Напрежението Между Русия и Украйна в Азовско море и спадът на доверието в международните отношения са сред водещите теми на вестниците във вторник.

"Борисов: Призовавам колегите от Украйна и Руската федерация за разум и сдържаност "С тревога следя напрежението между военноморските сили на Украйна и на Руската федерация в Азовско море. Винаги съм отстоявал тезата, че трябва да развиваме отношенията си прагматично, на принципа на икономическите ползи и спазването на правилата на международното сътрудничество", написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук. Призовавам колегите от Украйна и Руската федерация за разум и сдържаност, защото лесно може да бъде премината границата, от която няма връщане назад. В интерес на всички е напрежението да бъде преодоляно с диалог, а задържаните моряци незабавно да бъдат освободени", заявява министър-председателят." - в. "Труд".

В. "24 часа" цитира експрезидента Росен Плевнелиев: "Днес наблюдаваме всичко това, за което говорих преди 4 години. И тогава, и сега не съм съгласен с тезата на всички, които твърдят, че вървим към втора студена война. Тезата за повторение на вече случили се исторически събития води до неразбиране на процесите, които текат днес. За разлика от времето на студената война, днес няма никакво, дори базисно доверие между световните лидери, поради което сме свидетели на рекордна нестабилност и противопоставяне. ООН отчита рекорден брой кризи и конфликти, бежанци и терористични атаки след Втората световна война. Свидетели сме на невиждана нестабилност и противопоставяне. Светът плува в непознати и дълбоки води. В Черно море също ври и кипи. Русия постави в подчинение и дестабилизира трайно много държави в своята периферия - Грузия не контролира 1/3 от територията си, в Украйна се води война, замразени конфликти са инсталирани навсякъде - от Азербайджан, Армения до Молдова и Украйна. В България от президента и парламента до медиите и обществото се избягва дебата по същество за истинските причини за рекордната нестабилност и по-специално ролята на Русия - кибератаки, хибридни действия, пропагандни войни, опити за дестабилизация и бунтове срещу законно избраните правителства. Необходима е адекватна оценка за заплахите и целенасочени действия. Студеният мир е период на преход от един световен ред, създаден като научен урок от разрухата на Втората световна война, който за съжаление изгубихме, към нов световен международен ред в един много по-различен многополюсен свят на 21-и век, в който балансът на силата е все по-труден. Студеният мир е период на пробив и поставяне под въпрос на установените ценности, като сме свидетели на нови опити за възраждане на политиките на велики сили и техните изконни интереси, което е изключително опасно и ни връща поне 200 години назад. Студеният мир е период на трансформация, в който научните постижения са по-важни от природните ресурси, а най-важни трябва да бъдат моралът и ценностите, но къде са те днес? Тръмп, Ердоган, Путин, Орбан - кой от тях днес е символ на общочовешки ценности и служи като морален компас на обществото? Във времето на студен мир наблюдаваме много силни лидери, но дали са мъдри? Преди хората бяха горди да живеят в демокрация, днес мнозина я поставят под въпрос. Националпопулистите претендират, че са демократи и искат да се чуе гласът на хората, но всъщност имат недемократични методи, като атакуват институциите на правовия ред и ограничават човешките права и свободи... Не е важно как се влиза в политиката, а как се излиза. Когато си на върха като държавен и правителствен ръководител, може да допускаш грешки, да се извиниш и да продължиш напред, но не бива да допускаш стратегически грешки. За съжаление, хаосът, който наблюдавахме в Европа покрай миграционната криза през 2015 г., е именно такава стратегическа грешка, с която Меркел ще остане в историята въпреки нейната мъдрост и огромен принос за Германия и ЕС в трудните години на рекорден брой кризи. Европейският съюз днес трябва да се фокусира по-малко върху техниката и процедурите и повече върху смисъла. А какъв по-голям смисъл от това да завещаем на следващото поколение траен мир? А той е възможен, когато народите постигнат определено ниво на интеграция, което да направи бъдеща война невъзможна. Бих наблегнал на ЕС като миротворец, като проект за мир, защото той е създаден именно като такъв и е изключително успешен именно в това - ЕС гарантира траен мир в Европа и е надеждата и за постигане на траен мир на Балканите. Във времето, в което президентите Тръмп или Путин не работят за надграждане на правилата и институциите на международния ред, ролята на ЕС като миротворец и демократичен регулатор на конфликтите по света става незаменима. Второ, бих отстоявал ЕС като морален стожер, като боец за ценности. Днес мнозина поставят под въпрос европейските ценности от конюнктурни съображения. Върховенството на закона, човешките права и свободи, свободата на медиите и демократичните институции трябва да се отстояват от всички. И трето, бих отстоявал единството на ЕС и двигателя на интеграцията на всяка цена..."

