Правилната посока ли е Марс? Предвид всички усилия, полагани през годините, за да достигнем и колонизираме Червената планета, бихме искали да мислим, че е така. Марс е мечтата на няколко поколения предприемачи, учени и астронавти, вплели мечти и усилия в устрема към колонизацията там. А приказката за двете планети - Марс и Земята, - които някога са си приличали като близнаци, е просто твърде привлекателна. И двете планети имат реки и езера по повърхността, издигащи се вулкани, но докато на едната кипи живот, на другата отдавна всичко е замряло. Процесите, случили се на Земята, са довели до най-благоприятното развитие; онези на Марс - до пустинния лик на отдавна изоставен дом. И все пак… именно към този дом гледаме с надежда днес - да приюти човечеството при първото му заселение отвъд пределите на Земята. Нормално е обаче да се питаме - правилен ли е изборът на Марс като цел и посока и какви доводи за и против това бихме имали днес? Ето няколко такива - пет причини за и пет против живота на Марс такъв, какъвто го визуализираме днес.
#1 Причина “За” - В почвата има вода
През януари тази година беше потвърдено окончателно, че на множество места на Червената планета, точно под повърхността и не много дълбоко под нея, има дебели слоеве лед. Съставът му, чистотата му и други подробности покрай него, разбира се, все още не са известни, но самият факт, че там има замръзнала вода, която може да се извлича от почвата и да бъде преработвана за питейна, е огромен фактор за евентуално заселване там. Според учените водата на Марс е достатъчно, за да поддържа живота на първите заселници чрез разработваща се в момента технология - реактор за адсорбция на водни пари, или WAVAR. Адам Брукнер, професор в Отдела по аеронавтика и астронавтика в Университета на Вашингтон, работи заедно със своите студенти върху устройство, което може да извлича малки количества водни изпарения от марсианската атмосфера. То вече е тествано в подобни условия, но все още стои на дневен ред цялостната му концепуална реализация. NASA няма интерес да го финансира, въпреки че то остава едно от най-обещаващите за момента - WAVAR дори присъства в “Марс”, минисериала по National Geographic, разказващ за човешко заселение на Червената планета.
На този етап обаче NASA възнамеряват да извличат водата от почвата чрез марсоход, който преди това ще избере местоположението за кацането на първите хора именно по наличието на вода под повърхността му. Ще има уред за извличане на вода, който ще я изпарява, кондензира и съхранява в специални конзоли, всяка от които събира по 1500 литра вода. Следва въпросът за рециклирането/обработката на водата така, че да се превърне в питейна - нещо, което предстои да се коментира. Едно е сигурно - огромен е плюсът, че на Марс действително има вода, и това е една от водещите причини да се запътим именно натам.
#2 Причина “За” - Достатъчно слънчева светлина
На всички ни е ясно, че Марс е едно от най-студените места, на които смъртта без специална екипировка е гарантирана. Но има ли на планетата достатъчно слънчева светлина, така че астронавтите да имат възможността да си отглеждат домати например? Соларният спектър на Марс е близък до този на Земята по форма, макар и да се различава по височина. И въпреки честите прашни бури, разразяващи се на повърхността, все пак там пада достатъчно светлина, която да захранва соларни панели и да позволи използването на тази енергия за живот. Включително за изграждането на така необходимите за поддържане на живота оранжерии за плодове и зеленчуци.
Според специалисти от Масачузетския университет захранването на човешката мисия до Марс ще разчита най-много на сгъваеми, много тънки соларни панели с 2 метра ширина, които да бъдат изградени в редица така, че да се получи много сериозна захранваща система. Изчисленията до момента сочат, че след пристигането построяването ѝ би трябвало да не отнеме повече от 17 часа.
#3 Причина “За” – Подходяща гравитация
Човешкото тяло има нужда от гравитация, за да съществува и да бъде здраво, а пренасянето му на която и да е друга планета ще изисква сериозна адаптация. За гравитацията на Марс, която е около 38% от тази на Земята, учените смятат, че адаптацията ще бъде една идея по-лесна. Гравитацията се изчислява с формулата F=G M m / r^2, или иначе казано, теорията на Нютон за универсална гравитация. Гравитацията на Земята е 9.8 m/s^2. За сравнение тази на Луната е 1.625 m/s^2.
На Марс отново тя не е достатъчна, но все пак е по-висока със своите 3.711 m/s^2. Това на практика означава, че ако един човек тежи 45 кг на Земята, то на Марс ще бъде около 17 кг. Учените от NASA обаче вярват, че адаптацията е възможна и стресът от новата гравитация ще бъде понесен чрез промени в телата ни. Никой обаче не може да каже какви ще бъдат те в действителност.
#4 Причина “За” – Наличие на атмосфера
Да, атмосферата на Марс е много тънка, но самият факт, че я има, прави планетата желано място за заселение в бъдещето. Съществуването на атмосфера на Марс предпазва повърхността и съответно онези на нея - частично от радиацията в Космоса и тази на Слънцето. Тя успява да спре и соларния вятър, а геологичните характеристики на планетата сочат, че тя е имала и активен хидрологичен цикъл преди 3 - 4 милиарда години.
Това от своя страна показва, че на планетата е имало топъл климат и доста по-плътна атмосфера, способна да създаде парников ефект и живот. Липсата ѝ днес се дължи на много фактори, с които някои визионери – като Илон Мъск – още твърдят, че могат да се преборят.
