Още 32 млн. евро и лихви трябва да платят от Националната електрическа компания, която е държавно предприятие, на "Уорли Парсънс нюклиър сървисис". Причината за тази глоба е прекратяването на проекта за АЕЦ "Белне" от октомври 2013 г.
Това съобщи bTV като се позова на вестник "Капитал", който цитира окончателното решение на арбитражния трибунал.

От Министерството на енергетиката потвърдиха информацията.

На 7 юни 2018 г. депутатите от 44-то народно събрание (по време на кабинета "Борисов-3") приеха падането на мораториума върху строежа на АЕЦ "Белене", наложен по време на кабинета "Борисов-3" през 2012 г.

След решението на парламента за спиране на изграждането на АЕЦ "Белене" през януари 2013 г. (по време на кабинета "Борисов 1") е имало споразумение между НЕК и консултанта за намаляване на месечното възнаграждение. И по споразумението не е имало плащания.

Не е имало и опит за преговори с цел окончателно прекратяване на договора до решението на НЕК от октомври същата година да преустанови едностранно отношенията с "Уорли Парсънс", припомня изданието.

Арбитражният съд е отхвърлил всички защитни тези на НЕК - макар държавната фирма да е дала 2,4 млн. евро за адвокати, което е двойно повече в сравнение с опонентите по делото.

Поведението на Националната електрическа компания е довело до пъти по-голям разход, отколкото е предвиждало неспазеното споразумение.

Според "Капитал" до момента "Белене" е струвал на България над 2 млрд. евро, а довършването ще излезе поне 10.

Рестартът трябва да стане с оборудването, което друг арбитраж присъди България да купи от Русия за над половин милиард евро.

Припомняме, на 6 юни 2018 г., четирите организации от АОБР с отворено писмо до Народното събрание заявиха, че не са доволни от това, че министър Петкова огласява само две изисквания за осъществяване на проекта АЕЦ"Белене" при "пазарни условия" - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Те излязоха с допълнителни условия и предложение за схема.

Мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" бе наложен от Народното събрание през 2012 г. с мнозинството на ГЕРБ.

На 12 май 2018 г. лично премиерът Бойко Борисов се изказа в посока мораториумът да отпадне, а и министър Теменужка Петкова лансира проекта в рамките на участието си в международния форум "Атомекспо".

В началото на март 2018 година Народното събрание поръча на Министерството на енергетиката да изготви предложение за бъдещето на АЕЦ "Белене" и какво ще е бъдещето на пасивите и активите на проекта.

Припомняме и че темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ докладза изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.

БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.

На 16 ноември 2017 г. се състоя и представянето на резюмето от доклада на БАН в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Това резюме дава вариант за реализация на АЕЦ "Белене", но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи.

От БАН категорично защитиха доклада си и 90-те варианта, които той дава.

Въпреки че в публичното пространство продължава да се говори преди всичко за или против проекта "Белене", акцент в дейността и думите на министър Теменужка Петкова в последните месеци е проблемът с оборудването на ядрената централа, което е изготвено от Русия по договор и на което Българската държава е реален собственик.

Според Теменужка Петкова не се изключва възможността и Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата, чието строителство беше замразено през 2013 г. Конкретни преговори по този въпрос не са водени.
През октомври 2017 година премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на руската държавна компания "Росатом".

След това обаче премиерът Борисов излезе с още една авангардна идея проектът "Белене" да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране.