Слънчевата сонда "Паркър", която започна своето пътуване до Слънцето през август тази година, вече направи първото си близко прелитане над звездата и изпрати една вълнуваща снимка, която показа НАСА.

Слънчевата сонда "Паркър" изпълнява мисия, която според плана предвижда процесът на сближаване със звездата да продължи седем години - с всяка нова орбита (общо 24) апаратът ще се доближава до звездата. Най-близкият подход към Слънцето е насрочен за средата на декември 2024 г., когато Паркър ще бъде на разстояние около 9-10 слънчеви радиуса (около шест милиона километра) от звездата. Това е седем пъти по-близо от перихелията на орбитата на Меркурий и досега нито един космически кораб не е стигал толкова близо до Слънцето.

В продължение на 12 дни през октомври и ноември тази година слънчевата сонда "Паркър" премина през слънчевата корона и направи невероятна снимка с помощта на инструмента WISPR (Wide-field Imager for Solar Probe) на разстояние малко над 27 милиона километра от звездата.

Отляво на снимката ясно се виждат два джета от слънчев материал, известни като коронарни струи. Яркото петно в далечината е газовият гигант Юпитер, а черните точки са артефакти за корекция на фона.

Снимката бе показана на пресконференцията на Американския геофизичен съюз.

На срещата учените от НАСА обсъдиха какво се надяват да научат от първите данни, които ще изпрати сондата. Първият набор от данни започна да пристига на Земята от 7 декември и ще бъде завършен до времето на второто прелитане на слънцето през април 2019 г.

Въпреки факта, че "Паркър" е в космоса само за четири месеца, тя свърши доста работа. На 19 септември сондата изпрати първите си снимки от космоса, позволявайки на учените и инженерите на НАСА да се уверят, че всички инструменти работят добре. През октомври сондата счупи две дългозадържали се рекорда, достигайки най-близо до Слънцето и ставайки най-бързият обект от всички космически кораби в историята.

По време на своята мисия сондата ще бъде в екстремни условия, включително силното нагряване, влиянието на заредените частици и радиацията на Слънцето. За да функционира нормално близо до Слънцето, сондата е оборудвана с охладителна система и термичен щит, който действа като чадър, под който са защитени всички научни инструменти. Освен това много структурни елементи и научни инструменти са направени от устойчиви на висока температура материали.

По време на преминаването на перихелия сондата изпълнява научната си програма в автономен режим и предава данните си след като се отдалечи малко от Слънцето.