Външнополитическата активност на президента и правителството е основна тема за петъчните вестници.

"Президентът Румен Радев е отправил покана към кралица Елизабет Втора при възможност тя или член на кралското семейство да посети България. Отправих покана към кралица Елизабет Втора при възможност тя или член на кралското семейство да посети България, във връзка и със 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения с Великобритания, която ще отбележим догодина, а и на място да се запознае с нашата богата история, с вековните културни традиции на нашия народ, които присъстват и в Британския музей, в Британската библиотека, съобщи държавният глава днес пред журналисти след аудиенцията си при кралицата в Лондон. Поканата за аудиенция е знак за приятелските отношения между Великобритания и България, отбеляза президентът. Двамата са обсъдили теми, важни за двустранните ни отношения. Радев определи срещата като топла и сърдечна и каза, че кралица Елизабет Втора е проявила жив интерес към историята и културата на нашата страна. Между България и Великобритания има стратегическо партньорство, отличен политически диалог, активно сътрудничество в редица области, посочи президентът. Румен Радев беше помолен от журналисти да коментира и темата за Брекзит. Той каза, че отношенията между Великобритания и ЕС са важни и за двете страни и Брекзит не може да промени това. Затова нашата обща цел трябва да бъде да запазим и да развиваме близките отношения с най-голям приоритет - запазване на правата на гражданите и от двете страни, отбеляза президентът." - в. "Стандарт".

"На срещата на върха в Брюксел държавните и правителствени ръководители на страните от Евросъюза обсъждат миграцията и сигурността. Българският премиер Бойко Борисов отново е получил поздравления за начина, по който страната ни пази външните граници на общността. Според него сега миграционният натиск към България идва от гръцката граница. Борисов коментира, че много важни са споразуменията с африканските държави, които да спират миграцията към Европа. Следващата седмица той ще води разговори по темата в Кайро. "По темата миграция отново запознах всички, поканих ги да дойдат в България. Едно по едно нещата вече се подреждат. Не можем да говорим за вторично разпределение преди да сме решили въпроса с външните граници. Чухме въпросите и проблемите, които имат и Испания, и Италия, и Франция, но в същото време им задавах четирите стълба, според които всяка една държава може да се справя, подпомагана от ЕС. Първият е да има политическа воля - всяка една държава да си инвестира в своята гранична сигурност. Дали в огради, заграждения, армия, гранична полиция, кораби, моряци, термокамери, проходими машини, командироване на полицаи от вътрешността на страната - това, което е направено в България", коментира Борисов и уточни, че второто, което зависи от целия ЕС, е споразумение с трети държави. "Както ние имаме с Турция, така и с други, откъдето тръгват миграционните процеси. Трето, ако е необходимо, както за България се дадоха 160 млн. евро за техника, за термокамери и всичко останало, да се подпомогне така и всяка една държава, която поиска определена сума. Виждате че на фона на милиардите, за които се говори, и ние сме изхарчили около 80-85 млн. евро от цялата сума до момента. Само педи една седмица дадохме 341 нови джипове", допълни Борисов и обясни, че на базата на тези три неща вече ще се говори за вторичното разпределение, солидарността, хуманността и всичко останало. "Заключенията са такива. Има три групи държави - едните, които казват, че категорично не искат мигранти, други, че символично биха взели, но да се реши въпроса с външната граница. Третата група са залетите от мигранти - Германия, Швеция, Австрия, които искат вторичното преразпределение. Дадох пример с това, че до този момент близо 3000 афганистанци сме извозили със самолет и обратно. Изказах своето притеснение, че в момента огромният натиск върху България идва от гръцката граница. За пореден път обявих, че моята солидарност на България е да пазим външната граница така, както всеки чужденец, който дойде да види, да си тръгват с едно и също нещо, че страната ни се справя прекрасно с този проблем", заяви той. Попитан дали има изгледи за споразумение с трети държави, той отговори: "Мисля, че това е тема, по която е некоректно да се говори. Нашият нюх по темата се е оказал верен"." - в. "Стандарт".

