Малко парче кост, открито в пещера в Сибир, бе идентифицирано като първите в света останки от дете с майка Неандерталец и баща Денисов човек – мистериозен човешки праотец, живял в региона.
Изследователите направили откритието, когато анализирали ДНК от костта и установили, че тя съдържа хромозоми от неандерталец от женски пол и Денисов човек. За пръв път в света бива идентифицирано потомство на подобна двойка.
Сванте Паабо от Института по еволюционна антропология описва находката “като да намериш игла в купа сено”.
Откритието кара учените да вярват, че различни групи древни хора, включително предци на днешните хора, не са имали никакви притеснения да се чифтосат с други видове, когато им се отдаде възможност. “Започвам да си мисля, че когато тези групи са се срещнели, са били доста щастливи да се чифтосат едни с други”, казва Паабо.
До преди 40 000 години, Евразия е била дом на два вида древни хора – неандерталците на Запад и неуловимите Денисови хора на Изток. Макар тези групи да били разделени в продължение на над 390 000 години, понякога пътищата им се пресичали.
Едно от местата, на които очевидно се е състояла подобна среща е Денисовата пещера в планината Алтай, Южен Сибир. Там учените открили частици от кост, пренадлежала на така наречения Денисов човек. В пещерата били разкрити и кости от неандерталец. Като причина за разтрошаването на материала се сочат хиените: следите от ДНК и отпечатъците от киселина доказват, че поне една от костите е преминала през стомасите на животните преди да бъде изгубена в наслагванията в пещерата.
Учените установили, че костта е принадлежала на поне 13-годишно момиче, починало преди над 50 000 години. Най-поразителен бил нейният произход. Докато майката предала гените си на неандерталец, момичето наследило ДНК на Денисов човек от бащата, който самият имал далечен предшественик неандерталец.
Подозрението, че отдалечени групи древни хора са били щастливи да се чифтосат помежду си опровергава идеята, че неандерталците и Денисовите хора са били изтребени чрез ожесточен конфликт със съвременни хора, пристигнали в Евразия преди 60 000 години. Възможно е те просто да са били претопени. “Възможно е да се е разиграл далеч по-мирен сценарий”, казва Паабо. Благодарение на този инбридинг, 5% от ДНК-то на някои австралийци, най-вече тези от Папуа Нова Гвинея, принадлежи на Денисовите хора. Междувременно, съвременни хора извън Африка, носят около 2% неандерталска ДНК. Като цяло близо половината от неандерталския геном се е запазил в днешните хора.
Учените почти нямат представа как са изглеждали Денисовите хора, но се появиха някои предположения. В пещерата били открити няколко зъба, принадлежали на Денисови хора, които изглеждали значително по-големи от тези на Неандерталците. Скорошно изследване откри, че парче от черепа на Денисов човек е по-дебело от това на други древни хора. Изглежда те са били доста по-големи и издържливи.
Сега учените анализират седименти от Денисовата пещера за следи от ДНК, които да отговорят на въпроса кога различните групи хора са намерили подслон в нея. Възможно е някъде в пещерата да се намират други парчета кост, които да разкрият по-нататъшни детайли от историята на момичето. “Може би някой ден ще намерим и родителите”, казва Паабо.
Източник: theguardian.com
