откаже от бебето. Емоционалната й връзка е твърде силна.

Всичко, което могат да направят, е да се надяват Талъкуа да реши да го направи сама.