Проф. Марко Айельо и неговият екип изислиха всичката светлна във Вселената. Новото изледване по данни от космическия рентгенов телескоп Fermi на НАСА, е публикувано във Phys.org.
Учените от Университета Клемсон, САЩ за изчислили общото количество на излъчените фотони за цялото съществуване на Вселената - видимата светлина, е 4x1084 (4 по 10 на 84-та степен).
Учените установили и че образуването на звезди е достигнало своя максимум преди около 11 милиарда години.
Възрастта на Вселената е 13,5 милиарда години. Наблюдаемата Вселена или Метагалактиката, е тази област от пространството, светлината от която е успяла да достигне Земята, за цялото ѝ съществуване. Границата на Метагалактиката е космологичия хоризонт, отвъд който обектите се отдалечават толкова бързо (заради разширяването на Вселената) орт нас, че светлината от тях никога не достига Земята. За земните астрономи граница на Метагалактиката е реликтовото излччване - най отдалечения обект, който можем да наблюдаваме
Според космолозите, в Метагалактиката има около трилион галактики. Учените анализирали данните за гама лъчението от 739 активни галактики, получени от космическия телескоп Fermi на НАСА, и определили количеството фотони от извънгалактическата фонова светлинa - светлината в ултравиолетовия, видимия и инфрачервения спектър, излъчена от всички галактики през цялото съществуване на Метагалактиката. Фоновата светлина пречи на разпространението на дама лъчите чрез взаимодействията фотон-фотон, което се отразява на спектрите на изучаваните гама източници.
Независимо от това огромно число, интересно е да се отбележи, че с изключение на светлината, която идва от собственото ни Слънце и галактика, останалата част от звездната светлина, която достига Земята, е изключително слаба - еквивалентна е на светлината от 60-ватова крушка по тъмно от разстояние около 4 км. Това е така, защото Вселената е немислимо огромна. Затова и небето е тъмно през нощта, въпреки светлината на Луната, видимите звезди и леката светлина на Млечния път.
Гама-лъчевият космически телескоп Fermi беше изстрелян на ниска орбита на 11 юни 2008 г., а наскоро бе отбеляза 10-годишнината си. Той е мощна обсерватория, която предоставя огромни количества данни за гама лъченията (най-високо енергийнатата форма на светлината) и тяхното взаимодействие с извънгалактическата светлина (EBL), която е космическа мъгла, съставена от ултравиолетови, видими и инфрачервени лъчи, излъчвани от звездите или от прахa в близост до тях. Айело и постдокторанта Вайди Палия анализирали близо девет години данните за гама лъченията от 739 блазари.
Блазарите са галактики, съдържащи супермасивни черни дупки, които могат да изхвърлят тесни струи енергийни частици, които излизат от своите галактики и се рапространяват в космоса почти със скоростта на светлината. Когато един от тези джетове се окаже насочен директно към Земята, той може да бъде открит, дори и когато идва от извънредно далеч.
Фотоните от гама лъчи в струите, в крайна сметка се сблъскват с космическата мъгла, оставяйки видим отпечатък. Това позволило на екипа на Айельо да измери плътността на мъглата не само на дадено място, но и в даден момент в историята на Вселената.
Видеото показва телекопа Fermi и джетовете от блазарите, както и историятя на пътуващите през Вселената фотони.