Насилието над жените също е сред актуалните теми.

"Правителството да вземе превантивни мерки с промени в Наказателния кодекс, за да не се допуска насилие над жени и деца. Това е едно от исканията, за които днес стотици граждани излязоха на площад "Орлов мост" на протест срещу насилието, основано на пола. Повод за протеста бе Международният ден за борба с насилието над жени и регистрираните в България убийства на 28 жени и 3 деца от техните съпрузи, партньори и бащи от началото на 2018 г. Протестът бе мирен, като полицията спря за около половин час движението по бул. "Цариградско шосе". Организатор на събитието е Български фонд на жените, които обещаха утре да изпратят писмо до министър-председателя Бойко Борисов и президента Румен Радев, в което ще изложат исканията си за реформи..." - в. "Дневник".

"Протестиращите искат управляващите да покажат, че са истински ангажирани с проблема, като възложат проучвания и статистики, които да покажат причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в страната и последствията от него. Към Министерския съвет трябва да бъде създаден Национален съвет за борба с насилието, който да следи дали и как правителството търси решение на проблема и провежда информационни кампании за него. Парламентът трябва да промени отново Наказателния кодекс, където престъпление да бъде всяко насилие, основано на пола, а не само над жените. Освен това протестиращите искат и разширяването на термина "насилие", като се допълнят още сексуалният тормоз, преследването, системното психическо насилие и съпружеското изнасилване. Да се отпуснат и повече средства за борбата с домашното насилие, основано на пола, искат още протестиращите. В Министерството на вътрешните работи трябва да бъде създадена база данни за жертвите от домашно насилие и извършителите, която да бъде достъпна както институциите, така и за неправителствени организации..." - в. "Стандарт".

Всекидневниците съобщават също за намерението на премиера да закрие агенцията за българите в чужбина.

"Борисов възложил да се закрие агенцията за българите в чужбина Сега съм възложил и на няколко от колегите тук да мислят как да закрием Агенцията за българите в чужбина, има си МВР, Министерство на правосъдието и Президентство. Това са трите институции, които се произнасят по този въпрос. Това е заявил министър-председателят Бойко Борисов на правителственото заседание от 21 ноември. "Така че, сега работим по тази тема. Външно министерство ще се занимава с културата, заедно с Боил Банов, с образованието и с всичко останало. Ние така или иначе сега го правим", е казал още Борисов по темата..." - в. "24 часа".

"Бойко Борисов е възложил на ресорните министри да измислят най-подходящия механизъм за закриване на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), чието ръководство се забърка в тежък скандал с продажбата на удостоверения за българско гражданство. Премиерът съобщи новината на последното заседание на Министерския съвет, става ясно от стенограмата на заседанието. "Сега съм възложил и на няколко от колегите тук да мислят как да закрием Агенцията за българите в чужбина, има си МВР, Министерство на правосъдието и президентство. Това са трите институции, които се произнасят по този въпрос. Така че, сега работим по тази тема. Външно министерство ще се занимава с културата, заедно с Боил Банов, с образованието (на българите в чужбина - б.р.) и с всичко останало. Ние така или иначе сега го правим", казва премиерът. Намерението е обявено почти месец след ареста на председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев и главния секретар на организацията Красимир Томов, които са обвинени за търговия с влияние и взимане на подкупи. Борисов намеква, че задачите на агенцията могат да се разхвърлят на министерствата на вътрешните работи, правосъдието, културата, образованието, президентство и други. Това са и институциите, от които Борисов очаква предложения за евентуалното закриване на агенцията. В началото на ноември българи, които живеят зад граница, призоваха с открито писмо Борисов да закрие агенцията след арестите в нея. Настояването дойде от гражданската инициатива "Временни обществени съвети на българите в чужбина". Те напомнят на Борисов, че ДАБЧ е създадена с акт на Министерския съвет и Борисов носи пряка политическа отговорност за нейното функциониране. "Скандалните разкрития от последните седмици за корупционни практики по издаване на удостоверения за български произход идват като пореден акт на дискредитиране на ДАБЧ, която още през 2013-2014 г. беше обект на разследване от страна на Върховната административна прокуратура. Днешните събития хвърлят светлина върху системния проблем, натрупван от години, на тази държавна структура, както и цялостното функциониране на агенцията", се казва в техния призив." - в. "Сега".