"Министър-председателят Бойко Борисов участва в официалното откриване на 12-ата среща на върха Азия - Европа (АСЕМ), която тази година се домакинства от Европейския съюз в Брюксел. Във форума участват и държавни и правителствени ръководители на 51 държави от Европа и Азия и представители на европейските институции. Тази вечер форумът АСЕМ бе открит от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, Европейския съюз се представлява и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В центъра на обсъжданията е темата "Европа и Азия: глобални партньори за справяне с глобалните предизвикателства". Усилията на лидерите са насочени към засилване на диалога и сътрудничеството между двата континента в множество области, сред които: търговията и инвестициите, свързаността, устойчивото развитие, изменението на климата, предизвикателствата в областта на сигурността - борбата с тероризма, незаконната миграция и киберсигурността. По време на утрешната работна сесия на АСЕМ българският министър-председател Бойко Борисов ще изнесе реч, с която ще представи усилията на България за европейската перспектива на Западните Балкани и свързаността в региона. По-късно Срещата на върха на АСЕМ ще бъде последвана от Среща на върха между ЕС и Корея и Среща на лидерите от ЕС и АСЕАН. АСЕМ е форум за диалог и сътрудничество между Азия и Европа, създаден през 1996 година в Банкок. Обединявайки понастоящем 58% от световното население и 60% от световната търговия, АСЕМ представлява важна платформа за диалог и сътрудничество между Европа и Азия по три стълба - политически, икономически, социално-културен." - в. "Труд".

"Aко някой трябваше да отговори на президента Владимир Путин за това, че България е взела под натиск решението да се откаже от проекта "Южен поток", това е президентът Румен Радев. Това коментира външният министър Екатерина Захариева в ефира на БНТ. "Никога не сме спирали или започвали проект под натиск. В момента работим много усилено. Проектът газов хъб "Балкан" е признат като един от приоритетните проекти на ЕС, който ще даде възможност за истинска конкуренция на газовия пазар в България", каза тя. По думите й по принцип не трябва да се отговаря на всяко изказване по адрес на България, защото това било "комплексарско". Вицепремиерът коментира и темата с правата на българите след Брекзит. "В споразумението се договорени правата на европейските граждани във Великобритания, както и правата на гражданите на Великобритания в другите европейски държави. Лично премиерът Мей е поела ангажимент да се защитят правата на европейските граждани", съобщи тя и добави, че ноември месец българското посолство ще започне разяснителна кампания. Захариева акцентира и върху казуса със срещата на посланиците в София, инициирана от премиера след убийството на журналистката Виктория Маринова. "Имаше доста доста фактори и политици в света, които се изказаха доста бързо. Беше нормално да се дадат 72 часа, нужни на разследването", смята тя. Според нея е нормална практика да се привикват дипломатите, защото ситуацията е трябвало да бъде разяснена. Министърът заяви, че няма как в ситуация, в която се обяснява, че в България се извършват поръчкови убийства на журналисти, да няма реакция от страна на правителството. Захариева каза, че все още не са се разбрали изцяло с президента за новите посланици. Консултациите започнаха на 15 юли. Вече има предложения, по които са абсолютно единодушни. Захариева каза, че се надява президентът за преосмисли своята позиция. Тя съобщи, че министри не са били предлагани за посланици." - в. "Дневник".

"Тази година е най-важната за България, откакто е член на ЕС, защото през нея е първото Председателство на Съвета на ЕС, а страната е и председател на Дунавската стратегия. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция по повод откриването на Срещата на министрите с ресор туризъм от дунавските държави, която се провежда в София. Целите на България по време на тези две събития бяха постигане на стабилност, просперитет, сигурност и сближаване, посочи Захариева. Дунавската стратегия включва 14 държави, като пет не са в ЕС, три са в Западните Балкани. Основата ни задача беше да дадем европейската перспектива тези държави и да фокусираме вниманието на ЕС върху тези наши съседи и приятели, каза външният министър..." - в. "24 часа".

Изборът на изтребител за армията също е сред тематичните акценти.

"Три са основните критерии за избор на изтребителите - това са бойна ефективност (какво може да изпълнява самолетът), вторият критерии това е цената и третият критерии е остатъчен ресурс - продължителност на времето, за което можем да го използваме този самолет. Като цяло решението е да се купят 16 самолета - една цяла ескадрила, но това ще стане на два етапа, обясни още ген. Константин Попов - председател на парламентарната комисия по отбрана, в предаването "Лице в лице" по bTV. По думите му на първия етап ще се купят 8 самолета. В проекта за инвестиционен разход са заделени над 1 милиард лева. Според ген. Попов, до 1 януари 2019 година процесът трябва да приключи - първо работят експертите, след това предложенията ще бъдат обсъдени от политико-експертна група, ще се предложат на министъра, той ще ги предложи в Министерския съвет и тогава ще се обяви какъв е изборът. Този проект трябва да мине и през парламента. Следват и преговори с избраната фирма, с която се уточняват много детайли. Ще са необходими около 6 години, докато придобием напълно новите самолети, т.е. с цялата бойна техника, обучение, снаряжение, след като бъде ратифициран договорът за тях от парламента, уточни ген. Константин Попов. Лобиране за определен самолет и служебна дисквалификация не трябва да има, категоричен беше ген. Константин Попов." - в. "Сега".

