Първият известен междузвезден обект, посетил нашата Слънчева система - наречен 'Омуамуа - бе открит през октомври 2017 г. от телескопа Pan-STARRS 1 на Хавайските острови. Но се оказа твърде слаб за космическия телескоп Spitzer на НАСА, който прави напразни опити да го открие повече от два месеца при най-близкия подход на обекта към Земята в началото на септември, разказва Science Daily.

Това затруднение при откриването на странния обект поставя нова граница за размерите му и след анализ на данните от телескопа Spitzer, астрономите установяват, че той е почти двойно по-малък, отколкото се смяташе преди това.

Резултатите от изследването са публикувани в The Astronomical Journal.

Новите граници на размера се съгласуват с констатациите от статия, публикувана по-рано тази година, според която изтичането на газове е причината за леките промени в скоростта и посоката на 'Оумуамуа, които бяха проследени миналата година: Авторите на тази статия заключват, че изхвърленият газ действа като малък реактивен двигател, който леко тласка обекта. Тази констатация зависи от това, дали 'Оумуамуа е относително по-малък от типичните комети на Слънчевата система. (Заключението, че 'Омуамуа изхвърля газове предполага, че е съставен от замръзнали газове, подобни на комета.

'Омуамуа е пълен с изненади от първия ден, затова нетърпеливо очаквахме да видим какво може да покаже Spitzer", разказва Дейвид Трилинг (David Trilling), водещ автор на новото проучване и професор по астрономия в Университета на Северна Аризона. "Фактът, че 'Омуамуа е твърде малък, за да не може Spitzer да го открие, всъщност е много ценен резултат".

'Оумуамуа е открит за пръв път от телескопа Pan-STARRS 1 на Хавайския университет в Халеакала, Хавай (името на обекта е хавайска дума, означаваща „далечен посетител"), през октомври 2017 г., докато телескопът изследва близките до Земята астероиди.

Последващите подробни наблюдения, осъществени от множество наземни телескопи и космическият телескоп "Хъбъл" на НАСА откриха, че слънчевата светлина се отразява от повърхността на 'Омуамуа. Големи различия в яркостта на обекта предполагат, че 'Оумуамуа е силно удължен и вероятно около 800 метра в най-дългия си размер.

Но Spitzer следи астероиди и комети, използвайки инфрачервената светлина или топлината, която излъчват, което може да предостави по-конкретна информация за размера на обекта, отколкото оптичните наблюдения на отразената от него слънчева светлина.

Фактът, че 'Омуамуа е прекалено слаб, за да се регистрира от Spitzer определя границата на общата площ на обекта. Тъй като обаче неоткриването му не може да се използва за определяне на формата, границите на размера са представени като "диаметър на 'Омуамуа, ако бе сферичен. Използвайки три отделни модела, които правят малко по-различни предположения за състава на обекта, сферичният диаметър на 'Омуамуа, трябва да е 140 метра или може би само 100 метра. Широкият диапазон от резултати произтича от предположенията за състава на 'Омуамуа, който влияе върху видимостта (или невидимостта) му от Spitzer.

Малък, но отразяващ

Новото изследване също така подсказва, че 'Омуамуа може да е до 10 пъти по-отразяващ от кометите, които обитават нашата Слънчева система - изненадващ резултат, според авторите на статията. Тъй като инфрачервената светлина е до голяма степен топлинна радиация, произвеждана от "топли" обекти, тя може да се използва за определяне на температурата на кометата или астероида  на свой ред, това може да се използва за определяне на отразяващата способност на повърхността на обекта - това, което учените наричат ​​албедо. Точно както тъмната тениска на слънчевата светлина се загрява по-бързо от светлата, обект с ниска отразяваща сила запазва повече топлина от обект с висока отразяваща способност. Така че по-ниската температура означава по-високо албедо.

Албедото на кометата може да се променя през целия ѝ живот. Когато минава близо до Слънцето, ледът на кометата се затопля и се превръща директно в газ, изтрива прах и мръсотия от повърхността на кометата и разкрива повече отразяващ лед.

 'Омуамуа пътува през междузвездното пространство в продължение на милиони години, далеч от всяка звезда, която може да освежи повърхността му. Възможно е обаче да е освежен чрез такова "изпускане на газ", когато се е приближил изключително много до нашето Слънце, малко повече от пет седмици преди да бъде открит. Освен отмиването на праха и мръсотията, част от освободения газ може да е покрил повърхността на 'Омуамуа с отразяващ слой лед и сняг - явление, което също се наблюдава при кометите в нашата Слънчева система.

 'Омуамуа е на път да излезе от нашата Слънчева система - сега е почти толкова далеч от Слънцето, колкото е орбитата на Сатурн, и е далеч от обхвата на съществуващите телескопи.

"Обикновено, ако получим нещо странно при измерването на комета, когато се върне я измерваме отново, докато не разберем какво сме видели", коментира Давиде Фарночия (Davide Farnocchia) от Центъра за изследване на близко преминаващи обекти (CNEOS) в JPL и съавтор на двете статии.  „Но това е завинаги, никога няма да научим повече”.

By NASA - https://www.nasa.gov/feature/jpl/small-asteroid-or-comet-visits-from-beyond-the-solar-system, Public Domain, Link