Асоциацията на софийските писатели награди Ивайло Балабанов с почетна грамота за изключителни заслуги към българската култура, пише свиленградсокото издание "Старият мост". Лично председателят на Асоциацията Захари Иванов, който пътува заедно с писателите Георги Гълов и Хубен Стефанов, връчил грамотата на поета в дoма му в Свиленград. Наградата включва и парична премия от 1 000 лева. Поетът Хубен Стефанов пък подарил на отличения екземпляр от излязлата в Русия преди два месеца Балабанова стихосбирка на руски език „Площадь надеждь“(превод – Валерий Латинин).

Ивайло Балабанов е носител на куп отличия: „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987 г.), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001г.), Книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), национална литературна награда „Пеньо Пенев“, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода, най-високата степен „Златен век“ - печат на Симеон Велики, от министъра на културата и др.

Поетът е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на „Кремиковци“, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел - Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Почетен селянин на Хухла. Член на „Съюза на българските писатели“. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), поетичния сборник в два тома „Песни за старо вино“ (2003), „Небесен гурбетчия“ - сборник (2010), „Българска молитва“ (2011).

Ивайло Балабанов е автор и на забележителната творба „Принос към европейската история“, за чието включване в учебните програми беше създадена петиция, подписана от хиляди почитатели на неговото творчество. Документът дори бе внесен в Министерството на образованието, но и до ден-днешен няма отговор.

След прекаран инсулт преди 14 години Балабанов е в тежко физическо и материално състояние – има нужда от скъпоструващи лекарства и поддържаща терапия. Въпреки болестта обаче и битовите несгоди Ивайло Балабанов е жив, духът му гори, той прави усилие да пише. Това е най-важното! Кога ли отговорните лица в управлението на културата ни ще предприемат стъпки за достоен живот на този наш творец?! Той е забележително име в националния литературен контекст и би трябвало да е на пиедестала като жив класик.

Следващата стъпка на Асоциацията на софийските писатели, която е подкрепена в проектите си лично от кмета на София Йорданка Фандъкова, е да издаде представителен том с поезията на Ивайло Балабанов.