"Не е лошо, че процесът са избор на нов изтребител за българската армия е дълъг, защото така могат да се изчистят евентуални грешки, а има и видимост, каза днес по Би Ти Ви председателят на комисията по отбрана Константин Попов. В отговор на въпрос той каза, че при най-оптимистичният сценарий в началото на декември може да има избран победител, а договорът да се сключи през януари следващата година. Константин Попов припомни, че на първо време става дума за осем самолета, за които са предвидени 1.8 млрд. лв. с ДДС. Плановете са на по-късен етап да се купят още осем изтребителя, като те вероятно щели да струват по-малко, допълни той. Константин Попов посочи, че при най-оптимистичният сценарий първите самолети трябва да бъдат доставени две години след подписването на договора. Пълните им способности обаче можели да се използват след шест заради нуждата от подготовка на летците. Изборът на нов самолет за армията ще бъде направен от междуведомствена комисия между четири предложения. САЩ предлагат нови F-16 и нови F-18, Швеция - нов "Грипен", а от Италия е постъпило предложение за употребявани "Юрофайтър"." - в. "Дневник".

Всекидневниците съобщават също, че срещу заподозрения за убийството на Виктория Маринова - Северин Красимиров, официално са повдигнати обвинения.

"На задържания за убийството на журналиста Виктория Маринова Северин Красимиров днес от прокуратурата официално са повдигнати обвинения за изнасилване и убийство, съобщи говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова. Днес по обед той беше докаран в следствения арест в Русе, след като снощи беше екстрадиран от Германия. Днес Северин Красимиров е разпитван в продължение на повече от три часа в присъствието на служебен защитник, като му е била взета и ДНК проба, предаде Би Ти Ви. Според "Нова телевизия" той е казал къде е скрил телефона на жертвата и днес той е открит близо до мястото на убийството. Мярката за неотклонение на Северин ще се гледа от съда утре, предаде БНТ. До момента, при разпитите в Германия, Красимиров потвърждава, че е нападнал Виктория Маринова, но отрича да я е убил и изнасилил." - в. "Дневник".

"ДНК, взета от Северин Надеждов след кацането му в София в сряда, съвпада с тази по тялото на убитата в Русе Виктория Маринова, научи "24 часа". Съвпаднали и отпечатъците му, които бяха свалени от вещи около трупа на изнасилената мъртва журналистка. След показания на Северин в четвъртък бе открит и телефонът на Маринова. Надеждов кацна у нас на 17 октомври в 18,22 ч с полет на "Луфтханза" от Франкфурт. 20-годишният регистриран за кражби мъж избяга там на 7 октомври, ден след убийството. Още на летището Северин е бил проверен от граничари. Те му взели отпечатъци, които пуснали чрез автоматизираната информационна система. След като системата потвърдила, че това е Надеждов, мъжът бил откаран за вземане на ДНК в Института по криминалистика. Пробата потвърдила, че следите по трупа на Виктория са негови. И досега имаше ДНК експертиза, но тя сравняваше пробите от тялото на журналистката със следи от панталоните, с които е бил Северин. По тях имало нейна кръв. В неофициални разговори с полицаи Северин е признал както за убийството, така и за двете изнасилвания на младата жена. Той обаче не е разпитван по делото и думите му нямат стойност за досъдебното производство. Пред германските власти Надеждов призна за убийството, но не и за изнасилванията. Едва в България той научил, че журналистката е била мъртва още преди да започне гаврите с нея. Това най-много го потресло, казаха за "24 часа" запознати. Той дори се разплакал. Твърдял, че не е възможно, защото тялото ѝ реагирало. Северин бе докаран в Русе в четвъртък в 12,35 ч на обяд. Разпитът му там продължи над 4 часа. Килията му в дунавския град е обновена и ремонтирана преди няколко години след ареста на румънски журналист на Дунав мост и сега предлага всички удобства според изискванията, обясниха запознати. Наблюдаващи прокурори му повдигнаха две обвинения - за изнасилване и за убийство, извършено по особено жесток начин. Шестима адвокати от Русе отказаха да защитават Северин като служебни защитници, вероятно с това ще се заеме адвокат Иван Дойнов (кога се назначава служебен защитник - виж текста долу). Очаква се още в петък сутринта в съда да бъде внесено искане за постоянен арест. В памет на Виктория Маринова колегите ѝ в тв предаването "Детектор" ще посветят следващия му ефир на нея. В него няма да има архивни кадри, а продължение на нейна тема от предишен брой. Заради смъртта ѝ временно излъчването на предаването бе спряно, тъй като колегите ѝ нямали сила да го направят. Темата ще е разследване за корупция. Последният епизод с Виктория пък вече е в ютюб канала на русенската телевизия Ти Ви Ен. Има над 1200 гледания, а всички коментари са за убитата журналистка." - в. "24 часа".