Неспиращ вятър със скорост 360 км / ч държи гъстата атмосфера на Венера в постоянно движение. Денонощието трае 243 земни дни, а облаците успяват да обиколят Венера веднъж на всеки четири земни дни. Дъждът пада като серен диоксид и сярна киселина, а температурата на повърхността достигат 462 градуса Целзий. И за да бъде това място наистина адско, на Венера има и светкавици.

"Електрическото поле на Венера е като дебнещо в небето чудовище", красноречиво казва Глин Колинсън от Европейската космическа агенция пред Gizmodo. .

Полето е поне пет пъти по-голямо от това на Земята, Марс или сатурновия спътник Титан. То е толкова силно, че създава собствен "вятър", който наподобява повече на слънчевия вятър, а не на завихрения въздух, познат ни на Земята. Това откритие може да помогне да се обясни защо Венера съдържа незначителна част от водата на Земята, въпреки че е образувана от подобни базови материали. Когато слънчевата светлина удря молекулите на водната пара в атмосферата, разтърсването на енергия ги кара да се разпаднат на йони на водорода и кислорода. На Венера, електрическият вятър е достатъчно силен, за да завихри тези кислородни йони с огромна скорост.

Мощното електрическо поле на Венера има последици и за изучаването на обитаемостта на планети извън нашата Слънчева система. Все още не разполагаме с необходимите инструменти за изучаване на атмосферите на екзопланети в детайли и поради това астрономите са склонни да наричат всяко малко, скалисто и се намиращо се на удобно разстояние от своята звезда небесно тяло "подобна на Земята планета"

Доскоро тези, които изучаваха Вечерницата, можеха само да си представят как изглежда планетата под дебелия 20 км плътен слой облаци. Предишно изследване по наблюденията от спътника на Европейската космическа агенция Venus Express за пръв път позволи на учените да "видят" физическите характеристики на терена по метеорологичните наблюдения. Техните констатации са публикувани в "Journal of Geographical Research" и са резултат от проучване на три аспекта на облачното покривало на планетата - колко бързо се движат ветровете на Венера, колко вода има в облаците и колко ярки са облаците в целия спектър (и по-специално в ултравиолетовия диапазон).

"Ветровете, водното съдържание и съставът на облаците са някак свързани със свойствата на самата повърхност на Венера", казва водещият автор на проучването Жан-Льоп Бертау. То обхваща шест години наблюдения - от 2006 до 2012 г., което позволило да изучат по-дългосрочните климатични модели на планетата.

Въпреки че Венера е много суха от Земята, атмосферата ѝ съдържа малко вода под формата на пара, особено под слоя облаци. Бертау и колегите му изучават облаците на Венера в инфрачервената част на спектъра, за да открият колко вода присъства във всяко място в най-високия слой облаци, на 70 километра надморска височина. Те открили една конкретна област близо до екватора на Венера, където се натрупват повече водни пари от околността. Този "влажен" район се намира точно над планинска верига с надморска височина 4500 метра, наречена Афродита Тера. Според учените този феномен е причинен от богатия на вода въздух от по-ниската атмосфера, който се движи нагоре. Изследователите го наричат "фонтана на Афродита".

Този фонтан е заключен във вихъра на облаците, които се движат надолу от изток на запад през Венера, казва съавторът Войчех Маркиевич. Учените се питат защо.  Те открили, че облаците надолу по течението на "фонтана" отразяват по-малко ултравиолетова светлина, отколкото другаде, а ветровете над региона са по-бавни. 

Причината според учените са вълни, които, грубо казано, се образуват, когато въздухът се движи над неравните повърхности. Вълните се разпространяват вертикално нагоре, с нарастващи по-големи и по-големи амплитуди и се разбиват точно под горната част на облачния слой, като морски вълни по бреговата линия. Когато вълните се разбият, забавят бързо движещите се високи ветрове, затова ветровете над планините на Афродита на Венера са постоянно по-бавни от други места.

<Тези ветрове обаче отново се ускоряват до обичайните си скорости по течението на Афродита Тера - и това движение действа като въздушна помпа. Циркулацията на вятъра създава възходящо движение в атмосферата на Венера, която носи въздух и поглъщащ ултравиолетовите лъчи материал нагоре и създава така наблюдавания "фонтан".