"Премиерът Бойко Борисов е възложил на част от министрите си да мислят как да бъде закрита Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Това обявява той пред присъстващите на последното заседание на Министерския съвет, провело се миналата сряда, се вижда от оповестената стенограма. Намерението идва почти месец след ареста на председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев и главния секретар на организацията Красимир Томов в обвинение за търговия с влияние и взимане на подкупи. Борисов намеква, че задачите на агенцията могат да се разхвърлят на министерствата на вътрешните работи, правосъдието, културата, образованието, президентство и други. Това са и институциите, от които Борисов очаква предложения за евентуалното закриване на агенцията. Любопитно е, че Борисов споделя идеята си за закриването на ДАБЧ по време на разискване на точка от заседание на правителството за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за лечебните заведения. Това става и в деня, в който излиза интервю на главния прокурор Сотир Цацаров във в. "24 часа", в което той обявява, че агенция е генератор на корупционни практики и не трябва да участва в процеса по кандидатстване за българско гражданство. В началото на ноември в писмо до премиера закриването на ДАБЧ поискаха и временните обществени съвети на българите в чужбина. "Единствената функция на държавната структура е да издава удостоверения за български произход, докато милиони българи по света остават извън сферата й на дейност", се казва в писмото. Сдружението настоява да се създаде изборно Национално представителство на българите по света, както и изборни обществени съвети към дипломатическите и консулски представителства." - в. "Дневник".

Изборите и изборните нагласи също са във фокуса на всекидневниците.

