Някои казват, че Земята е плоска. Други - че никой не е стъпил на Луната. Сега някои твърдят, че детекторът LIGO не е наблюдавал гравитационни вълни.

Първото директно регистриране на гравитационни вълни бе обявено на 11 февруари 2016 г., а през 2017 г. учените от LIGO получават Нобелова награда за физика и официално стартират новата ера на гравитационната астрономия. Но екип физици от Института Нилс Бор в Копенхаген, Дания, поставя това откритие под съмнение въз основа на собствения си независим анализ на данните, извършен през последните две години и половина.

На 1 ноември 2018 списание New Scientist съобщава, че първоначалният сигнал на гравитационните вълни, открит от лазерната интерферометърна гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO), е "илюзия", според датските физици. Те твърдят, че колаборацията погрешно е взела шумовите партерни за сигнал

Списанието странно изтъква това като "ексклузивно", но водещият групата Андрю Джаксън (Andrew Jackson) „удря този барабан” от доста време, като показва съмненията си относно анализа на LIGO още по време на пресконференцията на 11 февруари 2016 г. във Вашингтон, отбелязва изданието АrsТechnica.

Първата статия на групата е публикувана в списание Journal of Cosmology and Astroparticle Physics през август на същата година и оттогава насам има много възражения срещу твърденията на Джаксън.

"Андрю Джаксън и неговата група заявяваха през последните няколко години, че откритията на LIGO не са истински", коментира изпълнителният директор на LIGO Дейвид Рейце (David Reitze) от Калифорнийския технологически институт. "Техният анализ е разгледан от много хора, като всички заключават, че тяхната претенция няма абсолютно никаква валидност". Рейце характеризира статията на New Scientist като "много пристрастна и сензационна".

Говорителят на LIGO Дейвид Шумейкър (David Shoemaker) от МИТ смята, че спорът се свежда до неразбиране относно методите на LIGO за анализ на данните: „[Джаксън и др. ] подходиха скептично и мисля, че скептицизмът в науката е наистина важно нещо. Но това са сложни данни, те не са лесни за разбиране, и естествено нищо, което са направили, не ни дава основание да се съмняваме в резултатите."

Въпреки че LIGO е придобила (не напълно незаслужена) репутация като изключително тайна институция, Шумейкър отбелязва, че колаборацията е прекарала доста време в комуникация с Джаксън и неговата група през последните две години, за да подобри разбирането им за методите на LIGO, включително са канили Джаксън и други учени от Института Нилс Бор, така че да могат да обсъдят проблема в телеконференции с членовете на екипа на LIGO.

Както обяснява Дженифър Уоулет (Jennifer Ouellette) в АrsТechnica, "екипът на Джексън търси сблъсъци, използвайки ограничен набор модели на сигнали. Но действителните сблъсъци ще генерират сигнали, които в някои подробности се различават неизменно от моделите". И според Рейце, LIGO не използва този метод.

Може би най-добрият аргумент в полза на валидността на откритието на LIGO е броят на последвалите открития, които станаха оттогава, най-вече миналогодишното сливане на две неутронни звезди, подкрепено от едновременно и от сигнали от гама лъчи и от останалата част от електромагнитния спектър.

Колективът на LIGO публикува кратък отговор на статията в New Scientist на своя уебсайт:

"1 ноември 2018 - твърдения в доклад на Creswell et al. за озадачаващите корелации в данните на LIGO разшириха интереса към разбирането на публично достъпните данни за LIGO около времето на регистрираните събития на гравитационни вълни. Характеристиките, представени в Creswell et al. възникнаха от недоразумения с публичните данни и начините, по които трябва да бъдат третирани данните от LIGO. Научната колаборация LIGO и колаборацията Virgo (LVC) са напълно уверени в публикуваните си резултати. Подготвяме статия, която ще предостави повече подробности за шумовите свойства на детектора на LIGO и техниките за анализ на данните, използвани от LVC, за откриване на сигнали от гравитационни  вълни и как се извличат свойствата на източника."