#5 Причина “За” – Денонощия с точна дължина
Едно денонощие на Марс е дълго точно 24 часа, 37 минути и 22 секунди. На Земята то е с продължителност 23 часа, 56 минути и 4.1 секунди. Изключително подобният цикъл на денонощието като дължина е нещо, което се взима предвид при избора на нова планета за човечеството, тъй като всички организми имат циркаден ритъм, определящ техния организъм, активност и дори до известна степен техните гени. Би било изключително трудно за астронавтите да се преборят със съвсем друг цикъл на ден и нощ и да нагодят телата си към ритъм, който потенциално може да унищожи телата им по-бързо, отколкото могат да се адаптират. Отново тази прилика на Марс със Земята го прави по-привлекателен за нас. Стигаме обаче до момент, в който трябва да преценим и причините, поради които бягството точно на тази планета може да се окаже доста лоша идея – без значение какво твърди Мъск.
#1 Причина “Против” – Тераформирането отпада
Не, няма да можем да тераформираме Червената планета и да си създадем потенциално модифицирана атмосфера, която да можем да дишаме, да стоплим повърхността и да си направим втора Земя. Дълго време това беше една от големите надежди главно на Илон Мъск (и не само) – чрез различни методи като пускането на газове чрез космически апарати, така че атмосферата да се сгъсти, и идеята за затопляне на планетата чрез пускането на термоядрени бомби на ледените полюси, така че въглеродният диоксид да бъде освободен и да се постигне същият (потенциално парников) ефект. Да си направим втора Земя обаче се оказва, че е повече от невъзможно, позовавайки се на изследване, публикувано в Nature Astronomy. Основната причина се състои в липсата на достатъчно количество въглероден диоксид. Наличната днес технология е неспособна да възстанови загубените милиарди години назад парникови газове, без значение как опитва да го направи.
#2 Причина “Против” – Рисковото пътуване
Неоспорим факт е, че има огромна вероятност първите хора, заминали за Марс, да са и първите загинали там. Или, разбира се, по време на пътуването, което ще бъде изключително рисковано. Дори да изключим изстрелването на масивната ракета, която никога не е съвсем застрахована от потенциална експлозия, пътуването ще е още по-опасно. Възможно е космическият кораб да се удари в отломка по време на дългото космическо пътуване, а неща като повишено налягане в мозъка, радиационна болест, развиване на тумори, събиране на течност в черепа, застрашено зрение, отслабнали мускули и силна опасност от психическо рухване са напълно реални тревоги. Без съмнение всички от NASA знаят, че жертви ще има и по време на пътуването, и след неговия край.
#3 Причина “Против” – Възпроизвеждането няма да е лесно
Всеки биологичен вид трябва да се размножава, за да просъществува, а при заселване на нова планета това е и проста необходимост. На Червената планета и изобщо в Космоса обаче това ще е изключително предизвикателство. Микрогравитацията нарушава тонуса на мускулите и плътността на костите, а може дори да ги разруши. При бременност тялото е подложено на изпитание дори в нормална гравитация, а имунната система пада и много бързо може да доведе до животозастрашаващи състояния. Ако все пак на Марс се родят бебета, никой не знае по какъв начин те ще са повлияни (и увредени) от космическата радиация. За самото зачеване отново има съмнения дали ще се получи – дори при пътуването се очаква радиацията да повлияе на фертилитета и на мъжете, и на жените астронавти. Промени могат да настъпят и в стволовите клетки на пътуващите в Космоса, в резултат на което да се промени перманентно ДНК-то на идните поколения.
#4 Причина “Против” – Прашни бури
Всеки път, когато настъпи марсианското лято – горе-долу на период от около две земни години, – опасността от прашни бури се повишава на цялата планета. Те продължават със седмици, а светлината от Слънцето изчезва около... 99%. Прогресът на една прашна буря и нейното влияние са толкова силни, че биха могли да унищожат всички вече постигнати от заселниците основи за живот. По време на такава буря ще бъде необходимо създаването на неунищожима изкуствена светлина, която да се използва за живота на хората там и за отглеждането на растения. Самият прах вероятно също е опасен за астронавтите – има изследвания, сочещи, че вредата му може да е близка до тази на азбеста.
#5 Причина “Против” – Това е просто експеримент
В същността си заселването на Марс е един голям експеримент и цялата подготовка за него не гарантира абсолютно нищо. Заселниците ще трябва да си произвеждат въздух, храна и вода буквално от скалите, върху които са стъпили. Животоподдържащите системи могат да се развалят, а още по-сигурното е, че рано или късно това ще се случи и нови няма откъде да се вземат. А какво би се случило, ако настъпи сценарий, в който останат ресурси и системи само за половината колония – кой ще прецени кой живее и кой умира? При температури, достигащи до -150 градуса Целзий, няма гаранции как ще протече който и да е процес на планетата. В пустинна обстановка, на 54.6 милиона километра от всякаква помощ, която би могла да дойде, първите колонисти на Марс ще бъдат подложени на изпитания, които днес нормалният Homo sapiens дори не може да си представи. Не на последно място не трябва да подценяваме възможността комарът на потенциално заселение да надскочи неговите ползи.
Истината е, че за момента можем единствено да предполагаме какво би се случило при опити за евентуална колонизация на Червената планета. Ако искате да се потопите за малко в измисления свят на „Марс“ така, както го представят National Geographic в пресния хибриден формат от редуващи се игрални и документални кадри, който прогнозира какъв би бил животът там, не пропускайте да го направите.