"Този път българската политика наистина е интересна. Живеем в интрига ще има ли предсрочни избори и ако да, кога. Не личи някой да знае. От една страна, липсват политически играчи с интерес от незабавни избори. От друга - правителството влезе в ескалация от скандали, обогатени с нечувана разюзданост в малкия коалиционен партньор. Да се задържи властта в този вид две години и половина изглежда фантастика, още повече че трябва да премине през турбуленциите на европейския и местния вот. Но пък нито опозицията, нито управляващите са измислили какво да предложат в следващ мандат. От гледна точка на обществените настроения ситуацията е различна спрямо досегашните случаи на предсрочно падане от власт. В първите си две правителства Бойко Борисов подаваше оставка внезапно, без кой знае каква обществена необходимост от избори. Орешарски си тръгна в среда на протести. По-рано по време на прехода - при Виденов, Филип Димитров и т.н,. виждахме институционални и житейски катаклизми. Сега положението е комплицирано - ГЕРБ преминава успешно през кризата с протестите, като цяло "дереджето" на българина не е опряло до кокал; усеща се обаче огромно народно обезверение, "развод" с ГЕРБ. В тази среда Борисов не иска да чуе за избори. Упражнява лидерство с формални атрибути, скъсана е най-важната връзка - със суверена. Крепи го единствено фактът, че при конкурентите също липсва тази връзка. До нова управленска конфигурация може да се стигне и в рамките на настоящия парламент, но това е по-скоро теория. Затова е добре да се анализира на кого кога евентуално са му изгодни предсрочни избори. При ГЕРБ календарът е сравнително най-ясен. Предсрочните парламентарни избори следва да са най-рано с местните, които са точно след година. Общинската власт е ключова за всяка партия, ключово е и "организирането" на самия вот. ГЕРБ не може да си позволи риска да загуби централното управление по-рано от есента на 2019 г. и БСП да администрира местния вот. Затова партията в никакъв случай няма да се съгласи на парламентарни избори през пролетта или лятото, след като отгоре на всичко ще има и европейски (месец май). С евровота е свързано едно много интересно евентуално предимство на ГЕРБ. През 2014 г. съотношението между двете формации бе 30 срещу 18 процента в полза на Бойко-Борисовата партия Евровотът се проведе малко след краха на тандема Орешарски-Пеевски (БСП бе на дъното), сега ситуацията едва ли ще се повтори. Но при традиционно ниската избирателна активност може да се очаква, че добре организираният електорат на ГЕРБ ще вземе превес. И вследствие щенията за парламентарен вот да идат в девета глуха. Близки до ГЕРБ политолози отсега подготвят европейските избори като битка "за" и "против" правителството, а БСП би сторила огромна глупост, ако се хване на тази игра. През 2019 г. ще се избира главен прокурор, ще се сключват тлъсти договори по програмния цикъл на ЕС (над 10 млрд. лв.). Затова интересът на ГЕРБ е да избута 2019 г. в качеството на управляваща, а после - каквото стане. При всички положения най-важният времеви ориентир са местните избори - нищо не бива да се случва преди тях. Любопитно е, че винаги досега Борисов си измисляше значима причина за оставката - през 2013 г. бяха протестите, през 2016 г. - загубата на президентския вот. След всичките му клетви сега, че ще изкара пълен мандат, трябва да измисли солидна причина, за да напусне отново. При БСП положението е доста тежко. "Не се плашим от избори сега", заяви преди дни Корнелия Нинова. Проблемът е, че нито времето, нито безстрашието имат значение. За БСП най-подходящата тактика е: "Да оставим да се случи това, което ще се случи!" От една страна, са непрекъснатите скандали при управляващите. Постоянно избухват междуособици или лумва корупционна афера. Колкото повече пребивават във властта, толкова повече сриват доверието в себе си, от което БСП печели. От друга страна, не е ясно колко дълго ще продължат тези катаклизми. От трета страна - срещу лидера Нинова има силна вътрешна опозиция, умело захранвана с интриги и пари от ГЕРБ (едни 43 млн. лв. за Дупката във Варна например). Скоро врагът с партиен билет ще пита Нинова клати ли правителството, или нещо друго клати тя. От четвърта страна - структурите на БСП са в пълен разпад, местните лидери са "хванати" с по някоя порцийка от велможите на ГЕРБ - тези хора отсега са продали всички видове вот. Най-неприятна пък е темата за алтернативата. Каквото и да прави, колкото и да смята, към момента евентуален партньор на БСП са ДПС и Делян Пеевски или... Волен Сидеров и Валери Симеонов. Друг вариант няма. Затова тактиката "самотек" не просто е единствено възможна, но и май за предпочитане. Какво пък, тя може да успее! Например - на евровота резултатът не е лош, ЕНП като цяло губи, Меркел пада, като домино се свличат "народните партии"... Нашенската ГЕРБ е сломена от протести, седянката е разтурена... Междуна(родното) положение е предизвикало предсрочни избори и успех на БСП, а коалицията после - както дойде!... Да, може точно това да се случи. Проблемът е, че нищо не зависи от БСП и тя нищо не може да планира. За ДПС времето също няма значение. По други причини обаче - електоратът му е постоянен, ДОСТ е история; цели малко, за да вземе много. По-интересно е друго - иска ли движението наистина предсрочни избори. Официално да. Но ако човек си направи труда внимателно да изслуша Карадайъ, Цонев и другите водачи, ще забележи, че вотът е обговарян чрез пасивно пророчество - "избори ще има", а не "желаем избори". Истината е, че колкото пъти ДПС спомене за нов парламент, толкова пъти добавя, че по някои въпроси биха гласували с ГЕРБ в настоящия; търсят "широко съгласие", "обединение около важните теми". Де не би "темите" да са ония 10 млрд. и бъдещият главен прокурор? Най-драматично е при т.нар. патриоти. Ясно е - на европейските избори Сидеров ще е с Бареков, с когото в момента е Каракачанов (чрез евродепутата Джамбазки). С тях обаче няма да е Валери Симеонов. Още по-ясно е, че "Атака", НФСБ и ВМРО ще направят невъзможното да останат във властта докрай..." - в. "Сега".

