В навечерието на Хелоуин 1938 год. радиостанция CBS пуска радиопиеса на артистите от Mercury Theatre. Предаването било замислено като шега, но американците, които слушали вечерта адаптацията по "Война на световете" на Хърбърт Уелс, приели трагично сериозно пристигането на марсианците, обявено в ефир. Паниката била масова, образували се километрични опашки напускащи, а в полицейските участъци се явили въоръжени доброволци. Хората масово повярвали, че са участници в междупланетна война и реагирали адекватно на това.
В началото на предаването прозвучало предупреждение, но явно никой не обърнал внимание:
"Дами и господа! Радио корпорация “Кълъмбия” ви представя Орсън Уелс и трупата на “Мъркюри театър в ефир" в драматизацията на романа “Война на сверовете" на Хърбърт Джордж Уелс". Следвала стандартно прогнозата за времето и музика. Внезапно музиката стихнала и диктор със сериозен глас съобщил за появата на изключително ярки избухвания на повърхността на Марс. Пуснали отново музика, но тя прекъсвала за шокиращи съобщения. Астрономи обявили, че към Земята лети неидентифицитано голямо тяло. След това "кореспондент" на радиостанцията предавал от мястото на падане на гигантски метеорит. С треперещ от вълнение глас репортерът описал големия кратер, масовата смърт на хора, загинали при падането му и тълпите любопитни, които полицията разпръсквала.
Пуснали интервю с фермер, останал без крави, без реколта и съседи заради метеорита. И тогава станало ясно, че падналото тяло е чуждопланетен кораб и от него излизат странни същества с оръжия с немислима разрушителна сила и изпепеляват всичко наоколо с "лъчи на смъртта".
Последвали съобщения за още приземяващи се апарати, изтребващи хора и унощожаващи инфраструктурата. Неназован министър на вътрешните работи призовал хората да запазят спокойствие. Кореспондентът побягнал в викове "Всички ще умрем" и връзката с него прекъснала. В ефир заговорил някой си професор Пирсън. Той разказвал за развитите технологии на марсианците, но го прекъснал началникът на националната гвардия на Ню Джърси, който обявил военно положение в няколко окръга и изпратил части да евакуират мирните жители.
Следващият репортаж от "мястото на събитието" бил за марсианците, които включили оръжията си на пълна мощност и започнали масово унищожение на земляните. Изпепелили военните, после цяло село. "Репортер" предавал всичко това, бягайки от "лъчите на смъртта" по задръстените с бежанци пътища, край горящи къщи и обезобразени трупове. Това на фона на чудовищно скърцане, вой и взривове. Кулминацията настъпила, когато марсианците достигнали река Хъдсън, разпръсквайки отровни газове.
Радиоприемниците замлъкнали. В този момент, 40 минути след началото на предаването, диктор напомнил, че това е драматизация по художествено произведение.
След това идвала развръзката хепиенд - професор Пирсън описал края на марсианската атака - пришълците гинели като мухи заради липсата на имунитет към земните бактерии.
Когато минал час, в края на предаването Орсън Уелс излязъл от ролята си и поздравил слушателите за Хелоуин. Но вече никой не го слушал. Америка била в масова паника.
Хората приели спектакъла за реалност, имало истерични, които скачали от прозорците, или грабнали каквото им попаднало бягали от домовете си. Образували се километрични задръствания, хората искали да избягат и да се скрият някъде от ужаса на пришълците.
Телефонните линии също били претоварени, впоследствие телефонните компании отбелязали, че обичайните показатели били надхвърлени пет пъти.
За четвърт час нюйоркската полиция получила над две хиляди повиквания, а в Ню Джърси наистина мобилизирали Националната гвардия и пожарните бригади.
Хората звънели в болници и държавни служби с молби да ги спасят. Други искали да им раздадат оръжие, срочно да се минират пътищата, да се изпратят срещу марсианците летци смъртници с напълнени с взрив самолети.
Скоро се появили и "свидетели", по чудо избегнали смъртта, които искали да разкажат своите истории. Хората разказвали, че действително са видели просвятванията от изстрелите на марсианците и усещали миризмата на отровните им газове.
Хората започнали да се връщат по домовете си едва на следващата сутрин. На първите страници във вестниците започнали да се появяват снимки на Орсън Уелс с обяснения на случилото се. И така продължило повече от месец, излезли над 12,5 хиляди публикации. Обхватът на аудитория на радиопредаването бил 6 милиона души, в реалността на атаката повярвали 1,2 млн.
