ЕС се опитвал да сложи окови на британците, да им нанесе икономически щети, да ги накаже. А и гледал на британците отвисоко. Ругатните по адрес на ЕС са единственото нещо, което обединява британските консерватори, пише DW

Двете крила на британските консерватори - както привържениците на "твърдия", така и привържениците на "мекия" Брекзит - са единодушни поне в едно. На партийния конгрес в Бирмингам и едните, и другите не спряха да подчертават, че ЕС е виновен за всички евентуални неблагополучия. Според първите, ЕС се опитвал да сложи окови на британците, да им нанесе икономически щети, да ги накаже. Според другите, ЕС гледал на британците отвисоко, отхвърлял всяко разумно британско предложение за Брекзита и дори се опитвал да подкопае единството на Обединеното кралство със Северна Ирландия. Както радикалните брекзитъри около политическия клоун Борис Джонсън, така и предимно умерените националисти около министър-председателката Тереза Мей са убедени, че техните "европейски приятели" не се отнасят добре към британците.

А как точно да напуснат ЕС?

Ругатните по адрес на Европа в момента са единственото, което обединява двете крила на консерваторите. А как точно да стане излизането на Великобритания от ЕС? По този въпрос мненията са коренно противоположни. Дори речта на Тереза Мей, която бе като балсам за душата на партията, не бе в състояние да промени нещо в това отношение. Нейният апел за обединение около консервативни идеали като независимост, свобода и свободно пазарно стопанство бе добре приет от депутатите. Както и нейната визия за едно великолепно бъдеще, което щяло да очаква освободената от оковите на ЕС Великобритания. Не се разбра обаче как Мей смята да помири привържениците на "твърдия" и на "мекия" Брекзит. Още по-неясно е как тя ще накара ЕС да изпълни исканията ѝ за някакъв "специален британски път на развитие".

"Сдържай си нервите и изчаквай!" - такава е тактиката на Тереза Мей. И сега тя не направи никакви конкретни предложения. Трудно е при това положение да се види някакъв изход от задънената улица, в която се намират преговорите. Ако се наложело, Великобритания щяла да напусне ЕС и без договор, без преходен период, а и с нова граница към Ирландия. Подобни заплахи обаче са празни приказки. Защото недостатъците от това ще усети най-вече самата Великобритания. Британците не ги било страх да си тръгнат без договор, твърди министър-председателката наперено. ЕС пък - още по-малко, подчертават от Брюксел.

На предстоящите срещи на върха през октомври и ноември ЕС и Великобритания навярно ще се обединят около някакъв компромис, за да се избегне по-нататъшен хаос. Това си пролича и от факта, че Тереза Мей вече не нарича своя план "Чекърс", а на бърза ръка го прекръсти на "Споразумение за свободна търговия", макар че това име изобщо не отговаря на реалните факти. Нейните искания към ЕС са далеч по-обширни.

Ще стане ли Мей кралица на Брекзита?

От двете страни на Ламанша сега трябва да проявят доста голямо творчество, за да се стигне до нужното споразумение за Брекзита. А дали то после ще бъде ратифицирано от британския парламент и от останалите 27 страни-членки, както и от Европарламента, е съвсем друг въпрос.

В Бирмингам Тереза Мей извървя нов етап по пътя към Брекзита, окончателната цел обаче далеч не е постигната. Нейните вътрешнопартийни противници продължават да дебнат за шансове да я съборят. ЕС пък си остава скептично настроен. Дали забавната "кралица на танца" в крайна сметка ще се превърне и в триумфираща кралица на Брекзита? И дали Тереза Мей и догодина ще се отправя с весела танцова стъпка към трибуната на ораторите? Надали някой би се обзаложил за подобно нещо.