Празникът, посветен на Смилянския фасул стана емблема на Смилян, селото, чието име носи. Той ще се чества на 27 октомври тази година за 16-ти пореден път и ще покаже на гостите и туристите не само атрактивна демонстрация за ритуала по прибирането му, но и ще нагости всички с курбан от фасулева чорба, приготвен от местните майсторки. Всеки посетител ще може на място да си закупи и истински боб, местно производство, като тази година реколтата от около 40 тона в региона не е никак лоша, въпреки проливните дъждове. Смилянският фасул се произвежда в селата по Горното течение на река Арда, но най-големи количества са от градините в Смилян.
От 2007г. продуктът е защитен с регионална марка за произход и име, продължена до 2024 г. и се продава със специален разработен етикет по проект на художника проф. Димитър Серезлиев. Въпреки това често може да се срещнат опаковки, на които пише, че фасулът е Смилянски, но съдържанието е менте.
В тази връзка Кредитната кооперацията в Смилян, защитила марката като интелектуална собственост, задейства процедура по защита на продукта с европейска марка.
„Извадихме от архива на патентното ведомство папката с документи, за да докажем марката и региона, в който се произвежда фасула и сме на път да докажем и европейска такава марка. Специалистите и юристите ще преценят- дали ще бъде словна, регионална или друг вид. Смилян има вид на европейско село и няма нищо лошо Смилянският факсул да бъде европейски пордукт.“, каза за СмолянБГвести председателят на Кооперацията Сафидин Чикуртев, който като кмет преди 16 години постави началото на празника на боба.
В Кооперацията членуват над 550 човека, от които 90% са производители на Смилянски фасул от Смилян и Горното течение на река Арда.
Марките са знаци, използвани в търговията за идентифициране на продукти
Марките са символът, чрез който търговци и потребители разпознават продукта и го отличава от конкуренцията, както и от ментетата на пазара. Регистрирането на марката дава закрила и защита, но и позволява разработка и използването й. Експертите съветват марките да бъдат регистрирани, за да дадат най-добрата закрила. Единственото условие е регистрираната марка да бъде ясно определена, за да се знае обхвата на защитата, който продуктът получава.
В самото производство на Смилянския фасул нищо не се променило, традиционно всички дейности се извършват ръчно, от засаждането, набиването на колове за увиване на фасулевите стъбла, двата вида окопаване и прибирането. „Както са го произвеждали бабите и дядовците ми,така и до днес се прави-ръчно се набиват коловете, прибира се, очувква се и се вее. Ритуалът на празниците е едно към едно с традицията. Любопитно е, че точно при фасулевицата не се ползват никакви препарати-хербициди, пестициди-нищо не се ползва и е напълно екологичен.“, каза още председателят на Кооперацията в Смилян.
"Дъждът нанесе щети по качеството, но капиците предпазиха зърната, така че няма да се отрази сериозно. Около 40 тона може би в този регион са произведени. По отношение на цената хората осъзнаха, че дребния шарен фасул за чорба, се произвежда по-трудно и по-трудно издържа на лоши атмосферни условия. Така че цената ще бъде 8 лв за едрия и за дребния. Не бива да се прекалява, от там нагоре няма да е честно, към хората които си го купуват.“, коментира Чикуртев и допълни, че цената от 10 лева за килограм фасулевица /едрия шарен фасул/ е прекалена. „Според мен реалната цена е 8 лв за един килограм фасул. Това ще компенсира усилията на производителите, които са вложили труд и разходи.“, каза още Чикуртев.
Щиляна Чакърова
