България няма недостиг на кадри. Повечето обявени свободни работни места са за хора с ниско образование, на които се предлага ниско заплащане и не се осигурява обучение. Това каза председателят на сдружение "Солидарна България" и икономически съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова на форум за недостига на работна сила, организиран от фондация "Фридрих Еберт" и сдружението.
Тя цитира данни на Евростат, според които България е на осмо място в ЕС в сектор "Промишленост" по работа на висококвалифирани кадри, които заемат позиции, които изискват много по-ниска квалификация. Поводът за доклада, представен днес, е поредицата направени промени в трудовото законодателство, с които се облекчи достъпът на работници от трети страни с аргумента за недостиг на кадри.
"Дори Агенцията по заетостта ежемесечно излиза със съобщения, че няма трайно незаети свободни работни места. Реалният проблем, който обаче се открои, беше това, че са закрити професионалните училища от няколко десетилетия и на нискоквалифицирани работни места трябва да работят хора с по едно или няколко висши образования".
За предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Григорова обясни, че дори се появяват настроения сред работодателите за закриване на езиковите гимназии, за да бъдат пренасочени учениците към професионалните, но подчерта:
"България страда от недостиг на някои видове специалисти-професионалисти, но това беше направено така под напора на промените! Трябваше да учат - учат. Трябваше да пътуват в чужбина - пътуват. Сега обаче търсим начин да ги задържим и се стига до там, че предлагат да се наложат рестрикции за това къде можеш да учиш и къде не. Всъщност, това звучи малко дискриминационно! Докато настояват за сериозни ограничения в избора на децата и родителите, те са много малко склонни да подпишат, например, предварителен договор с учениците, които обучават, за последваща заетост, в който договор да бъдат описани предварително и условията и нивата на заплащане. Разбира се, че след пет години не може да се напише точно число на трудовото възнаграждение, но може да се обвърже по някакъв начин с индикатори като инфлация, като стандарт на живот. Но това по-скоро не се мисли! Мисли се по-скоро за това как да накараме децата насила да останат в България, което е притеснително.
Към ноември месец, тогава беше писан докладът, има малко над 13 000 свободни работни места в Бюрото по труда. Имаме около 193 000 регистрирани безработни. Тоест, около 15 грубо, средно, се падат на едно работно място. Разбира се, че има разминавания – географски, професионални и т.н., но всъщност се вижда, че сериозен недостиг на квалифицирана работна ръка няма, тъй като около 90% от обявените свободни работни места са за хора без квалификация и без особено образование. /.../ В двата най-големи сайта има общо около 58 000 обяви, е показала проверка на "Солидарна България".
Относно вноса на работна ръка Григорова каза:
"При внос на работници с 10 процента от настоящата работна сила в страната, тоест 10 процента приток, това означава, че 1,7 процента от Брутния вътрешен продукт се пренасочва от местния работник към собственика на капитал. Това за България означава пренасочване на 2,7 милиарда лева от местния работник към бизнеса".
Докладът за дисбалансите на пазара на труда е базиран на официалната статистика и на проведени срещи в страната с всички заинтересовани по темата страни.
Тезата, че е мит недостигът на работна сила у нас беше подкрепена и от държавата в лицето на представител на Агенцията по заетостта. Беше защитена и от КНСБ.
Целите, както заявяват многократно бизнес организациите, са да бъдат привлечени 500 000 чужди работници.
Същевременно както през 2008 г., така и през 2018 г. няма официални данни, които да доказват, че е налице толкова тежък недостиг на работна ръка. В допълнение миграцията към чужбина продължава да расте. Само през 2017 г. почти 27 хиляди са емигриралите от страната български граждани, 89% от тях са хора в активна икономическа възраст. Българските работници продължават да напускат страната, което донякъде е и причината за официалното намаление на броя на безработните, посочва се в доклада.
В него се посочва, че и самите държавни институции признават, че голяма част от реално безработните не намират смисъл да се регистрират в бюрата по труда, следователно реалната безработица е значително по-висока. А опитите на Министерството на труда и социалната политика години наред да прогнозира нуждите от специалисти в различни икономически сектори, за да коригира предлагането спрямо търсенето на трудовия пазар, остават без успех.
Ваня Григорова цитира данни на Агенция по заетостта към 5 ноември, според които свободните работни места са малко над 13 хиляди за цялата страна, а регистрираните безработни са малко над 193 хиляди. Обявените свободни работни места са без изискване за образование или максимум изискване за завършен десети клас – 90% от обявите са за хора с ниско образование и без особена квалификация.
Тя посочи, че около 46% от обявените заплати в Агенцията по заетостта са под 1000 лева, 14 на сто са до 510 лева, има и по-ниски заплати при работно време под 8 часа. Приемливите заплати са едва 9 процента от всички обяви, а голяма част от работодателите изобщо не обявяват заплати. 89 на сто от заявените работни места от АЗ се заемат в рамките на два месеца, което не показва особени проблеми на българския пазар на труда, коментира Ваня Григорова.