Част от апаратите в Отделението са надхвърлили три пъти лимита си за часове в работен режим, нуждаят се от смяна. Днес стана ясно, че от МЗ са отпуснати 8 млн. лв. за болниците, сред които и нашата в Смолян. Средно 30 болни са хронично диализираните в смолянското отделение по хемодиализа, те идват тук три пъти седмично, за по четири часа. Има пациенти от цялата област, някои са тук от две-три години, други като Дияна Карагегова от Девин вече 27 години пътуват, за да получат помощ в отделението. Транспортът е добре уреден, има нови коли, препаратите за животоспасяващите процедури, благодарение, на които болните могат да живеят, също са качествени. „Работим с най-доброто в света в момента, малко Центрове в България работят с такива диализатори, това е поради добре проведени търгове – въпреки цената. “, каза преди време в интервю за СмолянБГвести д-р Васил Бояджиев, старши ординатор в Отделението за диализа, но не скри, че има проблем с техниката.
„С началника на отделението д-р Бояджиева се борим да доставим качествени консумативи, сега започваме борба да закупим няколко нови апарата за по-качествена диализа. Последно преди 5 години са купувани нови, а една машина има около 15 хиляди часа. Ние тук имаме машини вече на по 35-40 хиляди часа и едва – едва ги поддържаме. Този проблем ще изникне в много центрове в страната. Част от апаратурата е остаряла и това ще трябва да стане. “ Това сподели само преди 6 месеца д-р Бояджиев.
Днес стана ясно, че средствата са факт и Министерството на здравеопазването отпуска 8 млн. лв. за обновяване на хемодиализната мрежа в страната. 29 държавни болници ще получат пари за ремонт и закупуване на хемодиализна техника, и оборудване. Със средствата ще бъдат ремонтирани хемодиализни отделения и ще бъдат закупени хемодиализни апарати, легла за хемодиализа и водоочистващи системи, според заявените от болниците искания за инвестиции в ремонти и преоборудване.
Такива средства ще получат и в Смолян, където част от техниката отдавна е надхвърлила лимита за работа от 15 хиляди часа. С други близо 3 млн. лв. ще бъдат осъществени ремонтни дейности и ще бъде закупена апаратура, съгласно приоритетните искания, постъпили в Министерството на здравеопазването от лечебните заведения. В момента тече процедура по подготовка и обявяване на обществени поръчки, съответно сключване на договори, на чието основание средствата да бъдат отпуснати на лечебните заведения.
Когато прекарваш болен на легло по 4 часа, три пъти в седмицата и си жив благодарение на силен дух и машината, която пречиства кръвта ти, неминуемо Отделението по хемодиализа ти става като втори дом. Потвърждават го и пациенти, и лекари, и затова е важно не само качеството на консумативите но и медицинското оборудване, стаите, леглата.
„Ние сме приятели с тях, стараем се да направим малко по-лесно трудния им живот. “, казва д-р Бояджиев. В списъка на чакащите трансплантация на бъбрек в региона има около 8 души, но друга част не желаят, защото се опасяват от усложнения или фатален край. За тях хемодиализата е доживотна присъда, благодарение на която получават живот.
Диана Карагегова от 27 години е на диализа и през ден пътува от Девин до Смолян. Тя сподели пред Смолянбгвести: „Това е всекидневна грижа за себе си и благодарение на екипа тук се поддържаме в относително здраве, жизнени и в движение. Вече 27 години тя пътува и около това се върти живота ѝ, без процедурите той е невъзможен. Дори след животоспасяващата процедура не е лесно, трябва поне ден, за да се свестиш, а н аследващия-отново на път до Центъра за диализа. Диана сподели, че целият ѝ живот се превъртал, свършва с работата, не успява да има дете. „Професионалният път свършва-бях медицински лаборант, сега след диализата не мога да работя. Не успях да имам деца, много млада започнах диализата и е невъзможно да се продължи нормално. Духът го води човека, да не изпада в самосъжаление, до колкото е възможно да живее нормален живот, макар и по различен от този на другите. “, споделя философията си за оцеляване жената, която няма 50г, а повече от половината е прекарала на легло, докато „машината“ чисти кръвта ѝ вместо бъбреците. Тя от 1995г е в листата на чакащите, но се правят малко бъбречни трансплантации, по думите ѝ около 10-тина на година, а чакащите са стотици. Признава, че е позитивен човек и не изпада в самосъжаление, а и все още се надява на шанс за нов бъбрек.
„Това ме държи в достатъчна жизненост. Имам надежда, крепи ме, че това ще се случи. Но мисълта, че животът ми ще бъде до край на диализа, не е далеч от мен. Но ще продължа на – татък… “, казва в заключение Диана, пример за съдбата на много хора с тежки заболявания, но с много висок дух и жажда за живот.
Щиляна Чакърова