"Омбудсманът Мая Манолова ще сезира КС за поредното отлагане на електронното гласуване, този път през преходните и заключителни разпоредби в законопроекта за преминаването на чужди и съюзнически въоръжени сили през България. Това заяви общественият защитник на дискусията "За или против машинното и дистанционното електронно гласуване", организирана от политическа партия "Движение България на гражданите". "Електронната идентификация трябваше да е факт от 1 януари 2018 г., отложи се за 1 януари 2019-та, а сега има законопроект на Министерския съвет за преминаване и пребиваване на чужди и съюзнически въоръжени сили през България и там ни в клин, ни в ръкав, в преходните и заключителни разпоредби се предлага отлагане на електронната идентификация за след 2020 г.", съобщи Манолова. Тя бе категорична, че в случая става въпрос за нарушаване на основно конституционно право на хората като изборното право и то не може да се "промушва" през преходни и заключителни разпоредби на съвсем различен закон. "С поведението си по отношение на машинното и на електронното гласуване държавни институции нарушават системно българските закон. Имам предвид Централната избирателна комисия, която буквално се превърна в рецидивист по отношение на Изборния кодекс, приет през 2016 г. Имам предвид и Министерския съвет, който за поредна година предлага на Народното събрание бюджет, в който не са предвидени средства за изпълнение на закона, за осигуряване на машинно и електронно гласуване", аргументира се Манолова. Тя подчерта, че днес е точният момент за организирането на тази обществена дискусия, защото утре народните представители ще гласуват на второ четене държавния бюджет на Република България за 2019 г. и от това дали депутатите ще включат в него още 50 млн. лв. за ЦИК - за изборите през следващата година, ще се определи дали Изборният кодекс ще бъде спазен, т.е. дали ще има машинно и електронно гласуване през следващата година. "Аз мисля, че да започваме тук дебат "за" и "против" машинното и електронното гласуване е абсолютно излишно. Всъщност, доста абсурден е и другият дебат, който ще водим днес, а той е - следва ли българските институции да спазват законите на България или не, наистина абсурдна ситуация, още повече, когато става дума за основни граждански права, каквито са изборните права, които са от порядъка политически права на българските граждани", акцентира Мая Манолова и допълни, че машинното и електронното гласуване се отнасят и до честността на вота, до отстояване принципа на правовата държава и върховенството на закона. Тя припомни, че машинното гласуване беше въведено единодушно с гласуване на всички политически партии и парламентарни групи от целия спектър и срещу него не е имало възражения, освен, че щяло да излезе скъпо. "Аз няма да напомням, че демокрацията няма цена. Но наистина вместо да се положат усилия в посока да бъдат спестени средства от купуване и вземане под наем на най-подходящите машини, от организиране по този начин на изборния процес, че например да се ползват едни и същи машини, в една сграда в различни секции, биха могли да се търсят варианти, ако имаше поне минимално количество воля от страна на институциите, да спазят закона по отношение на машинното гласуване", обобщи общественият защитник. Според нея ЦИК би следвало да даде отговор и за обществената поръчка, публично обявена през месец май през т.г., за проучване на пазарните възможности за закупуване или наемане на машини за гласуване. "Има такава поръчка, има такива пари, които са дадени на някакъв субект, който трябва да направи този анализ, но вместо да чуем наистина кое би било най-рентабилно, с оглед на българските условия, като купуване или наемане на машини, ние виждаме, че през следващата година няма да има машинно гласуване, тъй като няма предвидени пари", отбеляза омбудсманът и допълни, че този сюжет - ЦИК да няма пари преди избори, се повтаря всеки път. Манолова подчерта още, че след като е била сезирана от граждани и сигнализирана от "Движение България за гражданите" е изпратила писма до всички институции, включително и до парламента, но отговорът, който е последвал, бил законопроектът, предвиждащ отлагане за неопределено време на машинното и електронното гласуване." - в. "Стандарт".